nbsp

16.6. 2011 10:45 Арабската пролет се движи на север от Средиземно море

Когато през януари протестиращите започнаха да запълват улиците на Тунис и през февруари на площадите в Кайро и други части на Арабското Средиземноморие, медиите нарекоха движението в региона Арабска пролет. В северните европейски брегове на Средиземно море масовите протести първоначално се провеждаха само в Гърция. През май те се запалиха в Испания и повдигнаха въпроси за връзките и разликите на протестните вълни на двата бряга на Mare Nostrum.

Два брега на едно море

Това е латинското име на морето между европейския и африканския бряг на бившата Римска империя. Настоящите африкански и европейски средиземноморци са толкова различни, че техните паралели рядко излизат на преден план. Докато северното крайбрежие принадлежи към зоната на напредналите икономики, африканското и азиатското (с изключение на икономически напредналия Израел) е част от т.нар. развиващия се свят.

Media Europe първоначално последва улични сблъсъци с полицията в градовете на Арабското Средиземноморие и цялата Арабска пролет от политическа гледна точка. След падането на египетския президент трансатлантическият Запад категорично подкрепя демократизационните реформи в арабския свят. Социално-икономическите аспекти на Арабската пролет бяха оценени през призмата на глобализацията. Политическата и икономическа либерализация беше препоръчана като най-подходящото средство срещу мизерията, корупцията и потисничеството на тираничния държавен механизъм, контролиран от семейните кланове на арабските диктатори. Този, който се е доказал в европейското Средиземноморие, с ислямска нотка.

Мит и реалност

Миналата и тази година, когато стъклени прозорци и счупени автомобили първоначално гърмяха само в Атина, за социално-икономическите обстоятелства на гръцкия бунт на двата бряга на Средиземно море се говори като за изолиран феномен. Говореше се, че гърците са разглезени от невероятно щедра социална система и че трудолюбивият север на еврозоната вече не подписва празен чек. Малко отслабване няма да им навреди.

Този стереотип на мнение беше разклатен от майските изблици на гняв в Испания. Страната с 46 милиона се възползва изключително много от присъединяването си към Европейския съюз през 1986 г. и се изкачи в десетката на най-големите икономики в света. Междувременно кризата го премести на все още почтено дванадесето място - и това е уловката. Въпреки че се нарежда и на дванадесет до тринадесето място в таблиците на паритета на покупателната способност на БВП, испанските градове са претъпкани с протестиращи, оплакващи се от бедност и мизерия.

Много испанци сами не разбират това. Те живеят във факта, че тяхната система за социални грижи покрива всички основни материални нужди на човека. Освен това правителството се ръководи от Хосе Луис Родригес Сапатеро, генерален секретар на Испанската социалистическа работническа партия (испанско съкращение PSOE). Бедността трябва да е непознато явление в Испания - и изведнъж не е така.

Революция 2.0

Поне писъците на испанците, които нанесоха на социалистите на регионалните и общинските избори на 22 май, истински побой, викат при погледа на плахия премиер. Г-н Сапатеро призна политическата отговорност за поражението и подаде оставка на парламентарните избори през март следващата година. Той дори няма да се кандидатира за преизбиране за ръководител на PSOE.

Правейки това, той само освобождава ръцете си за непримиримост в провеждането на тежки икономически реформи и тук е коренът на въпроса. Трансформацията, насърчавана от испанския социалистически премиер, е призната от международните финансови институции, но критикувана от обикновените испанци.

Арабските протестиращи стоят на други изходни позиции. Те са първите, които настояват за политическа демократизация, какъвто е случаят в цялото арабско Средиземноморие. Само в Тунис и Египет, след като деспотичните президенти се поклонят, икономиката и свързаните с нея социално-икономически нужди на гражданите излизат на преден план. Ето защо някои египетски и тунизийски активисти казват, че ще трябва да стартират Арабската революция 2.0, преди първият тур да започне другаде в района.

Възмутените

Младите египтяни и тунизийци искат новият политически истеблишмънт, който възниква от хаоса, да не почива на лаврите си и преди всичко да не забравя да отговори на реалните социално-икономически нужди на гражданите. Около четиридесет процента от 80-те милиона души в Египет трябва да компенсират дневния си доход до 2 долара, като цените на храните постоянно нарастват. Правителството частично субсидира храната от страх от глад. Това обаче позволява увеличаване на бюджетния дефицит, който се влошава от пролетните прекъсвания в износа, промишленото производство и туризма.

Чуждестранните инвеститори обикновено чакат ситуацията да изкристализира след есенните избори. Преди изборите финансовите инжекции, обещани от американския президент Барак Обама - в подкрепа на демокрацията, са искрица надежда. Арабските петродоларни монархии, Международният валутен фонд и Световната банка също ще дадат своя принос. Докато пристигнат обещаните пари, бъдещото демократично избрано египетско ръководство ще трябва да предпише драстична бюджетна диета. Тогава милиони египтяни ще бъдат като испанците. Политическата демокрация няма автоматично да напълни стомаха им и да излезе отново на улицата.

Те ще бъдат вдъхновени и от продължаващия бунт на гневни и възмутени в Испания. И двата израза могат да бъдат преведени като Los indignados, който принадлежи на тълпите, запълнили площадите на испанските градове от средата на май. Най-известната им организационна група е свободната асоциация M-15, която беше кръстена в чест на първата масова акция на протест в Пуерта дел Сол - мадридския еквивалент на площад Тахрир в Кайро. Той обхвана кръговете на гневни младежки активисти, които вече демонстрираха в Мадрид през април срещу демонтирането на социалната мрежа, когато това беше най-необходимо.

Какво искат разгневените испанци?

След Германия, Франция и Италия, четвъртата по големина икономика в еврозоната показа висока безработица дори по време на бума преди кризата 2008/2009. В момента той е 21 процента, което е около два пъти средно за еврозоната. Някои от петте милиона регистрирани безработни работят нелегално, но все още зашеметяват съдбата на младите хора под 25 години. Тяхната работа не надвишава четиридесет процента, което напомня на египетските размери. Досега испанската социална система защитава безработните от глад и загуба на покрив над главите им, като предоставя широк спектър от ползи и ползи. Бюджетният дефицит от единадесет процента от БВП и всеобхватните финансови пазари обаче принудиха правителството да пести безмилостно. Брюксел и Европейската централна банка също настояват за Мадрид. Премиерът J. Zapatero обеща да намали дефицита до шест процента от БВП през следващата година и до три процента през следващата. Съкращенията няма да заобиколят социалната система и може да се очаква съпротивлението на младото поколение без работа да се увеличи пропорционално.

Неговите изисквания нямат единна национална форма. Няколко платформи за мнение се опитват да го формулират. Сред най-известните е Демокрацията на истинския Я! (Истинска демокрация сега!) Призовава за обезщетение, но не и за сваляне на политическата и икономическата система. Той настоява да се спре намаляването на държавата, което смята за евфемизъм за разрушаване на системата за социални грижи. Той твърди, че девет от четиридесет и пет милиона жители на монархията са изпаднали в бедност и настояват за увеличаване на социалните разходи за сметка на военните. Той също така настоява за реформата на политическата система, която твърди, че е позволила създаването на силова двойка от социалисти и хора. Той също така изисква да се отрежат крилата на местните и транснационални лобисти.

Испанците от всички възрасти също демонстрират срещу корупцията на всички нива на политическия живот. Те призовават за изчистване на регионалната и общинската политика от корупция, за да не се повтаря ситуацията на майските общински избори, когато една трета от социалистическите кандидати и почти всеки втори кандидат на Народната партия бяха заподозрени в вземане на подкупи. Участниците в протестни митинги оспорват предполагаемото подчиняване на интересите на гражданите и страната на транснационалния капитал. Те обвиняват това за надуването на балона с финансови деривати и недвижими имоти, който се спука през есента на 2008 г. Лозунгите за социална справедливост и европейска и глобална солидарност на работниците могат да се видят и върху банерите. Не на последно място демонстрантите призовават политическите институции в Мадрид и Брюксел да водят постоянен и открит диалог с гражданите.

Времето тече

Какво очаква организаторите на протестите, т.нар мълчаливото мнозинство е обяснение за подмяна на икономическата система, която според тях се проваля изцяло. При липсата на сложни и в същото време разбираеми за гражданите алтернативи, избирателите не остават с нищо друго, освен старите познати „вземане на решения за по-малко зло“. Такъв беше случаят за общинските избори през май в Испания и парламентарните избори през юни в Португалия. Избирателите са преместили политическото махало отляво надясно, но в рамките на установена система, която според критиците е дуопол. Ако недоволните хора в Испания наистина искат да го объркат с другите и по-добре, те трябва да съберат главите си на изборите през март и да изготвят собствена програма за политическа и икономическа трансформация.

Авторът е сътрудник на TREND.

Статията е публикувана в актуалния брой на TREND №. 24.