да седна и да седна, -но, -ноу, -даун, розк. -nite док. седнете заедно, седнете умело, рамо до рамо: Хората ще седят на свободни пейки. (По дяволите.) Срутихме умело масите, седнахме. (Бедн.)
1. да полудея, да се ядосам на разума, да полудея, да полудея: Жената и дъщеря й не са ядосани от загубата на съпруга и баща си. (Тадж.) Видяха Мата да се смее като луд. (Jégé) За какво си полудял? (Urb.) По какво си луд? (Urbk.)
2. експр. (на кого, на какво) да се влюбя много, да полудея: Никой никога не ми се е сърдил като други момичета. (Фиг.)
-
1. изсушете, променете формата, изсушете, свийте, свийте чрез изсушаване: Най-малко стомахът ви няма да изсъхне. (Tomašč.) Бавно изсъхва, докато растението (Lett.) Изсъхне;
прен. израз Литературата е изсъхнала до най-бедните нужди на хората (Vlč.) Ограничена е.2. експр. да отслабнете много забележимо, да отслабнете: Джулиша, предполагам, е страдала. Същата зима изсъхна и от известно време се лее кръв. (Швант.);
неделя да изсъхне, -á, -ajú и да изсъхне (нат.) и изсъхне), разрежда се. и сух (-а) -ат
да се уреди и да се уреди, -и, -ия док. навик. pejor. да възприеме селски, селски начини, да бъде обсебен: Бащата се вманиачил, дори се установил, оставайки в селото дълги години. (Urbk.)
саботаж, -uje, -ují doc. (какво) да се прави саботаж в нещо
1. Сгънете от нещо надолу, на земята: Той го засади (от карета) като дете. (Джеге) Той слезе от Йоханка (от шейната) и скочи сам. (Шолт.) Хучшава изпусна ралото от колелата на земята. (Джил.) Свалиха ни (от влака) в Березовка (Джес.) Принудиха ни да слезем.
2. лишаване от длъжност, власт, правителство: z. правителство;
Той предложи да ме отстранят от президентството на партията. (Хек.) Временните министри на правителството са свалени. (Pláv.);неделя растение, -uje, -ují, разреден. и растение, -а, -аджъ
уреждам, -ие, -ежъ и уреждам, -ие, -ежъ док. израз разреден. мазнини, мазнини
уреден прил. м. книги. остаряла. обрасли с мазнини, мазнини: Някога хубав, но сега улегнал живот. (Ръж.)
1. (от който дори и без него.) За да слезете от нещо, за да седнете, да слезете от някакво транспортно средство: z. от кола, велосипед, влак;
от. от кон;
Подводницата кацна на жп гарата. (Тат.)2. остарял. да се сгъне, да легне, да бъде настанен някъде: Те седят в градска хан. (Ráz.) (Klasný) не седна с чичо си, нощува на билярд. (Вадж.)
3. (на нещо летящо) излитане от височина и край на полета, кацане: (Самолетът) за известно време започва да се спуска и каца на летището. (Hec.);
неделя да сглобявам, -á, -ají и да сглобявам и разглобявам, -a, -ajú
лудо ела. м. луд, луд: z. човек;
да бъде, да крещи и т.н. като от .;
Лудият, пиян мъж влачи жената за косата. (Jégé)полудявам, -uje, -ují doc. телефонно обаждане. (ко) кофраж за биене, свързване: две оковани и полуди напречни греда (Карв.)
шепнеш, -е, -ú, розк. zošarpi dok. израз.
1. (какво) събарям, събарям;
понякога дори да боли, да месо: Вихърът безмилостно ще листа листа (Ráz.);
лист надраскан, ранен (Hviezd.);
прен. Ние трябва да облечем земята, която я е изстъргала (Ráz.), Ограбила я, ограбила я, ограбила я.2. разреден (докато) да се разклати, да се увие: Безмилостни викове бичуваха присъстващите. (Urb.)
насищам, -uje, -ují doc. книги. разреден. (кого, какво) да дават сатирично, да се подиграват: да сатирират перфектно характера на такъв морален бедняк (Вадж.)
схематизирам, -uje, -ují doc. книги. (кого, какво) да се направи схематично, да се представи схематично: Литературните проблеми са опростени и схематизирани. (Fel.) Героите и събитията вече не са толкова мощни и са схематизирани. (Mor.);
неделя схематизирам, -а, -аю
изсушен (книга остарял изсушен) прил. м.
1. сушен, изсъхнал, сух;
свити от суша: z-á кора, z-é листа, z-é кал;
изсушена кръв (Тадж.);
прен. Съпругът й, напреднал на възраст, духовно изсъхнал (Вадж.) Стар, сенилен.2. експр. изтощена, бедна: изсъхнала, мъничка жена (Тадж.);
сухо лице (Ráz.);
изсъхнала ръка (хек.)сив (книга остаряла сива) прил. м. който посивя, сив: при честна работа сив Морик (Джеге);
сива коса (Vans.);
сиви глави (Кал.)посивявам, -ie, -ejú dok. да стане сив, да бъде сив: Аз съм сив в вярна служба. (Кук.);
прен.: по черни върбови пътища, посивели от зимата (Štítn.), засегнати от метеорологичните ефекти на зимата. Глухарчето става сериозно и бледосиво (Heč.) Бледнее, посивява.сив, не, -не, -док. стават сиви
1. (какво) чрез нарязване за премахване от нещо, отрязано: t. от гипсова стена;
2. (какво) да се повреди със зъби (обикновено за мишки), да се реже, да се реже: Мишките го режат (зърно) повече от десет градуса. (Кук.) Мишките изрязват изворите. (Тадж.)
3. изр. (кого) да нарани, като нарязва, да нарани, да нарани (с брадва, сабя), да убие с режещо оръжие: Моите хора ги отрязват (дракони) от коне (Jégé), като ги кълцат;
прен. Бабските гущери го изсичат с запушени езици (о. Крал), погребват я.4. изр. разреден. ръмжене, почукване: Мечката поклати глава, отсече зъбите си като на стъпки. (Ласк.)