АКТУАЛИЗИРАН по изказванията на автора на научното изследване. Изследователите отново разгледаха оригиналното проучване и откриха разлики
между поведението на вярващи и невярващи деца

по-морален

В края на миналата година писахме, че децата от светски (разбирай нерелигиозни) семейства се държат по-просоциално и наказват по-малко от децата, които растат в християнски и мюсюлмански семейства.

Още тогава посочихме, че изследванията имат няколко недостатъка. Този месец беше публикувана статия в Current Biology за по-нататъшен преглед на резултатите от първоначалното проучване.

Основният автор на статията е психологът Азим Шариф. Това име трябва да бъде запомнено добре от всеки, който се интересува от когнитивната религия, т.е. изучаването на религия от гледна точка на еволюционната психология, неврологиите и свързаните с тях дисциплини.

Съвсем наскоро Шариф работи в университета във Ванкувър, Британска Колумбия, местен център за изучаване на религия, абсолютен световен лидер в тази област.

Но Шариф създаде собствена лаборатория другаде, друга знаменитост, Джоузеф Хенрих, беше привлечена от Харвардския университет, така че от наистина големите имена в центъра остана само режисьорът Ара Норензаян (не искаме да обиждаме други големи местни учени).

Проучване: Големите общества не се нуждаят от морализиращи богове, за да се образуват

Споделиха стикери

Що се отнася до оригиналното изследване от миналата година, в него взеха участие над хиляда деца от няколко континента. Децата изиграха проста игра - получиха ограничен брой 30 стикера. Тъй като имаше малко парчета от любимата играчка и не всички деца я получиха, учените им казаха да я споделят с приятелите си.

Авторите установяват, че деца от християнски семейства са се отказали средно от 3,3 стикера, деца от мюсюлмански семейства 3,2 стикера и деца от светски семейства до 4,1 стикера. Такива деца, отгледани от родители, които не изповядват никаква религия, също бяха най-малко наказани за възможни дребни престъпления.

В обобщение, изследванията трябваше да покажат, че децата на атеисти или агностици превъзхождат морала - те са най-мили и най-малко жадуват за отмъщение.

Азим Шариф разказва за своите изследвания на връзката между религиозността и морала. Източник - Youtube

Корелацията не е причинно-следствена връзка

Още през ноември, когато докладвахме за изследването, ние посочихме, че авторите наблюдават само корелация, т.е. взаимно изследване на две явления, в случая просоциалност, наказание и религия, съответно секуларизъм.

Дали едно явление всъщност води до друго (причинност) не е доказано.

Какво означават корелацията и причинно-следствената връзка? Представете си студент, който идва на изпит с червен пуловер и е изритан. Неуспехът на теста и силно облекло се случват заедно (корелация), но това не означава, че едното причинява другото (причинност).

Причината за неуспеха беше загубена нощ или защото студентът просто не се научи.

Разликите изчезнаха

Шариф и екипът му смятат, че същото важи и за оригиналната статия. Авторите твърдят, че поради различни културни причини има по-ниско ниво на социализъм в Турция и Южна Африка, но също така и в други страни, включени в изследването. Обяснява се не само с религията, но и с редица други фактори.

Докато Шариф и екипът му обмисляха това, те откриха, че разликите между поведението на децата в религиозни и светски семейства са изчезнали. „Децата от най-религиозните домакинства обаче бяха по-малко щедри от тези от умерени религиозни семейства“.

„Авторите на оригиналната статия са допуснали статистическа грешка“, каза той пред Diary N Shariff. "Те приписваха разликите в щедростта на религията, въпреки че трябваше да ги припишат на страни, които се различават по щедрост", добави той.

„Като цяло не е имало разлики между децата на вярващи и невярващи родители в тяхната щедрост и наказание“, казва Шариф.

Кога е полезна религията? Страховете от Божието наказание ни мотивират да си сътрудничим

Произходът на религиозните идеи

Шариф е известен с това, че вярва, че религията ни прави по-добри хора. "Моето мнение е, че религията наистина прави хората по-щедри, но в никакъв случай не е единственото нещо, а не най-доброто", каза той на психолога Таня Ломброзо от университета в Бъркли.

„Религията може да мотивира децата и възрастните да бъдат по-добри и по-просоциални и се използва за това. Но ако не сте вярващ, има много други ефективни начини да ви мотивират да се държите любезно “, добави той.

Днес психолозите спорят дали причината, поради която сме вярващи, се основава на факта, че религията е била предимство за нашите праисторически предци (религията като социално лепило, което е поддържало групите заедно, така че те са просперирали повече), или е била просто страничен продукт други познавателни способности, нещо като пара над тенджера, в която кипи вода (спандрел).

„Мисля, че тенденцията да се мисли религиозно е страничен продукт от чертите на човешкия ум, които са се развили с друга цел. Но в същото време мисля, че културните еволюционни сили са повлияли на религиозните идеи, така че са избрани персонажи, които са адаптирани в културно отношение “, казва Шариф.

„Това е много сложна тема, не е избор нито за адаптация, нито за страничен продукт. Религията не е била включена в нашите гени, защото би спомогнала за оцеляването и размножаването. Но, от друга страна, религиозните идеи се конкурират на културно ниво. Избрани са ритуали и учения, които най-добре дават възможност на дадените култури да оцелеят “, добави той.

Бог и появата на велики общества

Шариф е убеден, че големите общества не са се нуждаели от "авраамичен" разрез, за ​​да създадат морализиращ бог (перфектният създател на Вселената, който постоянно наблюдава нашите действия, награди и наказания).

Понякога се твърди, че растежът на обществата изисква появата на този тип бог. Когато обществата бяха големи и хората вече не можеха да контролират поведението си (възможно е в малка племенна общност), те създадоха на небето всезнаещо „Божие око“, което вижда това, което другите не.

„Виждали сме как много големи компании са успели без един от трите големи монотеизма. Това обаче не означава, че теизмът не помага на хората в големите общества да си сътрудничат. Това важеше особено за по-ранните цивилизации. Но това далеч не е единственото нещо “, казва Шариф на„ Дневник N “.

Актуализирано на 19 август от Azim Shariff.