Публикувано 01.01.2020 в 09:43 в категория Как доставих поща, прочетете: 16x
Как доставих поща
Петър Нитриански
Пролог
Много пъти съм си задавал въпроса какво бих искал да правя в живота, какво бих искал да постигна. Поставих и някои цели, но в живота не винаги всичко е така, както си представяте. Нещо ще се получи, нещо няма и трябва да се примирим дали ни харесва или не.
Небето
1
Страхотно беше и в училище. Имах кратка разходка от вкъщи до училище. Тогава не го осъзнавахме, но ходенето на училище беше най-доброто, което можеше да бъде. Бях вкъщи следобед, след известно време бях изпълнил задачите си и тогава можех да правя каквото си поискам. И когато слушах, родителите ми ми купуваха това, което исках.
Нашето село е красиво и живописно, няма много жители. До пети клас трябваше да вляза в едно странично село, но всички паднахме веднага. Предпочитах да имам почивка през зимата, която вече не е заплаха в съвременността, и когато автобусът не отиде при нас в края на учебната година и се прибрахме в целия клас, защото не искам да чакам час, два в автобуса, те опитаха череши и бавно ги вкусиха и ги отпиха достатъчно, докато не решихме.
Лятото и зимата също бяха различни от сегашните. Точно зад градината имаме езерце, до което често и редовно ходихме. Или просто ходете през годината, плувайте през лятото, печете на скара, лагерувайте или карайте кънки през зимата. Някога зимите бяха малко по-различни. Беше по-студено от сега, когато снегът падна през октомври, така че продължи до края на февруари и отидохме до езерото да се пързаляме цяла зима. Когато замръзна, продължи да замръзва през цялата зима. През последните години изобщо почти не замръзва, а когато замръзне, не трае. Подобно е и със снега. Дори и да атакува, веднага ще се стопи, защото температурите се колебаят. Един ден е - 10 градуса, а на следващия ден + 10 градуса. Ето как работи глобалното затопляне. Както си спомням, атмосферата беше различна. Когато валеше, въздухът беше толкова приятен и дишаше толкова добре, навсякъде се виждаха охлюви и дъждобран, на улицата имаше толкова лястовици по електрически кабели, че нямаше къде да седнат, а сега бавно изчезва. След дъжда смогът мирише по-скоро на чист въздух.