виене на свят, -у човек. r. чувство за баланс: да имаш, да излезеш, да страдаш от-мен
да се върна, -и, -ия док. разреден. да се обърне, да се обърне назад: Главата й се е обърнала. (Скулт.)
1. (какво, кого) да спре, задържа и принуди да се върне;
карам назад: z. овце, крави;
Тя си отиде (Марина), но дамата я обърна. (Отбор.)
2. експр. (кого) с вик да изобличава, да вика, да вика, да вика: Лелите никога не я върнаха. (Шолт.) Петролът му връща: „Не бъркай, момче!“ (Ráz.-Mart.);
неделя връщане 1, -ia, -ajú
1. възбуждащо, причиняващо замаяност: z. интоксикация (Hviezd.);
2. страдащи от световъртеж;
замаяно: z-á глава (звезда)
световъртеж nik, -a, mn. не. -Аз съм мъж. r. остаряла. подривен, изнасилвач: Пелмани е мошеник, замаян. (Вадж.);
шеметно пришествие. м.: z-e събития (Vaj.) замаяни, -a stred. прекъсване, насилие (Vaj.)
-
1. възбуждащ, предизвикващ световъртеж: z-á стръмен, дълбочина, бездна, z-e наклон;
2. експр. много голям, много голям (по отношение на размер, интензивност и т.н.), огромен, огромен. z-á скорост, z-á сума;
от. страх;
z-á радост, удоволствие, z-á кариера;
z-é щастие;виене на свят, жени. r. израз необичаен размер, изключителен интензитет: z. кариера