1/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image004.jpg "/> Беше през април миналата година, когато за пръв път влязох в Мароко. Страна, която ми остави специално, но много приятно впечатление. При паспортния контрол в курорта на Агадир, полицаят беше много мил, задаваше всякакви въпроси (откъде съм дошъл, колко време съм стигнал, къде съм отседнал), но иначе преминах проверката без никакви проблеми. Преди малко валеше силен дъжд (и валеше почти по време на целия ми престой и там валеше само две седмици в година J) Спомням си първите си снимки от тази страна: десетки изстрели от палми навсякъде. Той веднага заведе в ресторант, където имахме (наред с други нещата) традиционно мароканско ястие: парче, разбира се хубаво поднесено и покрито с типичен глинен конусовиден капак. Въпреки че парче парче беше отлично, то беше част от почти всяко основно ястие, така че след няколко дни когато се върнах в Словакия, полезни бяха и нашите класически картофи и ориз J. Основата на мароканската кухня се състои от вече споменатите парче по парче, зеленчуци, (пилешко) месо, маслини и вездесъщото арганово масло.
Агадир е град, в който ще намерите лукс, но и бедност. Центърът на града е много "европейски", жените ходят голи и носят дизайнерски дрехи и аксесоари. Тук ще намерите луксозни ресторанти с красиво озеленени градини. Колкото по-далеч обаче сте от центъра на града, толкова по-чувствителна става бедността. Жените в "предградията" също ходят забулени, често всички в черно. В центъра на града има кралски градини, които обаче са забранени от обикновените смъртни да влизат. Въоръжената охрана се вижда почти на всеки половин километър. Ще срещнете обаче и въоръжените в града. Тъй като Агадир е край морето, тази въоръжена охрана обикновено се разхожда из града и особено близо до пристанището.
Отседнах при домакина ми Паола, който имаше собствен апартамент там. Една малка кухня, средно голяма всекидневна със спалня зад завесите и малка баня за гости. Във втората част на апартамента имаше голямата ми спалня и голяма баня. Незабравимо преживяване беше огромен балкон, на който растяха дребни нарчета и други растения и от който вечерта се виждаше хълмът, на който бе осветяван надписът на арабски. Този надпис е направен от бели камъни. Безплатният превод на надписа е: Моят Аллах, мой Крале, моя страна.
Мароканците са много приятелски настроени (поне тези, които съм срещал) и с удоволствие ще ви посъветват, ако имате въпроси. Освен арабски, обикновено можете да говорите и френски. Английският е следващият. Но понякога беше възможно да се говори и на немски.
1/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image006.jpg "/>