Общ преглед Възпалителните костни заболявания са инфекции, почти винаги свързани с патогени. Това са предимно бактериални инфекции, причинени от Staphylococcus aureus. Гнойното възпаление на костите в резултат на такава инфекция често е тежко
24. януари 2004 г. в 13:40 Primar.sme.sk
Общ преглед
Възпалителните костни заболявания са инфекции, почти винаги свързани с патогени. Това са предимно бактериални инфекции, причинени от Staphylococcus aureus. Гнойното възпаление на костите в резултат на такава инфекция често е тежко заболяване на цялото тяло. Според точната причина се прави разлика между ендогенни и екзогенни форми.
При ендогенен остеомиелит, наричан още хематогенен остеомиелит, ембрионите се разпространяват от мястото на инфекцията извън костта, напр. от максиларната кухина, през кръвния поток до костния мозък и те се установяват там. Ендогенното възпаление на костния мозък се среща предимно при деца и юноши и много рядко при възрастни. Особено се страхува от кърмачета и малки деца до двегодишна възраст, тъй като може - поради специални условия на приток на кръв към костта - да се разпространи неограничено до съседните стави.
При ендогенно възпаление на костния мозък трябва да се прави разлика между остра и хронична форма на хода. Освен това съществуват специфични форми като така наречения абсцес на Броди, туберкулозен остеомиелит и болест на Paget.
Екзогенният остеомиелит е резултат от злополуки (= посттравматичен остеомиелит) или операции (= постоперативен остеомиелит). В тези случаи патогените проникват в костта и се разпространяват там. Зоните с намален кръвен поток са особено изложени на риск. И тук се прави разлика между остри и хронични процеси.
Възпаленията на костите често показват много променливи, често дългосрочни курсове. В много случаи те трябва да бъдат лекувани с комбинация от антибиотична терапия и хирургично отстраняване на причинителя. Дори след по-дълги интервали без затруднение, болестта може да се повтори. Ето защо е важно да се вземат всички предпазни мерки, за да се предотврати такава инфекция.
Определение
Остеомиелитът е остро или хронично възпаление на костния мозък.
До 14 век думата "Bein" (= крак) в смисъла на "кост" се използва в немскоговорящите райони. Едва тогава терминът „knochen“ (= кост), който се отнася до средновисокогерманския глагол „knochen“ със значението „печат, печат“, постепенно започва да се популяризира. Думата "Bein" (= крак, кост) остава случайно в много немски костни имена, като "Hüftbein" (= лумбална кост), "Brustbein" (= гръдна кост). Клиничният термин остеомиелит за възпаление на костния мозък произлиза от гръцкото ostéon = кост и myelos = костен мозък.
Причини
Възпалителните костни заболявания почти винаги се причиняват от инфекции с патогени, най-вече бактерии. В повечето случаи това е бактерията Staphylococcus aureus. В допълнение към децата решаваща роля в детството играят и стрептококи, менингококи, пневмококи и ешерихия коли.
Ние или се въвеждаме в костта от мястото на инфекцията по кръвен път извън костта (= ендогенен или хематогенен остеомиелит) или влизаме в костта с отворена рана след инциденти или операции (= екзогенен остеомиелит). Курсът и степента на тежест на заболяването зависи от една страна от агресивността на причинителя (= вирулентност) и от друга страна от защитата на засегнатия пациент.
Ендогенен остеомиелит
При ендогенен остеомиелит (гръцки ендо = вътрешен, гени = произхождат от/от), патогените се внасят чрез кръв от мястото на инфекцията в костния мозък. Изходните точки за такава внесена инфекция могат да бъдат напр. сливици (при тонзилит = възпаление на сливиците), синуси (при синузит = възпаление на синусите), зъби (при възпаление на корените на зъбите) или кожа (при фурункела = синузит).
Микробите се установяват в костния мозък и водят до малки абсцеси (= натрупване на гной). Това зависи главно от защитността на засегнатия пациент, дали абсцесите се разпространяват или остават локално ограничени. По този начин един и същи вид заболяване може да причини всички форми на инфекция - от остра, животозастрашаваща до хронична, която понякога почти не създава проблеми.
Освен това ходът на заболяването, поради различното кръвоснабдяване на костите, зависи от възрастта на засегнатото лице. При кърмачета и малки деца до втората година от живота кръвоносните съдове в костния мозък преминават директно от така наречената метафиза, зоната на растеж на костта, през епифизата до епифизата, крайната част на костта при прехода към ставата. Следователно може да доведе до проникване на кръв от костния мозък в ставите и да доведе до хидратация на ставите (пиартроза). В резултат на това увреждането на ставите с деформации и нарушения на растежа е тежко, в зависимост от обстоятелствата.
От друга страна, при деца и юноши във възрастта епифизната жлеза не е задръстена и по този начин представлява непреодолима бариера между метафизата и епифизната жлеза за бактериите. Следователно инфекциите на костния мозък почти винаги са ограничени до метафизата. Само стави като тазобедрената става, при които ставната капсула включва метафизарната област, могат да бъдат атакувани от патогени.
Чрез спиране на растежа на вкостенялата хрущялна част на костта, защитната празнина на епифизата изчезва. Следователно при възрастни инфекциите могат да се разпространят отново в ставите и да доведат до ставна течност. Патогените често се разпространяват през надкостницата до костната среда и образуват така наречените фистули, т.е. zn. гнойни свързващи преходи от кости към други телесни кухини.
Специални, често хронични форми на ендогенен остеомиелит са: т. Нар. Абсцес на Brodie, туберкулозен остеомиелит и болест на Paget. Те са доста редки и представят свои собствени изображения на заболявания с типични модели на заболяване и типични курсове.
Ендогенният остеомиелит се среща предимно при деца и юноши. Изключителни нива се наблюдават през осмата година от живота, като момчетата се разболяват по-често от момичетата. В повечето случаи възпалението се локализира във бедрената кост (= бедрена кост) или пищяла (пищяла).
В зряла възраст ендогенният остеомиелит е доста рядък. Мъжете са засегнати по-често от жените. В допълнение към дългите тръбни кости като пищяла, ендогенното възпаление на костния мозък при възрастни атакува главно гръбначния стълб.
Острият ендогенен остеомиелит започва предимно в кърмаческа и детска възраст като тежко заболяване на цялото тяло с висока температура до 40 °, студени тръпки и слабост. Областта, засегната от възпаление, обикновено е силно зачервена, подута и болезнена при компресия.
При възрастните общите симптоми на острото възпаление често не са много ясни. Пациентите се оплакват главно от болка и ограничаване на функциите на засегнатия крайник.
При хроничния остеомиелит болката в възпалената област е на преден план. Общите заболявания като треска и изтощение често се проявяват само в приглушена форма. По този начин пациентите обикновено имат нормална или само леко повишена температура и не се чувстват сериозно зле. Възпалителен крайник често е леко прегрял.
Като правило други инфекции, напр. инфекции на пъпната връв при кърмачета. Симптомите и констатациите при физикален преглед като силно подуване, зачервяване и болка в крайника без предишен инцидент вече показват остър ход на възпаление в костта. Анализът на кръвта показва много висока концентрация на бели кръвни клетки (= левкоцити) и силно ускорено утаяване (= скорост на утаяване на кръвта) като общи признаци на възпалителен отговор в организма.
При остър ход агентите понякога могат да бъдат доказани чрез така наречената кръвна култура. Освен това е възможно доказателство за причинителя чрез директна пункция на засегнатото място в костта.
При хронично заболяване симптомите са по-слабо изразени. Концентрацията на белите кръвни клетки и скоростта на утаяване на кръвта също са леко увеличени.
Рентгеновото изследване също ще помогне за определяне на диагнозата, често на по-късен етап от заболяването, тъй като рентгенологично, т.е. zn. Видимите в костта рентгенови промени могат да бъдат разпознати само след две до три седмици. В по-късния ход на заболяването рентгеновите лъчи показват петнисто изсветляване и извисявания на костната кост и калцификация, така наречената осификация. При хроничен остеомиелит затварянето на кръвоносните съдове води до намалено кръвоснабдяване на костта до костни инфаркти, при което части от костта умират и остават в зоната на инфекцията като остатъци, така наречените секвестиращи. Чрез реактивна, преформираща костната тъкан около мъртвите костни части, съединителната тъкан се образува като граница около тези секвестри, която се появява като лека граница на рентгеновата снимка и се нарича още „сандък/ковчег“ в клиниката .
Друга възможност за диагностика предлага т. Нар. Сцинтиграфия на скелета. Това е метод за изследване, при който на пациента се дават радиофармацевтици, т.е. (много слабо) радиоактивни препарати. Възпалителните процеси могат да бъдат демонстрирани чрез последващо разпределение на тези радиомаркирани вещества в костите.
Ултразвуковото изследване (= сонография) също се използва все по-често за диагностициране на ендогенен остеомиелит. Някои от възпалителните процеси, като например костни ръбове от костта поради образуването на абсцеси, се виждат по-скоро на ултразвук, отколкото на рентгенови лъчи.
При остър ендогенен остеомиелит пациентът трябва да е на легло. Засегнатият крайник обикновено се фиксира с шина или гипсова превръзка. Лечението с антибиотици, подходящи за спектъра на агента, е от съществено значение. Ако абсцесите вече са се образували, те се отстраняват хирургично.
Ако има хроничен остеомиелит с образуване на остатъци, те трябва да бъдат отстранени хирургично. По желание тези отстранени части на костта трябва да бъдат заменени с така наречените спонгиозни пластмаси, за да се поддържа функционалната способност на крайника. По този начин костно вещество от собствената здрава кост на пациента се трансплантира в болното място. След операцията антибиотиците се прилагат локално върху засегнатата област в костта. Освен това антибиотиците се прилагат под формата на таблетки или инжекции.
Опасността от всеки остър ендогенен остеомиелит е преминаването в хронична форма. В резултат на това има значителни промени в костната структура с костни инфаркти, образуване на остатъци и реактивна остеосклероза (образуване на съединителна тъкан), което води до загуба на костна еластичност и свързания с това риск от фрактура на костите. Хроничните възпаления на костите често спират лечението и все още имат тенденция да избухнат, да се повторят.
В кърмаческа и детска възраст острото възпаление на костта често води до трайно увреждане в областта на растежната зона, метафиза. Впоследствие могат да се появят тежки нарушения на растежа с деформации и скъсяване на засегнатия крайник. При деца на възраст под две години съществува допълнителен риск инфекцията да премине в съседната става на засегнатата кост, оставяйки там сериозни увреждания.
Ако остър ендогенен остеомиелит се открие рано и се лекува последователно, възстановяването е възможно без трайни последици. Често обаче, особено при образуването на абсцеси, настъпва хроничен ход на заболяването. Хроничните ендогенни възпаления на костния мозък обикновено са много трудни за лечение и са склонни да се повтарят дори след дълъг период на лечение.
Екзогенен остеомиелит
При екзогенен остеомиелит (гръцки exo = отвън), патогените проникват в костта отвън, или чрез отворена рана след инцидент (= посттравматична), или чрез хирургично излагане (= постоперативно). Ембрионите се разпространяват главно в областта на раната, така че на първо място има локално възпаление на костта. Основните причини за екзогенен остеомиелит са Staphylococcus aureus, Proteus и Escherichia coli.
Ходът на заболяването зависи от различни фактори. Чужди материали, които се въвеждат при хирургично лечение на костни увреждания при инцидент, предоставят на изобретателите възможността да се разпространят в костта и околната тъкан. Ако няма достатъчно кръвоснабдяване на костта, напр. поради заболяване, различно от захарен диабет (= диабет) или артериосклороза (= втвърдяване на артериите) респ. поради увреждането на кръвоносните съдове на костта от инцидент, нараства рискът нарушителите да причинят инфекция. Пациенти с намален имунитет, напр. при имунопресивна терапия след трансплантация. Както при ендогенния остеомиелит, са възможни както остри, така и хронични заболявания.
Екзогенният остеомиелит се среща предимно при възрастни. Тъй като една от основните му причини е увреждането на костите при инциденти, напр. при пътни произшествия и мъжете са по-склонни да участват в произшествия, отколкото жените, мъжете са по-склонни да бъдат засегнати от жените.
При острата форма на екзогенен остеомиелит обикновено се появяват зачервяване, подуване и прегряване на засегнатата област веднага след операцията. Пациентите се оплакват от болка, имат температура и се чувстват слаби и изтощени.
Хроничният остеомиелит показва доста вариращи курсове с различни симптоми. Болестта може отново внезапно да избухне след продължителна фаза на бездействие и да покаже всички симптоми на остро възпаление. Освен това има хронични процеси, при които общите симптоми като треска, умора и болка в възпалената област се проявяват само леко. Понякога заболяването се проявява само чрез многократно образуване на гнойни канали в кожата (фистула), от които гнойта се отделя навън.
От връзката между появата на остри възпалителни симптоми и предишна операция или увреждане на крайниците може да се заключи от съществуването на екзогенен остеомиелит. Анализът на кръвта показва повишена концентрация на бели кръвни клетки и повишена скорост на утаяване на кръвта, което обаче не се проявява толкова силно в хроничната форма, колкото при острата.
При съмнение за екзогенен остеомиелит диагнозата се поставя чрез рентгеново изследване. Както при ендогенния остеомиелит, при рентгенови лъчи се виждат остри възпалителни реакции. В по-късния ход на заболяването респ. при хроничната форма се показват промени, както при ендогенно възпаление, т.е. zn. пилинг на костта, костни инфаркти, образуване на отломки и "ковчег".
Лошите условия на перфузия на увредената кост и околностите обикновено не позволяват да се създаде достатъчно ефективна концентрация на антибиотици в възпаленото място, ако антибиотиците се прилагат чрез инжекция или таблетки. Следователно екзогенният остеомиелит обикновено трябва да се лекува хирургично. В същото време гнойната и мъртва тъкан се отстранява и - ако е необходимо - се запълва с губеща пластмаса. Антибиотиците често се прилагат върху засегнатите области. Освен това антибиотиците се прилагат под формата на таблетки или инжекции.
Екзогенният остеомиелит е опасно усложнение след наранявания или операция. Острата форма често е тежко заболяване на цялото тяло, което може да доведе до сепсис (= отравяне на кръвта) с последващо тежко увреждане на органите. Хроничните възпалителни реакции водят до проявени структурни промени в костите с последващо увреждане на костната стабилност и ограничения на движението. Ако болестта премине в съседна става, тя може да бъде измерена и крайникът съкратен. В особено тежки случаи, устойчиви на лечение, засегнатият крайник трябва да бъде напълно хирургично отстранен (= ампутиран).
В болниците трябва да се използват строги превантивни мерки, за да се предотврати развитието на остеомиелит след операция. В допълнение към приложението на антибиотици преди операция на костите, това включва основно хигиенни и оперативно-технически усилия. Съгласно строги разпоредби в миналото е било възможно да се намали степента на инфекция за лечение на затворени фрактури до около 1% и степента на инфекция при открити наранявания до около 5-10%.