болест
Болестта на Гилбърт е относително интересна и относително широко разпространена болест, което обикновено се диагностицира при момчета и млади мъже, но не е изключено и при жените. Какви са причините за това заболяване, как се проявява, как да се лекува и диагностицира? Ще научите всичко в следващата статия.

Причината за болестта на Gilbert

Речи

Болестта на Гилбърт обикновено се проявява с припадъци на жълтеница (неинфекциозна) и различни неясни и неприятни симптоми като умора, гадене, загуба на апетит и стомашни болки. Между пристъпите човек е напълно здрав и без проблеми. Често се задейства припадък инфекция, прекомерно натоварване или внезапен стрес на черния дроб (най-често излишък на алкохол). Остава да добавим, че не всяка жълтеница в млада възраст е синдром на Гилбърт и тъй като тази диагноза се поставя от лекар, трябва да се изключат и други причини за жълтеница (инфекциозен хепатит, болест на Уилсън и други).

Лечение

Сега идва най-доброто. Болест на Гилбърт не е подходящ за лечение, защото е цяло полезно заболяване. Повишените нива на неконюгиран билирубин са от полза *, тъй като билирубинът действа като страхотен чистач на свободни радикали и заедно с няколко витамини и други вещества се бори с оксидативния стрес в организма и намалява риска атеросклероза и развитието на рак. Ние лекуваме само това, което причинява проблемите и това са припадъците, споменати по-горе. Режимните мерки са най-добрата терапия. Това означава да не приемате никакви хапчета, а вместо това да разберете какво причинява припадъка у индивида и да го избягвате (избягване на големи усилия, пийте алкохол разумно или изобщо не, и т.н.).

От друга страна, не цялото злато блести и е необходимо да се осъзнае, че човек с болестта на Гилбърт, въпреки неоспоримите предимства на по-високия билирубин, има дефект на важен ензим, който премахва много вредни вещества и лекарства от тялото. Следователно, ако пациент с болест на Gilbert се нуждае от напр. анестезия или химиотерапия, той трябва да информира съответния онколог или анестезиолог предварително за заболяването си, който след това може да коригира дозите си.

* Забележка: При новороденото това не е така, тъй като неконюгираният билирубин преминава в мозъка и го уврежда (т.нар. Kernicterus). Това не се случва в по-напреднала възраст.