Витамините са съществена част от храненето на човека. Въпреки че се нуждаем само от малко количество от тях всеки ден, те са сред незаменимите хранителни вещества.

усложненията

9 август 2012 г. в 0:00 Петър Минарик - Катедра по гастроентерология, Институт по онкология Св. Alžbety, стр. r. о., Братислава, ONLIFE - Консултиране при затлъстяване

Поради своята незаменимост и в същото време достатъчно малки количества, необходими за поддържане на здравословен метаболизъм и функционирането на организма, витамините са сред т.нар. основни микроелементи. От функционална гледна точка те са предимно част от някои коензими, които заедно с протеиновата молекула образуват сложни ензими, участващи в повечето основни метаболитни процеси. Витамините са разделени на две основни групи - водоразтворими витамини и мастноразтворими витамини.

Витамин В1 - тиамин

Комплексът витамин В или В се нарича колективно водоразтворими витамини от група В, които са от съществено значение за правилното функциониране на човешкото тяло. Историята на откриването на витамин В1 - тиамин датира от втората половина на 19 и първата половина на 20 век. Тиаминът е първият точно описан витамин от групата на водоразтворимите витамини от група В. Тежко, често фатално неврологично заболяване, наречено бери-бери, страда главно от войници - моряци по време на дълъг престой в морето с едностранна храна.

Военните лекари са първите учени, открили връзка между болестта на бери-бери и естеството на храната. Още през 1884 г. японският морски лекар Канехиро Такаки предположи, че авитаминозата при моряците е резултат от едностранчиво и недохранване. Когато към олющен ориз се добавят месо, мляко, хляб и зеленчуци, болестта на бери-бери не се наблюдава при моряците дори по време на продължително 9-месечно пътуване. По-късно беше установено, че консумацията на неолющен пълнозърнест ориз, съдържащ трици (както и пълнозърнести зърнени храни), може да предотврати болестта на бери-бери.

Поява в храни, хранителни добавки и лекарства

Храните, богати на тиамин, включват пълнозърнести храни, месо и месни продукти, зеленчуци, плодове, бобови растения, яйца и млечни продукти. Тиаминовите съединения се намират в многокомпонентни мултивитаминни лекарства и се използват при дефицит на тиамин за профилактика в доза от 1-5 mg на ден и за лечение в доза от 10-35 mg на ден. Предлагат се и препарати с изключително съдържание на тиамин и понякога до 300 mg.

Симптоми на дефицит

Дефицитът на тиамин може да доведе до авитаминоза с неврологични и кардиологични симптоми. Проявява се с главоболие, умора и загуба на мускулна маса. Намаляването на редовния прием под 0,2 mg/1000 kcal води до клинични признаци на дефицит на тиамин и в крайна сметка бери-бери заболяване. Дефицитът на тиамин може да доведе до нарушение на централната нервна система (ЦНС), т.нар Енцефалопатия на Вернике. Основните симптоми са объркване, атаксия и нарушено съзнание (кома). Понякога т.нар Психозата на Корсаков. И двете нарушения са типични за алкохолизма.

Бери-бери се среща и при кърмачета, които кърмят при жени с дефицит на витамин В1. Среща се и при възрастни, които приемат големи количества въглехидрати, най-вече от смлян ориз (без трици). В развитите страни дефицитът на тиамин се проявява най-вече при хроничен алкохолизъм, където приемът на витамин В1 с храната е намален, както и при диабетици, при които дефицитът на витамин В1 причинява повишена бъбречна екскреция.

Бенфотиамин

Бенфотиаминът е синтетично, мастноразтворимо производно на витамин В1 (тиамин). По този начин той е по-бионаличен и физиологично по-активен от класическия тиамин. Той се абсорбира добре дори при по-високи дози, за разлика от солите на водоразтворим тиамин, където абсорбцията е намалена при по-високи дози. Използва се като източник на витамин В1 в препарати под формата на таблетки, капсули, таблетки за дъвчене, ефервесцентни прахове или течности. Препоръчителните дози са подобни на витамин В1.

Терапевтично приложение при диабетни усложнения

Тиаминът е основен компонент на три важни ензима, участващи в метаболизма на глюкозата. Те са от голямо значение за понижаване на нивата на веществата за разграждане на глюкозата, които играят ключова роля за увреждане на клетките и тъканите при дългосрочна хипергликемия. Без достатъчно количество тиамин тези ключови ензими не работят. При хипергликемия се активират алтернативни метаболитни пътища на разграждане на глюкозата, като се получават вещества с вредно въздействие върху клетките и органите.

Хроничната и нелекувана хипергликемия и последващите повишени нива на глюкоза в клетките систематично увреждат телесните клетки, тъканите и органите. Уврежданията се проявяват главно по стените на кръвоносните съдове като пролиферация на мускулите в съдовата стена, белези, стесняване на кръвоносните съдове. В допълнение, хипергликемията насърчава образуването на кръвни съсиреци, както и образуването на вещества, които водят до възпаление в тъканите до клетъчна смърт.

Резултатът е "втвърдяване на кръвоносните съдове" и съответно увреждане на жизненоважни органи като сърцето, бъбреците, ЦНС, периферните нерви, долните крайници, ретината. Тиаминът насърчава вазодилатацията и ефективно предотвратява увреждането на големи и малки кръвоносни съдове при пациенти с диабет тип 2.

Бенфотиаминът е значително по-ефективен от водоразтворимите производни на тиамина поради разтворимостта му в мазнини. Той блокира основните патофизиологични механизми на хипергликемично увреждане при диабет, така че има благоприятен ефект при сериозни и относително чести усложнения на диабета: невропатия (разстройство на периферните нерви), ретинопатия (увреждане на ретината), нефропатия (увреждане на бъбреците). Освен това е силен антиоксидант.

Диабетната невропатия се проявява със загуба на чувствителност и болка, особено в долните крайници. Това може да доведе до синдром на диабетно стъпало, който е най-честата причина за ампутации. Изследванията показват, че и двата типа диабетици имат средно 75% по-ниски плазмени нива на тиамин в сравнение със здрави индивиди. Увеличената му екскреция при нефропатия също допринася за това. Следователно употребата на витамин В1 при пациенти с диабет е логична и необходима част от лечението и профилактиката на диабетните усложнения.

Според клинични проучвания бенфотиаминът подобрява различни симптоми на диабетна полиневропатия в дози от 150-600 mg/ден в продължение на 3-6 седмици. По-високите дози, дадени в началото на лечението, могат да имат благоприятен ефект при ускоряване на началото на действието. Дългосрочната хипергликемия при пациенти с диабет тип 2 уврежда малките бъбречни съдове, което се проявява в ранните етапи от повишена екскреция на урина с албуминов протеин.

Резултатите от неотдавнашни клинични проучвания показват, че тиаминът, даван на пациенти с диабет тип 2, които също страдат от диабетна нефропатия с високи дози (300 mg дневно), ефективно потиска екскрецията на протеини в урината, дори в ранните етапи на бъбречно увреждане. Следователно прилагането на високи дози тиамин (300 mg дневно) повишава ефикасността на лечението на ранен стадий на бъбречно увреждане при диабет тип 2.

Невропатия, полиневропатия

Около 20% от хроничните алкохолици страдат от увреждане на периферните нерви. В същото време може да се открие явен дефицит на витамин В1. Следователно, в допълнение към въздържанието, продължителното приложение на витамин В1 принадлежи към основното лечение, влияещо върху самата причина за увреждане на нервите (алкохолна полиневропатия). Ефективното лечение изисква висока бионаличност на тиамина. Скоростта на абсорбция също е ниска (4-6%) при здрави индивиди след прилагане на терапевтични дози (50-100 mg).

При алкохолиците чревната резорбция често е нарушена, така че може да се очаква още по-ниска степен на абсорбция. Въпреки това, бенфотиаминът има изключително висока бионаличност и е по-малко токсичен от тиамин В1.

Доказано е, че лечението с бенфотиамин без едновременно приложение на витамин В6 и/или В12 е високо ефективно при алкохолна полиневропатия и модулира функцията на периферните нерви. В допълнение, пациентите, лекувани по този начин, се освобождават от болката и тяхната координация се подобрява. Високата ефикасност на бенфотиамин е демонстрирана и при други заболявания на периферните нерви и мускули, независимо дали са с възпалителен, токсичен или метаболитен произход.