цвете v. »Лични блогове/2018-06-28 17:27:47/Добавяне на коментар/19 харесвания
Забелязали ли сте, че човек се възприема като по-слаб от другите и аз също съм склонен да изследвам на плажа дали личният ми спасителен балон е по-малък от този, който лежи до Русия. И когато след няколко минути дървен шезлонг се счупи под дупето й,/Боже колко съм палав/това се потвърждава. Претъпкан съм на шезлонга и той се държи. Потъмнял съм в тъмното, тъмното би трябвало да отслабва, но чувствам, че за да изглежда тънък, ще трябва да ме накиснат в асфалт, за да е така. Но моментното усещане, хей, вярата, че съм слаба.
Мх, същото. Кармата на шезлонгите ме настига на летището. Аз съм загоряла като африканска жена и моето детто семейство. Те проверяват майка ми и дори не вярват на нейния граждански номер в чакалнята, дори нейният черен българин не яде цвета си. Изпращат ни вдясно при паспорта и правят взривове за взривните вещества на останалата част от семейството. Смея се палаво. Все още. Все още нямам идея какво ще стане по-нататък. Подсвирквам на скенера. Нямам колан, показвам й копче на дънките си.
Той ме отвежда малко настрани и всички загорели бледи лица вече ме гледат палаво, гледката е перфектна. Преди да си спомня, малката българка, която очевидно не използва хендхолдери, определено ме притеснява от гърдите, по-силна от мамографията. Подобно на порно филм, Натриаса вероятно още не ги е държала. Парализиран съм, цялото действие отнема много време, майка ми цвърчи, разбира се палаво и търка бяла протеза. Пърхотът на Bulharkine лети във всички посоки, изважда дълга тениска, изкачва ръката ми зад кръста на панталоните и гащичките ми. Парализиран съм от това, което са срещу тази експлозивна мазка. След това той ходи между бедрата ми и търси силен натиск. Увеличените ми ученици търсят помощ. Синът ми ми го връчва първо. Мамо, не се изненадвай, сигурно се страхуваха, че контрабандираш български пъпеши.
И въображаемият шезлонг под мен се пропуква.
Коментари
Трябва да сте влезли, за да коментирате, не е по-различно.