унгарските

Наскоро публикувахме статия, в която се опитахме да посочим лошото преподаване на словашки език в унгарските училища. Няма да обърнем особено внимание на всички отговори на тази статия, които се разпространяват в интернет оттогава. Ще отговорим само на една статия от г-жа Нора-Соул Слижова, която беше публикувана на уебсайта sme.sk под заглавие „Аз съм за премахването на унгарските училища“. Тази статия съдържа много от въпросите и недоразуменията, които трябва да бъдат обяснени. Следват цитати от статията на г-жа Slíž и реакция към тях (не сме коригирали граматическите грешки на автора):

„Темата за унгарското малцинство в Словакия е проблематичен въпрос, има няколко причини. Това е предимно екстремизъм. "

Основният проблем в Словакия е, че ако въпросът за националните малцинства (особено унгарците) се появи на масата, той автоматично се свързва с екстремизъм в някои словаци. Във всяко демократично общество задължението на държавата е да се грижи за изискванията на своите национални малцинства. Фактът, че унгарското малцинство настоява за правата си, не е проява на екстремизъм, а нормална реакция.

„След като прочетох учебната програма на словашки език за начални училища с унгарски език за обучение, косата ми настръхна. Съдържанието им е на ниво специални училища.
... Идеята ми, а също и собственият ми опит с унгарското начално училище беше учениците да учат същото като в словашките училища и да имат унгарски език плюс. Техните познания за SJ ТРЯБВА да са на нивото на техните връстници."

Значението на унгарските училища се крие именно във факта, че цялото обучение се провежда на унгарски език, с акцент върху усвояването на унгарска история, литература и култура. Образованието винаги е най-ефективно на майчиния език на ученика. Унгарските деца учат словашки език от първата година. В същото време учениците изучават словашка професионална терминология по всеки предмет, но първо изучават учебната програма на унгарски език.

Трябва да се отбележи, че унгарските училища са създадени главно за отглеждане и овладяване на унгарската култура. Ако те функционираха, както пише авторът, те биха били същите като словашките училища, каква би била основната разлика между тях? Сигурно само с това, че и там говори унгарски. Друг проблем на авторката е, че въпреки унгарските корени, тя не разбира или не иска да разбере защо малко дете на унгарски родители не говори словашки (виж по-долу).

„Някъде в основните принципи при одобряването на тези учебни програми трябва да е имало голяма грешка. Компетентните трябваше да забравят мини факта, че сме в Словакия ... Езикът на страната, на който живея доброволно е език, на който трябва да говоря предимно. По простата причина, че това е официалният език. В превод, ако отида в офиса, трябва да мога да се споразумея.
Езикът на малцинството в този случай, унгарският език, е привилегия и възможност за разширяване на техните знания. Родителите, които решат да запишат децата си в унгарско училище, трябва да го направят, тъй като детето им няма проблем със словашки и може да говори един допълнителен език, т.е. унгарски. Ако запишат детето си в унгарско училище, защото не се справя много добре със словашкия, те правят мечка услуга на детето и започвам да се съмнявам дали разбират значението на официалния език.
(Авторът добавя в статията, че не е расист и няма нищо против унгарците.)

Това е ключовият момент от статията на г-жа Slížová. Според нея словашките граждани трябва да могат да говорят главно словашки. Екипът на практика отрича съществуването на национални малцинства в Словакия, тъй като малцинствата не използват словашки като свой майчин език. Но той забравя факта, че една от основните характеристики на националните малцинства е техният език. Представеното от автора тук условие, т.е. малцинствата да говорят предимно словашки, националните малцинства не могат да изпълнят. Това логично е изключено. Унгарският се преподава на унгарски не в свободното време или като хоби (напр. Как някои учат английски, френски), но от раждането им това е основният език за общуване.

Самото словашко правителство призна, че хората в Словакия принадлежат към различни езикови групи. Авторът на статията обаче очевидно не е наясно с този очевиден факт. Въпреки че според изявлението си тя не е расист, тя все пак е посредник на изключително екстремистки, шовинистични възгледи. Само онези унгарци, които са готови да говорят главно словашки, т.е. асимилирани унгарци и тези, които не се интересуват от унгарските си корени и се смятат за словаци, могат да се впишат в изкривения му възглед (идеалният пример е авторът на статията, уж с Унгарски корени).

Въпрос към автора: Според вас, уважаема г-жо Slížová, колко шестгодишни унгарски деца, живеещи например на Житен остров, нямат проблем със словашкия език? Няма много от тях. Дете, израснало в унгарска среда, не говори словашки и затова ходи на училище, за да учи словашки. Опитва се да овладее словашки поне на нивото, изисквано от държавата. Но това не е идеята, представена от автора на статията.

Повтарящият се проблем на автора е не само непознаването и невежеството на етническата карта на бивша Унгария, но и Словакия. Авторът не може да си представи, че в Словакия има чисто унгарски региони и че има унгарски деца, които нямат къде да срещнат словашки до шестгодишна възраст.
Хората, които не познават историята на хомогенизирането на националните държави (словашки, чешки или унгарски), се основават само на настоящето („ние сме в Словакия“). Тези хора лесно възприемат „манталитет на мнозинството“ и забравят за правата на малцинствата, които са основни човешки права.

„Родителите, които решат да запишат децата си в унгарско училище, трябва да го направят, защото детето им няма проблем със словашки и може да говори един допълнителен език, унгарски.“

Удивителното в тази гледна точка е как някой по същество изисква малко шестгодишно дете да може да говори два езика без никакви проблеми. Дори би било най-добре да знаят словашки по-добре от майчиния си език, защото живеем в Словакия.
За автора не става въпрос човекът да може наистина да общува на словашки в зряла възраст с помощта на добро езиково обучение. Става въпрос за факта, че в Словакия дори шестгодишно несловашко дете знае свободно словашки, дори за сметка на майчиния си език.

"Мисля, че Учебните програми на SJ на щанда на Словашкия педагогически институт за училища с унгарски език за преподаване са проява на екстремизъм и накратко, те са нелепи, защото по своето съдържание не подготвят адекватно учениците. Ученик от унгарско училище трябва да може да премине във втори клас в словашко училище без големи проблеми. Неговите знания трябва да попадат в обхвата на неговите словашки връстници, тъй като той изучава унгарски като плюс, а не за сметка на словашкия език."

В случай на деца, които не са словаци, придобиването на словашки език не трябва да става за сметка на майчиния език. А не обратното. Словашкият за дете с унгарски майчин език, независимо дали искаме или не, винаги ще бъде само чужд език.

Учебната програма за началните училища се изготвя от Министерството на образованието. Статията за промяната на преподаването на словашки език в унгарските училища е създадена в отговор на тази неефективна система на обучение. Както споменахме, министерството не иска да се преподава словашки език в чуждоезикова система в унгарските училища. Подобно на автора, министерството изисква унгарското дете да е запознато със словашкия език на ниво словашко дете. Така че изобщо не се взема предвид средата, от която идва такова дете и какви познания по словашки език има.

„Защото колкото и да се опитвам, не мога да разбера феномена - как не мога да науча езика на страната, в която живея повече от 5 години, където дори съм роден, който научих в училище, и т.н. Какво голямо усилие трябва да положи човек, за да не научи езика, да игнорира 99 процента от населението, което говори този език, и 90 процента, които говорят предимно словашки. "

Голяма грешка е да мислим, че унгарците не искат или не са склонни да учат словашки. По-конкретно, нашата статия има за цел да направи преподаването на словашки език в унгарските училища по-ефективно, като вземе предвид целевата група. В никакъв случай нашата статия не разпространява идеята за гибелта на словашки в училищата.

„Защото да имаш унгарска националност е равнопоставено според тези учебни програми - да не знаеш словашки и да не оценяваш страната си и да считаш словашкия език за чужд. И това е лошо. "

Авторът завършва статията си с тази гледна точка и в същото време добавя, че е за премахването на унгарските училища. Както бе споменато по-горе, никой не се интересува от игнориране на словашкия. Словашкият е официалният език в Словакия и това е факт, който е известно на всяко национално малцинство. Ето защо е необходимо да се работи върху факта, че словашкият също се преподава в училищата на националните малцинства по най-добрия възможен начин. И това е да я научи адекватно на езиковите умения на унгарските деца и да вземе предвид средата, в която живеят. Преподаването им на словашки език, сякаш словашкият е техният майчин език, просто не е ефективен начин на преподаване, защото децата ще го научат по-лошо и по-бавно. Изненадващо е отново, ако авторът разбира тези изисквания като неуважение към страната и екстремизъм.