Художници, художници, художници
Книгата на Томаш Поспишил „Асоциативната история на изкуството” се основава на есеистичен анализ на произведения на важни, макар и все още недостатъчно оценени личности на чешкото и словашкото изкуство през 50-те и 70-те години на миналия век. В същото време тя предлага въведение в проблемите на съвременното изкуство и се опитва да докаже, че дори привидно трудната за разбиране днешна творба е продукт на историческа приемственост и логика на развитието. Преобладаващата креативна стратегия на анализираните художници е да свързват различни елементи в колажна структура. Самата книга следва подобна процедура. Вместо линейно мислене, дълги доказателства и текст, претоварен с технически термини, той установява семантични връзки чрез контрасти и по-свободни асоциации.
Дали работата на съвременните художници е само рециклиране на експериментите от 60-те и 70-те години? Защо художниците се насочват към области, запазени преди за литература, кино или театър? Изкривено ли е нашето възприятие за източноевропейското изкуство преди 1989 г. от политическа перспектива? Пет взаимосвързани казуса съчетават мотива за непреки и понякога несъзнателни диалози между поколенията. Работата на съвременните художници (Ян Манчушка, Катержина Шеда, Барбора Климова или Ева Кошаткова) е изправена пред творби на класици от следвоенната неоавангарда (Иржи Колар, Милан Книжак, Юлиус Колер или Иржи Кованда). Това, което първоначално изглеждаше подобно, се оказва различно при по-подробен анализ. Завръщането на съвременните художници в колаж, пърформанс, концептуално изкуство или експериментален филм са белязани от днешния опит и поставя старите практики в нови смислови позиции. И все пак миналото и настоящето на изкуството днес изглежда са по-взаимосвързани днес от всякога. Старото и новото се проникват динамично.