зърнени

Зърнените култури са в основата на диетата от незапомнени времена, те са едни от най-старите култивирани култури. Хранят се надеждно, защото съдържат въглехидрати и нишесте, които служат като важен източник на енергия в човешкото хранене. Най-известните и най-често използвани са пшеница, ръж, ечемик, царевица, ориз, овес и елда, но в днешно време виждаме и завръщане към зърнени култури, които почти сме забравили: спелта, просо, кинои или амарант.

Ами да представим здравословен източник на енергия на най-малките?

Зърнени храни съдържат въглехидрати, протеини, фибри, са източник на витамини от група В, Е а в малки количества и минерали, калций, желязо, магнезий, цинк или фосфор.

Глутенът е специфична характеристика на някои зърнени култури. Това е смес от протеини, които са част от зърнени култури, напр. пшеница, ечемик, ръж, овес. Състои се от две части - глиадин и глутен, вредният е глиадин. Глутенът съставлява около 10% от брашното.

Например, елда не съдържа глутен като такъв, но съдържа компоненти, много подобни на него, т.нар проламини (авенин). Следователно някои хора могат да реагират алергично на елда.

Представяме ви глутен

Представяме ви глутен все още е един от най-обсъжданите въпроси на големите педиатрични конференции, тъй като няма консенсус по този въпрос. Въз основа на препоръката на Европейското дружество по детска гастроентерология, хепатология и хранене (ESPGHAN 2008) трябва да започне въвеждането на минимално количество храна между 17 и 26 седмична възраст. Това е използването на т.нар. прозорец на имунотолерантност (периоди). Не всички педиатри и имуноалерголози обаче разпознават този „прозорец“.

Препоръката се основава на проучвания, според които риск от цьолиакия (глутенова алергия) е по-ниска, ако има дете все още кърмени по време на въвеждането на глутен (в малки количества). По този начин кърмата има защитен ефект. Рискът от развитие на цьолиакия се намалява допълнително при деца кърменето продължава след въвеждането на глутен. Въпреки това, защитната функция на продължителното кърмене при цьолиакия не е доказана.
Препоръките относно това кога да се въвеждат отделни храни не се отнасят само за домашно приготвената храна (домашно приготвена храна), но и за всички, дори фабрични продукти.

Плашило на име целиакия?

Цьолиакия означава наличието на генетично заболяване. В тялото липсва ензим, който разгражда глиадин (но е възможен и алергичен механизъм - вродена свръхчувствителност към глиадин). Натрупването на глиадин е токсично за клетките тънка чревна лигавица. Болестта почти не се среща в Япония и Черна Африка. В Европа появата, респ. броят на диагностицираните пациенти нараства от юг на север. Жените са засегнати малко по-често от мъжете. Смята се, че голяма част от хората с цьолиакия не знаят за това разстройство, всъщност само около 5% от хората знаят диагнозата си.

Идеалният модел за въвеждане на храна

През последните 50-60 години хранителните ни навици са се променили преди повече от 1000 години. В крайна сметка живеем в определен географски район, който съответства на определено генетично оборудване и имунологични свойства. Понастоящем придобиването на знания за здравословна и разнообразна диета е популярно, но ако родителите наистина се грижат за здравето на децата си, идеалният модел, на който да разчитате, когато ръководите храненето на кърмачетата, е да кърмите изцяло през всичките 6 месеца от възрастта на детето.

У нас, в нашите условия, той се е доказал на кърмените деца да им се дават зърнени храни, съдържащи глутен след 6-ия месец до края на 7-ия месец. Много малко количество глутен е достатъчно, за да се създаде имунотолерантност към глутен. MUDr. Katarína Vicianová от 1-ва клиника по вътрешни болести съветва: „Детето е кърмено през първата година от живота започнете с щипка грис в супата след края на 24-та седмица. Постепенно влизайте в супата овесена кашау. След това към гарнитурата от месо + зеленчуци и тестени изделия без яйца. Той получава парче баница в ръката си след 8-ия месец, до 10-ия месец, в зависимост от това как може да хапе "и също така обръща внимание на проблема с прехранените и затлъстели деца:" Грешка е, ако някои майки предлагат на бебето каша за закуска, вместо хляб или сладкиши.
Така че сутрин хляб или кроасан и вечер каша, това може да бъде и ориз. Също така не е нужно да се притеснявате за сол, бебешката каша не я съдържа и в сладкиши или хляб, според лекаря: „Малко дете не яде толкова много кроасани или хляб, че солта му вреди“.

Децата, които са частично кърмени и хранени с първоначално изкуствено мляко, получават глутен след края на 4-тия месец, за предпочитане между 5-ия и 7-ия месец., използване на защита за кърмене.

Даваме на деца на изкуствено хранене между 6-ия и 7-ия месец от живота.

Определено в нашите условия трябва да се кърми цели 6 месеца. Тенденциите при фиксираното въвеждане на немлечни храни, включително глутен, в диетата преди края на 6-ия месец са неправилни.

Колко зърнени храни?

В кетъринг пирамидата за деца Зърнените култури трябва да съставляват 3-4 порции на ден (1 порция е ½ филия хляб, или ½ кроасан, или ½ чаша варени макарони или ориз, или 2 кнедли).
За да разнообразите менюто, препоръчително е да опитате здравословни алтернативи, напр. заменете обикновеното брашно със спелта (децата могат да започнат да се пишат от 1-годишна възраст), или да заменят класическите люспи с елда, в супи с юфка да заменят с киноа.

Пълнозърнест срещу бяло тесто?

Пълнозърнестият хляб съдържа повече здравословни вещества и е по-подходящ за здравословна диета от белия хляб, който само снабдява тялото с въглехидрати и следователно трябва да формира по-малка част от диетата. въпреки това тялото на детето не може да се справи с дозата фибри в пълнозърнест хляб, предназначени за възрастни. При децата толерантността на пълнозърнестия хляб е съвсем индивидуална. Дори може да причини повече фибри при най-малките деца болка в корема.

Повечето гастроентеролози не препоръчват пълнозърнест хляб до първата година от живота.

Някои диетолози дори го препоръчват в диетата на децата в рамките на десет години преобладаването на белия хляб.
До третата до четвъртата година от възрастта на детето фибрите трябва да се дават главно под формата на плодове, зеленчуци, бобови растения, овесени ядки. Ако бебето няма затруднения с храносмилането, постепенно включвайте пълнозърнести продукти.

Диетични фибри (включени и в зърнените култури) има незаменима роля в защитата срещу цивилизационните болести. Значението на диетичните фибри за здравето е регистрирано през 70-те години въз основа на сравнение на влошеното здравословно състояние на населението на развитите страни с населението на развиващите се страни, в които преобладават храни с по-високо съдържание на диетични фибри. Има някои заболявания на цивилизацията, като затлъстяване, диабет, хроничен запек, рак на дебелото черво, коронарна болест на сърцето и също.

Влакната, неразтворими във вода, са целулоза, която намираме главно в трици, но също и плодови кори от ябълки, круши и грозде или картофи. Освен това, това е хемицелулозата, която също е най-често срещана в триците и пълнозърнестите зърнени култури, а оттам и в пълнозърнестите хлебни изделия. (хляб, сладкиши), тестени изделия, овесени ядки. Третото неразтворимо във вода влакно е лигнинът, който те съдържат най-много трици, зърнени храни и картофи.

Фибрите ускоряват преминаването на усвоената храна, така че чревната стена да е изложена за кратко на възможните вредни компоненти на храната и метаболитните продукти (по-редки злокачествени заболявания на дебелото черво, гърдата, простатата). Също понижава холестерола в кръвта, един от основните рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания, помага в борбата със затлъстяването, използва се за намаляване на диетите, свързва водата, като по този начин увеличава обема си и предизвиква чувство на ситост. Помага на диабетиците да поддържат по-стабилно ниво на захар.

Това е ефективно средство за хора, страдащи от запек и хемороиди, но и проблеми с жлъчния мехур. Намалява риска от абсорбция на различни вещества от червата и по този начин в много случаи може да намали риска от приема на нежелани вещества. От друга страна, трябва да вземем предвид това явление, когато абсорбираме важни за организма вещества. Прекомерният прием на фибри също може да има неблагоприятни ефекти. Богатите на фибри растителни храни обикновено съдържат и вещества, които намаляват усвояването на някои минерали. Това обаче важи особено за тези, които съзнателно и изкуствено повишават нивото на фибри в диетата може да възникне дефицит, по-специално на желязо, цинк, магнезий и калций.