Възпалението на фалопиевите тръби и яйчниците, маточните висулки, се нарича аднексит. Специалното значение на аднексита за жените се крие в често продължителния ход на заболяването, свързан с нарушаване както на личния, така и на професионалния живот, и особено в опасността
11 ноември 2005 г. в 1:32 ч. Primar.sme.sk
Аднекситът се появява главно в резултат на вагинит, когато се добавят други фактори, които позволяват на патогените, най-вече бактериите, да навлязат в матката и фалопиевите тръби. Болестта започва внезапно със силна болка в корема, повишена температура и очевидно чувство на заболяване. Бързо приложеното лечение може да предотврати не само остри усложнения, но и преход в хроничен стадий. Ако обаче са настъпили усложнения или има хроничен аднексит, обикновено не може да се избягва хирургично лечение.
Определение
Под аднексит имаме предвид възпаление на фалопиевата тръба и яйчника. И двата органа принадлежат към общия термин adnexa, което означава приблизително колкото "маточни висулки". И двете фалопиеви тръби са тръби с дебелина приблизително колкото шийката на матката, простиращи се странично от матката, и прилепват към яйчниците с техните свободни фуниевидни краища. Оттам вземат яйцеклетка и я транспортират до матката. Оплождането на яйцето вече се извършва във фалопиевата тръба.
Възпалението само на фалопиевата тръба ще се нарича салпингит, а възпалението на яйчника само като оофорит. Тъй като изолираното възпаление на яйчниците почти никога не възниква, а се появява главно в резултат на възпаление на яйчниците, то обикновено се нарича аднексит.
Важността на аднексита се крие, от една страна, в често продължителното протичане на болестта с често значително нарушаване на домашния и професионалния живот, от друга страна, аднекситът е честа причина за женското безплодие.
Причинителят на болестта
Аднекситът е главно резултат от инфекция, причинена от бактерии, по-рядко от вируси. Около една трета от възпаленията се причиняват от гонококи, гонорея или гонорея. В повечето случаи обаче това са смесени инфекции, причинени от напр. стафилококи, стрептококи, колибактерии, хламидии трахоматис, клостридии, както и анаероби, т.е. бактерии, които оцеляват без кислород. Възможен е и аднексит, причинен от микобактерията туберкулоза при туберкулоза.
Път на инфекцията
Причинителите на възпаление на яйчниците и яйчниците могат да навлязат в аднексите по различни начини. Според мястото на произход възходяща, т.е. възходяща инфекция се различава от низходяща, т.е. низходяща инфекция. Ако патогените достигнат до придатъците чрез кръвния поток, това се нарича хематогенна инфекция.
Този път на разпространение на инфекцията на практика се случва само по време на полова зрялост и се състои в произхода на патогените от влагалището през матката до фалопиевите тръби. Следователно трябва да има определени предпоставки. От една страна, създателите трябва да присъстват във влагалището, като напр при вагинит. От една страна, трябва да има условия, които да позволят на оригинаторите да преодолеят естествено съществуващите бариери, като например външните и вътрешните порти на шийката на матката и влизат в матката. Те включват:
- менструално кървене
- раждане и аборти
- операции на матката през вагината, като вмъкване на песарии
- промени в цервикалната лигавица
- прекомерно повишено производство на алкална слуз от шийката на матката
- съществуването на миома или полипи, т.е. доброкачествени тумори, в областта на цервикалната порта и шийката на матката
Казва се низходяща инфекция, когато патогените се "спускат" от възпалени съседни органи, напр. при апендицит или проктит, до аднекси. Това става или за непрекъснатост, т.е. директен контакт между двата органа, или чрез лимфната система.
Инфекцията на кръвта е типична за аднексит, причинен от микобактерията туберкулоза при туберкулоза. Понякога патогените могат да достигнат до аднексите чрез кръвния поток при други инфекциозни заболявания и по този начин да причинят аднексит, напр. за вирусен грип, паротит или скарлатина.
Честота
Аднекситът обикновено засяга жени в детеродна възраст на възраст между 20 и 35 години. Честотата на аднексит зависи до голяма степен от сексуалното поведение, както и от личната хигиена. Аднекситът е много рядък при момичета в пубертета, както и при жени в постменопауза, т.е. след последната менструация. Предполага се, че ок. 10% от всички женски генитални заболявания са възпаление на придатъците.
Симптоми
Трудностите при аднексит зависят от степента на възпаление, както и от успеха на терапевтичните мерки. Може да се направи разлика между остър и хроничен стадий на аднексит.
Аднекситът започва с внезапната поява на силна болка в корема, като коремът е подут и коремните стени са напрегнати. Общото здравословно състояние е силно влошено. Пациентите имат температура и също се оплакват от гадене и гадене. Често има гнойно отделяне от влагалището. Матката често е увеличена и болезнена за натиск. Движенията на шийката на матката на пациента се чувстват изключително болезнени. Скоростта на утаяване на кръвните клетки е значително увеличена.
Хроничният стадий се казва, когато след отшумяване на острото възпаление, респ. трудностите се повтарят. Те или са свързани с персистиращо възпаление с неуспешна терапия, или са резултат от промени в белезите след излекуване на възпалението. Белезите и аднексалните сраствания със съседни органи могат да причинят нехарактерна болка в кръста, която е особено често срещана след полов акт. Много пациенти обаче се оплакват и от запек, подуване на корема, менструални болки и менструални нарушения. На този етап рискът от трайно безплодие е особено висок. Хроничният стадий може да продължи от месеци до години.
Диагноза
Диагностиката на възпалението на яйцепровода и яйчниците започва с анамнеза. При преглед от гинеколог тогава е възможно да се открият промени, описани вече при трудности, като напр. уголемена и болезнена при натиск матка с аднекси.
Като доказателство за патогени се взема тампон от шийката на матката и се изследва директно под микроскоп. Освен това проба от тампон се изпраща в лаборатория за култивиране на агентите и за определяне на степента на резистентност. Кръвните тестове могат да покажат повишена скорост на утаяване, както и левкоцитоза, т.е. увеличаване на белите кръвни клетки.
Лапароскопията, ендоскопия на коремната кухина под упойка, позволява директна оценка на придатъци, както и на съседни органи. По този начин материал за доказване на авторите може да бъде получен директно от повърхността на аднексите.
Терапия
Лечението на аднексит е предимно консервативно. Оперативните методи, от друга страна, се прилагат само в случай на неуспех на консервативни мерки или. за усложнения.
Под консервативно лечение имаме предвид прилагането на лекарства, както и прилагането на физиотерапевтични мерки.
Веднага след като се потвърди подозрението за аднексит, се въвежда антибиотична терапия. Това започва с широкоспектърен антибиотик, продукт, който е ефективен срещу няколко агента. Когато е наличен резултатът от определянето на причинителя и степента на устойчивост, той се превключва на най-ефективния препарат.
В допълнение към антибиотиците се използват лекарства, които имат противовъзпалителен ефект, т.е.действат срещу възпалителния процес и имат аналгетичен, т.е.облекчаващ болката ефект. Те включват кортикоиди, като например преднизолон, чието използване е съмнително, или болкоуспокояващи от голяма група от така наречените нестероидни аналгетици, като напр. диклофенак.
Хормонални препарати могат да се използват за лечение на менструални нарушения.
Пациентите с остър аднексит трябва да се придържат към строг режим на легло. Торбата с лед не работи само за облекчаване на болката. Студът също противодейства на увеличаването на притока на кръв, причинено от възпаление и предотвратява по-нататъшното разпространение на възпалението. Диетата трябва да бъде възможно най-лека и богата на течности.
След острия стадий се преминава към физикална терапия. От прилагането на студ, чиято цел е да намали притока на кръв във възпалената област, той се преминава към термична обработка, която причинява леко увеличаване на притока на кръв.Това увеличаване на притока на кръв е необходимо за намаляване на възпалително изменената тъкан и противодействие на по-късните белези.
Прилагат се хладки/топли компреси за корема, седяща вана или диатермия с къси вълни. Под това се разбира нагряване на тъканта чрез прилагане на електромагнитно поле. Тези процедури трябва да се използват само ако няма индикации за повторен възпалителен процес. За целта трябва редовно да се проверяват телесната температура и скоростта на утаяване на кръвните клетки. Ако преходът към термична обработка е избран твърде рано, съществува риск от рецидив, т.е. рецидив на заболяването.
При пациенти, които са развили хроничен стадий на заболяването, се препоръчва кална баня и кални обвивки.
Усложнения
Усложненията на аднексит се проявяват, когато възпалението се разпространи в съседни органи и изображения на остри коремни заболявания, като напр. перитонит, причинява чревна непроходимост или "апендицит".
Ако болестта преминава в хроничен стадий, това води до продължителни затруднения за засегнатите пациенти, като напр. болка и може да доведе до трайно безплодие.
Профилактика
Някои сексуална и лична хигиена могат да се използват за предотвратяване на аднексит. Вагинитът, който е често срещано условие за апендицит, може да бъде предотвратен чрез използване на презервативи. Процедурите на шийката на матката, както и на цервикалната порта трябва да се извършват с изключително внимание.
Прогноза
При бърза, успешна терапия прогнозата на възпалението на яйцепровода и яйчниците е добра. Около 80% от пациентите нямат проблеми след консервативна терапия. Важно е болестта да не стане хронична.
Получете преглед на най-важните съобщения по имейл
Обработката на лични данни е предмет на Политиката за поверителност и Правилата за използване на бисквитки. Моля, запознайте се с тези документи, преди да въведете вашия имейл адрес.