лех, -у човек. r. спорт. легнало положение;
легнало: ľ. на гърба, на земята, b. отзад, отпред l.

значение

1. поставете тялото си в хоризонтално положение, съхранявайте: ľ. ти си на пода, на леглото, на дивана, ľ. вие сте на ваша страна, значка;
лягайте! команда за кучето;
отивам отидете да си починете, да спите;

2-ро обаждане. легнете си в леглото за болест, почивка, сън: Старите легнаха, младите са вкъщи, осигуряват го. (Ръж.);

|| лягайте, падайте на земята: стоки, зърно лягат;
Мъглата лежеше в долините. (Янч.)

● книга. ľ. пепел (Al.) изгаря под налягане;

leh a, -y, liah жени. r. нар. място за лягане, легло: Paľo не лежеше в кошница. (Отбор.)

leh čina, -u, mn. не. -Човек. r. нар. pejor. безразсъден човек, безразсъден човек, безразсъден човек: Миша никога няма да се развали, защото е лек. (Стод.)

  • лъжа коатлетична ела. м. спорт. по отношение на лека атлетика: l-дисциплина, l-шампионати, l-упражнения

    лежи на крилете ела. м. база. лесно летене: ľ-гълъб (Jes-á)

    несериозни, -а, -ник и несериозни, -у, -чок жени. r.;

    1. приемайки всичко леко;
    безразсъден: ľ. млад мъж;

    лежи konohý ела. м. база. с леки, остри крака: l. бегач;
    ľ-á srnka (хор.)

    leh koodenec, -nca мъжки. r. история древен ал. средновековен войник с леки оръжия

    2. остарял. без значение, незначително, незначително: въпросът не е несериозен (Карв.);

    лесно, 2-ро ст. по-лесно да дойде. м.

    1. с ниско тегло (оп. Тежък): l. количка, ľ-á ноша, ľ-é тяло, ľ. като перо;
    ľ. метал с ниско специфично тегло;
    ľ. масло, b. бензин с по-ниска плътност;
    ľ-á плат от фин материал;
    вой. оръдие с малък калибър;
    вой. ľ. лесно преносима картечница;
    вой. ľ. резервоар по-малък;
    вой. артилерия;
    ľ. индустрия за потребителски стоки;
    машиностроене, произвеждащо по-малки машини и апарати;
    спорт. ľ-á тегло при отглеждане, при борба, при вдигане на тежести, определено от определена граница до определена граница;
    ľ-á лека атлетика обобщение на някои спортове;
    метър. ľ-á бие време неударено, ненапрегнато, арза;
    кожата. ľ-á ненапрегнато време;
    1'-почва, 1'-пореста тухла;
    l'é тесто кипарис;
    бъдете малко по-лесни за по-малко тегло, прен. шега. загуби дачо, загуби дачо;
    ľ. чист въздух

    ● желанието на земята за мир да е мъртво за него;
    да вземеш нещо с лека ръка, да не придаваш значение, значимост и т.н .;
    да имате l'u ръка умело, лесно за писане;
    доволен от лявото сърце;

    2. може да бъде лесно, без усилия, постигнато, не е трудно;
    просто: ľ. доходи, б. метод;
    ľ-á нещо, ľ-á помощ, ľ-á задача;
    ľ-á реч, която е лесна за научаване;
    да работи l с нещо, с малко работа;

    ● обадете се. да има l-глава, да не се притеснява;
    арх. бог му дай покой желанието за мир на бедните;

    4. (върху дрехи), предназначени за по-топлите сезони, пролетта и лятото, ефирни, тънки: ľ. облекло, пола, рокля;

    5. лесно смилаеми: ľ-á диета, ľ-é храна, ľ-é месо;
    ľ-é вино с по-ниско алкохолно съдържание,

    прен. излитане, вкусно (оп. сериозно, тежко): ľ. стих, б. ритъм;
    музика на живо, танци;
    ľ по-малко взискателна комедия, насочена главно към забавление;

    8. притежаващи съмнителни морални качества: l-жена, l-мъж;

    лесно, 2-ро ст. по-лесни аксесоари.

    1. без усилие, без затруднения: ľ. разбираемо, разпознаваемо, четливо, b. да си представя, л. ще се каже, л. казва се, мръсотия ľ. пусни, ľ. да се справим с друг, с някакъв съвет, ľ. може да се случи, л. докажете нещо, л. да науча, л. dačomu, dakomu съпротива;

    3. безгрижен: ľ. това е на душата ми, на сърцето ми;

    5. (при превръзка) по въздух, леко: ľ. да се облека;

    лъжете и двете, -у жени. r. база. Релеф, облекчение: Удоволствията от моето копаене! (Звезда)

    lahoda, -y жени. r. приятност, нежност, деликатност: Сърцето му беше залито от тиха наслада. (Фиг.)

    вкусно пристигане. м. приятен, вкусен: l-á milota (Urbk.);
    l-á реч (Šolt.);
    l-é звуци (Jes.);

    деликатес, -у, -до жени. r. избрана, добра, вкусна храна, деликатес, каша, сладкарски изделия, сладост: Домашният хляб и сирене я вкусват и дори не знам какъв деликатес. (Кук.);
    прен. естетически л. психическо удоволствие;

    деликатесни, -у, -чешки жени. r. zdrob. израз.

    деликатес, -човек. r. който прави ал. продава деликатеси;

    1. mn. не. без производството на деликатеси;

    2. деликатес, деликатес

    деликатеси, -рне, -рне жени. r. деликатеси, деликатеси, деликатеси