Малко размисъл за текущото състояние на обществото. (Снимка: pxfuel)

насладим

Замисляли ли сме се някога как живеем? За разлика от нашите баби и дядовци, ние приемаме мира за даденост. Чувстваме се в безопасност. Имаме всичко, всички сме заети и печелим пари, които инвестираме в ежедневието, но и в ненужни неща. Защото просто ги имаме.

Седим в скъпи кафенета и се наслаждаваме на специалитети, за които не сме и мечтали преди няколко години. Караме в по-скъпи коли, отколкото наистина бихме имали нужда, заставаме на дълги опашки на скъпи iPhone, летим до Бали, Сейшелските острови, Доминиканската република и пием коктейли за нехристиянски пари.

Ще купя ли розова или червена рокля? Зелен или бургундски пуловер? Къде са качествените им маркови панталони? Закуска тук, обяд в луксозен ресторант, след това няколко снимки в Instagram, вечерна сесия със скъпо вино. Нови обувки на всеки две седмици. Искате ли дамска чанта Gucci или Louis Vuitton? - Боже, ако не знам!

Малки, средни, големи предприемачи, еднолични търговци, мениджъри, търговци, директори по продажби, инвеститори, предприемачи, финансови експерти, банкери, брокери. Ежедневно набиране на пари, работа от сутрин до вечер, класна компания, партита. Снобски маниери. Просперитет, изобилие. Повече, отколкото наистина ни трябва.

А щастието? Удовлетвореност? Който има много, иска още повече. Той няма да бъде доволен. Нови и нови цели, по-високи стандарти, по-трудни за постигане цели. Все по-яростни усилия за придвижване напред, за да стигнете по-далеч, нарастваща скорост на живот, нарастващ стрес, инфаркти през четиридесетте.

Глобална пандемия. Ограничаване на личните свободи. Бавно нарастващ страх за собствения живот. Защитна завеса, движение с безпокойство, карантина. Луксозният балон се спука. Останете вкъщи, може би отначало скучно. След известно време премахване на праха от настолните игри, съживяване на комуникацията, укрепване на семейната връзка, разтягане на ъглите на устата, за да завърши усмивката. Така стоят нещата?

Повторното осъзнаване, че животът има и друга страна. Не само корпоративно-бизнес-финансова, трудова или социална, но и семейството. Тази, която сме насадили дълбоко в гените си, и тази, която всъщност ни прави хора. Така че, ако се разбираме.

Замисляли ли сме се някога как всъщност живеем? Че имаме много повече, отколкото наистина ни трябва, но така или иначе никога няма да бъдем доволни? Че живеем в мир, мир, сигурност, пълни сме, но не възприемаме истинското щастие? Съответно чувстваме ли, че все още пропускаме нещо от него? Ако не, тогава вече имаме добра възможност и много време.

Нека този шамар ни е от полза и тогава, когато отново излезем свободно на улицата, ще се радваме на всяка стъпка, всеки дъх, всеки слънчев лъч или капка дъжд. Всяка минута, прекарана с любими хора. И всичко това без панически страх дали някой зад гърба ни ще кашля сухо.

Не мога да се отърва от чувството, че ни е трябвало. Задължително. Защото забравихме да се насладим на "малките неща".