Саморазправата или умишленото самонараняване е умишлен акт на физическо насилие над себе си без намерение да се самоубие. В момента това е относително широко разпространено социално-патологично явление сред децата и тийнейджърите, които най-често го осъзнават под формата на самонарязване или надраскване с остри предмети.

може бъде

Защо младите хора умишлено режат или причиняват други саморазрушителни наранявания? Съвременен социален феномен ли е или начин за демонстриране на сериозни психични проблеми? И как родителите или възпитателите могат да изложат този проблем на децата си и да облекчат страданията им?

Самонараняването не е опит за самоубийство

Самонараняването е съзнателно агресивно поведение, насочено към себе си. При самонараняване човек причинява видими физически наранявания, но без целта да умре.

В този контекст е много важно да се прави разлика между самонараняване и опит за самоубийство. Целта на подобно поведение не е да сложите край на живота си или да причини сериозни или големи наранявания. Целта на самонараняването е да се почувствате по-добре. То може да бъде придружено от тежко психическо страдание, болка или стрес, но не трябва да има намерение за самоубийство. В противен случай вече не говорим за самонараняване, а за суицидно поведение, което изисква различна, често по-радикална намеса.

Защо хората съзнателно се нараняват?

Самонараняването е непонятно за мнозина. Насоченото саморазрушително поведение обикновено се улеснява по два начина. Особено родителите и възпитателите на тийнейджърите често му приписват характера на привличане на внимание, подчертавайки собствената си личност или бунт. За разлика от тях, учителите и педагозите често говорят за съвременния феномен, който се разпространява сред младите хора в имитация като форма на стилистично поведение. И двата подхода са значително опростени и пренебрегват индивидуалността на индивида и неговия вътрешен опит.

Мотивацията, която кара човек да се наранява умишлено, може да бъде много разнообразна. За самонараняване най-често се говори като за опит за облекчаване на душевната болка чрез предизвикване на физическо страдание, тоест като начин за предотвратяване на негативно емоционално преживяване. Силното психическо напрежение, силната тъга или други видове болезнени емоции често водят хората до самонараняване.

Самонараняването обаче се появява и като опит за овладяване, макар и очевиден, върху ситуацията. В моменти на абсолютна безпомощност и чувство на безпомощност подобно поведение може да изглежда като единственият изход.

Самонараняването носи и усещане за уникалност на тези, които се чувстват невидими, недооценени или пренебрегнати.

Хората обаче също нараняват, за да се накажат и да улеснят справянето с чувството за вина. Те в някои случаи са толкова непоносими, че човек ще намери облекчение само при физическа болка. Макар и само временно.

Самонараняването се появява и като опит да се отървем от чувството за празнота. Някои млади хора казват, че ги боли, само за да почувстват поне нещо.

Така че е ясно, че дори тийнейджърите не се нараняват в по-голямата част от случаите, за да изплашат обкръжението си и да привлекат вниманието към себе си. Причината е по-скоро усилие да изразят това, което не могат да кажат с думи, да се освободят, да почувстват облекчение. За това говори и фактът, че в повечето случаи хората се нараняват в личния живот на своите апартаменти и стаи, при затворени врати и се опитват да скрият раните от околната среда.

Форми на самонараняване

Несъмнено най-често срещаната форма на саморазрушително поведение е рязанеили надраскване с остри предмети. Режещите рани се появяват най-вече в предмишницата, а тийнейджърите се опитват да ги скрият, носейки дълги ръкави. Болезненият инструмент може да бъде всеки остър предмет от нож, самобръсначка или стъклен парче до върха на писалката или кламер.

Други често срещани форми на самонараняване:

  • Изгаряне- прави се с цигари, кибритени клечки или запалка, но също така например с гореща ютия. Отличителният белег е изгаряне на различни части на тялото.
  • Поразително - най-често се реализира чрез удряне на юмрук или глава в стена, врата или рамка на вратата. Отличителните белези са натъртвания, подуване и натъртване.
  • Интервенции на рани -многократно разкъсване на ноктите, убождане на щифтове или други остри предмети в вече съществуващи рани. Отличителните белези са трайни, незаздравяващи и широко разпространени наранявания.
  • Коса или дърпане на косата (трихотиломания) - отличителен белег са видими плешиви петна в окосмената част на главата, при мъжете по лицето или на други места на косата.

Самонараняването може да бъде извършено по много индивидуален, понякога странен начин. Необичайните форми включват например вмъкване на остри предмети в отворите на тялото, вкарване на игли под кожата или вените, удряне, ухапване, счупване на кости, попарване с вряща вода, но също така например ампутация на различни части на тялото (пръст, ухо и ела.).

Как да открием самонараняване при дете и юноша

Този, който най-често открива самонараняване при едно дете, разбира се, е неговият родител или човекът, който редовно се грижи за детето. В този случай времето е много важно. Колкото по-скоро може да се идентифицира самонараняването, толкова по-лесно се намесва. Както се казва, по-лесно е да се върнете от по-кратко пътуване.

  • Забележете нараняванията по тялото на детето

Повтарящите се, необясними рани или наранявания в специални зони винаги са подозрителни. Симетричните порязвания, тежки драскотини, изгаряния, незаздравяващи рани и струпеи, както и странни и повтарящи се синини или плешивост по косата говорят сами за себе си.

  • Забележете емоционалното състояние на детето

Самонараняването рядко се случва без промени в емоционалния опит. Бъдете особено внимателни, ако детето ви често е тъжно, плаче, така да се каже, без настроение, мотивация и апетит за дейности, нервно, напрегнато или агресивно.

  • Обърнете внимание на поведението на детето

От поведенческа гледна точка е странно, когато детето е самотно, прекарва много време зад затворената врата на стаята си, без да общува със света, ако се затвори в себе си. Например значителна промяна в дейностите, храненето или други често срещани навици също е подозрителна. Всички необясними промени предполагат, че нещо се случва в света на детето.

  • Обърнете специално внимание на пострадалото дете

Децата и юношите често се справят с травми, загуби и емоционални наранявания чрез самонараняване. Бъдете особено внимателни, ако наскоро детето ви е преживяло трудни ситуации като развод на родители, загуба на родител или друг близък човек, раздяла, отстраняване, конфликти с връстници, изгонване от играта и т.н.

Какво да направите, ако откриете самонараняване на детето си

Родителите, които излагат самонараняване на собственото си дете, изпитват страх, ужас и често гняв и неразбиране. Такива емоционално въоръжени лица обаче в никакъв случай не трябва да влизат в контакт с дете или юноша, които вече има вероятност да изживеят труден период.

Затова е важно да запазите спокойствие. Не се препоръчва да обвинявате детето за нещо или да го критикувате за поведението му. Викането, плачът, заплахите и битката не помагат.

Уместно е родителите на детето да кажат в поверително интервю, че знаят за неговия проблем и да се опитат да търсят причините за такова поведение. Ако основният проблем може да бъде идентифициран (напр. Конфликти със съученици или страх от училище), е възможно да се работи по неговото решение, което значително ще намали тежестта върху детето. Временно могат да се използват и алтернативни, по-малко разрушителни начини за освобождаване на негативни емоции (напр. Ако детето се пореже, може да се опита да се опише с химикалка в кризисна ситуация или да пусне ледена вода върху предмишницата си).

Ако обаче желанието за нараняване продължава или има дългосрочен психичен проблем (напр. Депресия), препоръчително е да се потърси помощта на специалист. Посещението при психолог или психиатър ще бъде на място, за да препоръча по-нататъшни действия.

Пазете се от суицидно поведение! Както споменахме във въведението, самонараняването се случва без намерение да умре. Целта му е облекчение. Ако подозирате, че нараняванията на детето ви се дължат на опит да сложи край на живота, че той или тя мисли за смърт или че е искал да демонстрира самоубийство, незабавно потърсете професионална помощ.