Този документ е извадка от уебсайта EUR-Lex
Име и връзка
Връщане на нелегални имигранти - общи стандарти и процедури
Налични езици и формати
- BG
- ES
- CS
- ЩЕ ДАДЕ
- DE
- ET
- EL
- EN
- FR
- GA
- HR
- ТО
- LV
- LT
- HU
- MT
- NL
- PL
- PT
- RO
- SK
- SL
- FI
- SV
Многоезичен дисплей
Дати
Класификация
Резюме и свързани документи
Различна информация
Текст
Връщане на нелегални имигранти - общи стандарти и процедури
РЕЗЮМЕ НА ДОКУМЕНТА:
КАКВА Е ЦЕЛТА НА ТАЗИ ДИРЕКТИВА?
Целта му е да осигури ефективна и хуманна политика на връщане за Европейския съюз, която е съществен елемент от добре управляваната миграционна политика.
Той въвежда общ набор от правила за връщането на граждани на трети държави, които не изпълняват или вече не отговарят на условията за влизане или престой на територията на която и да е държава от ЕС, и свързаните с това процедурни гаранции, като същевременно насърчава доброволното връщане на нелегални имигранти .
Прекратяване на незаконния престой
Незаконният престой се прекратява по процедура, състояща се от две стъпки:
първо, "решението за връщане", което започва периода за "доброволно напускане";
след това, ако е необходимо, "решението за експулсиране", евентуално със задържане и накрая "експулсирането".
Решение за връщане
Освен ако няма основания за специално разглеждане, хуманитарни причини или други причини да не се направи това, или ако няма процедура за подновяване на разрешението за пребиваване, държавата от ЕС издава решение за връщането на гражданин на трета държава, пребиваващ незаконно на своя територия.
Ако гражданин на трета държава има валидно разрешение за пребиваване или негов еквивалент от друга държава от ЕС, той или тя трябва незабавно да се върне в тази държава.
Ако съгласно двустранно споразумение друга държава от ЕС реадмисия на незаконно пребиваващи граждани на трети държави, тази държава отговаря за издаването на решението за връщане.
Решението за връщане може да позволи период от 7 до 30 дни за доброволно напускане на незаконно пребиваващия гражданин на трета държава. В някои случаи този период може да бъде удължен; тя може също да бъде съкратена и дори да не бъде предоставена, по-специално, ако съществува риск незаконно пребиваващият гражданин на трета държава:
- той избягва, така че няма да е възможно да го върне;
- подаде искане, съдържащо невярна информация; или
- застрашава обществената или държавната сигурност.
По време на периода за доброволно напускане на гражданин на трета държава могат да бъдат наложени определени задължения, за да му попречи да избяга.
Ако не е предоставен срок за доброволно напускане или ако незаконно пребиваващият гражданин на трета държава не се е съобразил с решението за връщане, може да се наложи забрана за влизане заедно с решението за връщане. Продължителността на забраната за влизане се определя индивидуално и, ако гражданинът на трета държава не застрашава обществената или националната сигурност, не трябва да надвишава 5 години.
Ако не е предоставен срок или ако гражданинът на трета държава не се е съобразил с решението за връщане в рамките на срока, предоставен за доброволно връщане, държавата от ЕС го експулсира, освен в специфични случаи, когато експулсирането може да бъде отложено. Изгонването на гражданин на трета държава може да бъде отложено, ако животът му е застрашен (забрана за експулсиране *) или ако решението за връщане е отложено временно.
В краен случай изпълнението на гражданин на трета държава може да бъде предмет на подходящи принудителни мерки, при условие че използването на сила не надвишава разумно ниво.
Задържане с цел експулсиране
При определени условия - и при надлежно отчитане на някои предпазни мерки, включително съдебен контрол - страните от ЕС могат да задържат гражданин на трета държава по време на производството по връщане, ако съществува риск той или тя да избяга или да избегне подготовката или връщането на процеса на връщане или извеждане за предотвратяване или оплакване.
Продължителността на задържането не може да надвишава шест месеца.
Задържането се извършва в места за задържане или, ако това не е възможно, в място за задържане с отделни стаи.
Директивата предвижда няколко процесуални гаранции:
- информация за гражданина на трета държава;
- право на обжалване;
- правна помощ и представителство;
- езикова помощ при необходимост.
Държавите от ЕС също трябва да зачитат правото на събиране на семейството и да осигуряват спешни медицински грижи, основно образование за непълнолетни и да вземат предвид специалните нужди на уязвимите хора до тяхното доброволно завръщане или експулсиране.
Непридружени непълнолетни
Преди да вземат решение за връщане на непридружен непълнолетен, компетентните органи предоставят помощ, като се отчитат най-добрите интереси на детето. Преди дадена държава от ЕС изгони непридружен непълнолетен от своята територия, той или тя трябва да гарантира, че лицето е върнато при члена на семейството, назначения настойник или че в държавата на връщане има подходящо приемно съоръжение.
Целта на директивата е да ограничи задържането на непридружени непълнолетни и семейства и да установи подходящи условия за задържане.
Някои категории граждани на трети държави могат да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива, като тези, заловени във връзка с неразрешено преминаване на граница. Страните от ЕС обаче ще гарантират, че лечението на тези лица и нивото им на защита отговарят на поне някои от техните правила относно принудителните мерки, експулсирането, здравеопазването и задържането. Във всеки случай страните от ЕС трябва
- да гарантира, че всяко връщане на граждани на трети държави не застрашава тези граждани;
- вземат предвид интересите на децата, семейния живот и здравето на съответното лице.
Кои държави са обхванати от директивата?
Директивата се прилага за всички държави от ЕС с изключение на Ирландия и Обединеното кралство (1) и за следните трети държави, принадлежащи към Шенгенското пространство: Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.
Изпълнение и свързани актове
Европейската комисия докладва за прилагането на настоящата директива в страните от ЕС на всеки три години и предлага изменения, ако е необходимо.
Регламент (ЕС) 2016/1953 въвежда единен европейски документ за пътуване за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети държави (европейски документ за пътуване за връщане). Този документ е валиден за едно пътуване на гражданин на трета държава, обхванато от решение за връщане, издадено от държава от ЕС, до момента на пристигане в страната на връщане.
През 2017 г. Комисията публикува Препоръка (EU) 2017/432 до страните от ЕС за осигуряване на по-ефективна възвращаемост при прилагането на директивата, както и Препоръка [C (2017) 6505] за създаване на общ „наръчник за връщане“ за страните от ЕС на използване при изпълнение на задачи за връщане. Той също така предложи нови мерки за политиката на връщане под формата на обновения план за действие за връщане и набор от препоръки към страните от ЕС.
ОТ ДЕЙСТВИЕТО НА ДИРЕКТИВАТА?
Той се прилага от 13 януари 2009 г. Той трябваше да бъде транспониран в националното законодателство на страните от ЕС до 24 декември 2010 г., с изключение на правилата за безплатна правна помощ и/или представителство, за които беше определен срок до 24 декември 2011 г. комплект.
Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети държави (ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 1). 98 - 107)
Препоръка (ЕС) 2017/2338 на Комисията от 16 ноември 2017 г. за установяване на общ „наръчник за връщане“, който да се използва от компетентните органи на държавите-членки при изпълнение на задачите по връщане (ОВ L 339, 19.12.2017 г., стр. 83 - 159)
Препоръка (ЕС) 2017/432 на Комисията от 7 март 2017 г. за осигуряване на по-ефективна възвращаемост при прилагането на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 66, 11.3.2017 г., стр. 15–21)
Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно по-ефективна политика на връщане в Европейския съюз - Обновен план за действие [COM (2017) 200 окончателен, 2.3.2017 г.]
Регламент (ЕС) 2016/1953 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. за създаване на европейски документ за пътуване за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети държави и за отмяна на препоръката на Съвета от 30 ноември 1994 г. (ОВ L 311, 17.11. 2006, стр. 1). 2016, стр. 13 - 19)
Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно политиката на ЕС за връщане [COM (2014) 199 окончателен, 28.3.2014 г.]
Последна актуализация 20.02.2018
(1) Обединеното кралство се оттегля от Европейския съюз и е трета държава (държава извън ЕС) от 1 февруари 2020 г.