Фимоза
Фимоза е състояние, състоящо се в невъзможност за прекарване на препуциума по жълъда на пениса. Фимозата може да бъде разделена според степента, а също и според причините. Ние знаем според причините физиологична фимоза а вторична (придобита, истинска) фимоза, по-нататък, в зависимост от степента, може да има фимоза абсолютно, когато препуциума не може да бъде издърпан от жълъда дори в състояние без ерекция или фимоза роднина, когато препуциума не може да бъде преминат през жълъда само в състояние на ерекция, но в останалото състояние това не пречи на хигиената.
Физиологична фимоза: Наблюдава се при новородени и малки деца, често само чрез сглобяване (залепване) на вътрешния лист на препуциума към повърхността на жълъда. Част от развитието на препуциума, все още в матката, е етапът, когато препуциума се прилепва естествено към жълъда и се отделя по време на развитието на бебето. Трябва да се отбележи, че това развитие е силно индивидуално и докато при 80% се отделя в рамките на 3 години, в някои екстремни случаи се отделя до зряла възраст (приблизително 18-20 години). При повечето момчета обаче той се отделя до пубертета и се смята, че половите хормони помагат в откъсването по време на юношеството. [1] Авторът обяснява развитието на препуциума и има също графики, показващи процента на момчетата с залепена препуциум в зависимост от възрастта им. Графиките ясно показват индивидуалността на разработката.
Доскоро фиксираната препуциума при тригодишни момчета се смяташе за болест и се решаваше чрез насилствено свиване, разкъсване, респ. чрез деконглутинация от уролог или чрез изключително травматична хирургия. Днес обаче е научно доказано, че неподвижната препуциум е нормално състояние при малки деца и не изисква никаква намеса.
Това се потвърждава и от президента на организацията „Лекари срещу обрязването“ в неговата образователна статия, [2] където той изрично предупреждава родителите срещу безразсъдна намеса в нормалното развитие на препуциума. Казва, че ако детето няма проблеми, напр. с уриниране и т.н., няма нужда да се решава това състояние и след време то ще се самонастрои. Прилепналата препуциума не представлява риск от възпаление, тъй като бактериите не попадат под залепената препуциума и по този начин образуват естествена защита. Напротив, съществува висок риск от напукване и последващо възпаление по време на буйно разкъсване, което често води до развитие на вторична (придобита, истинска) фимоза. Освен това неразвитата и преждевременно отделена препуциума има тенденция да се залепва отново.
Физиологична фимоза може да бъде придружено от временно вродено тръбно стесняване на препуциума, но това обикновено се коригира с течение на времето.
Вторична (придобита, истинска) фимоза: В този случай препуциума е напълно отделен, но стягането се предотвратява от лента от тясна нееластична тъкан (фимотичен кръг) или тъкан от белег. Това тясно петно обикновено се намира на границата на вътрешната и външната страна на препуциума или от вътрешната страна на препуциума. Възниква в резултат на възпаление (лоша хигиена) и фиброзно заздравяване или белези на малки пукнатини. Диабетът може да бъде причинен и от диабет.
Доскоро единствените лечения бяха или различни техники за разтягане, чиято същност е механичното напрежение на тясно място, напр. в чиста топла вода.
Ако това не помагаше, лекарят обикновено помагаше частично или пълно обрязване, когато е ампутирана цялата препуциума или, в случай на частично обрязване, само стеснената област.
Днес (от средата на 90-те години) употребата на кортикостероидни мехлеми придобива голямо значение в света, което показа огромен успех в лечението. Някои автори отчитат 94,5% успеваемост. Мехлем, съдържащ малко количество високоефективни кортикостероиди, най-вече клобетазол пропионат, или по-ефективни са производни на бетаметазон (валерат, дипропионат). Концентрацията е 0,05 - 0,1 тегл.%. Лечението е напълно безболезнено и често се комбинира с техники на разтягане, които значително съкращават продължителността на лечението. Активното вещество има и противовъзпалителен ефект. Лечението е безопасно, не са наблюдавани странични ефекти, тъй като се използва само малко количество, приложено върху малка площ. Може да се използва при деца от 3-годишна възраст, лечението е успешно и при възрастни, въпреки че степента на успех на лечението леко намалява с възрастта на пациента.
Тестват се и алтернативи кортикостероиди, които се прилагат и под формата на мехлеми.
В случай на неефективност на кортикостероидите, има нова алтернатива на обрязването - т.нар Z-пластмаса, при която препуциума се реже само на тясно място в подходяща форма, което води до увеличаване на диаметъра му. Подходящ е за по-леки калъфи. В същото време препуциума остава в първоначалните си размери.
Високо цитираните автори се съгласяват, че при диагностицирането на фимоза на първо място трябва да се предписва лечение с кортикостероиди, евентуално комбинирано с техники на разтягане, и то само след евентуалния му провал да се пристъпи към по-радикални методи.
Парафимоза е остро състояние, при което препуциума може да бъде изтеглен над жълъда, но препуциума вече не се връща назад. Често свива изтичането на кръв, което причинява набъбване на жълъда и допълнително усложнява изтеглянето назад. Необходима е незабавна намеса, или изстискайте жълъда с ръце и се опитайте да издърпате препуциума назад, ако това не помогне, се правят специални инжекции за намаляване на подуването директно в жълъда (болезнено) или радикално обрязване.
Къса юзда Често усложнение на фимозата е късата юзда. Решението е или прилагането на локални кортикостероиди върху юздата под формата на мехлеми, свързани с разтягане, или проста операция е по-бърза - френулопластика, състояща се в отстраняване на юздата