емп с 2x (5x700 mg) (хартиена хартия/PE/Al/кополиетилен метакрилова киселина)
Съдържание на резюмето на характеристиките (SPC)
Одобрен текст на решението за прехвърляне на разрешението за пускане на пазара на лекарствения продукт ev.č. 2011/04474-TR
Одобрен текст на решението за промяна в разрешението за пускане на пазара на регистрационен номер на лекарствения продукт 2010/07232, 2011/01796, 2011/01800, 2011/01802, 2011/01808
Приложение №. 1 към уведомлението за промяна в регистрацията на лекарствен продукт ev.č. 2011/01798, 2011/01804, 2011/01810
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Versati 5% лечебен пластир
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всеки пластир 10 cm x 14 cm съдържа 700 mg (5% w/w) лидокаин
(50 mg лидокаин на 1 g лепилна основа)
14 mg метилпарабен
7 mg пропилпарабен
700 mg пропилей гликол
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Бял хидрогелен пластир, съдържащ адхезивен материал, който се нанася върху нетъкан пеготератен слой с надпис „Лидокаин 5%“, покрит с подвижен пеготератен филм.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Versatis е показан за симптоматично лечение на невропатична болка, свързана с предишна инфекция с херпес зостер (херпес зостер, постхерпетична невралгия, PHN).
4.2 Дозировка и начин на приложение
Възрастни и възрастни пациенти
Болезненото място трябва да се покрие с пластир веднъж дневно в продължение на 12 часа в рамките на 24 часа. За ефективно лечение трябва да се използва само необходимия брой пластири. Ако е необходимо, пластирите могат да бъдат нарязани на по-малки парчета с ножица, преди да премахнете защитното фолио. Общо не трябва да се използват едновременно повече от 3 пластира.
Пластирът трябва да се прилага върху непокътната, суха, нераздразнена кожа (след като херпес зостер заздравее).
Всеки пластир трябва да се използва максимум 12 часа. Това трябва да бъде последвано от интервал от поне 12 часа, когато пластирът не се използва. Пластирът може да се прилага през деня или през нощта.
Пластирът трябва да се нанесе върху кожата веднага след отстраняването му от сашето и отстраняването на защитното фолио от повърхността на гела. Косата и косата на засегнатата област трябва да се подстригват с ножици (не се обръсват).
Резултатът от лечението трябва да бъде преоценен след 2-4 седмици. Ако след това време няма отговор на Versati или ако ефектът на освобождаване на пластира е бил свързан единствено с неговите свойства за защита на кожата, лечението трябва да се прекрати, тъй като потенциалните рискове могат да надвишат ползите от лечението (вж. Точки 4.4 и 5.1) . Клиничните проучвания показват, че броят на използваните пластири намалява с течение на времето при продължителна употреба на Versatis. Следователно, лечението трябва да се преоценява на редовни интервали, за да се реши дали броят на пластирите, необходими за покриване на болезнената област, може да се намали или времето, когато пластирът не се използва, може да се удължи.
Бъбречна недостатъчност
Не се налага корекция на дозата при пациенти с леко или умерено бъбречно увреждане. Versatis трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с тежко бъбречно увреждане (вж. Точка 4.4).
Чернодробно увреждане
Не се налага корекция на дозата при пациенти с леко или умерено чернодробно увреждане. Versatis трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. Точка 4.4).
Деца и юноши
Безопасността и ефикасността на Versatis при деца под 18-годишна възраст не са установени. Няма данни.
4.3 Противопоказания
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества. Пластирът също е противопоказан при пациенти с известна свръхчувствителност към други местни анестетици от амиден тип, напр. бупивакаин, етидокаин, мепивакаин и прилокаин.
Пластирът не трябва да се прилага върху възпалена или наранена кожа, като активни херпес зостерни лезии, атопичен дерматит или рани.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Пластирът не трябва да се прилага върху лигавиците. Пластирът не трябва да влиза в контакт с очите.
Пластирът съдържа пропилей гликол, който може да причини дразнене на кожата. Съдържа също метилпарабен и пропилпарабен, които могат да причинят алергични реакции (евентуално забавени).
Пластирът трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с тежко сърдечно увреждане, тежко бъбречно увреждане или тежко чернодробно увреждане.
Доказано е, че един от метаболитите на лидокаин, 2,6-ксилидин, е генотоксичен и канцерогенен при плъхове (вж. Точка 5.3). Доказано е, че вторичните метаболити са тератогенни. Клиничното значение на това откритие е неизвестно. Следователно, продължителното лечение с Versatis е оправдано само ако има терапевтична полза за пациента (вж. Точка 4.2).
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Не са провеждани проучвания за взаимодействие. Не са наблюдавани клинично значими взаимодействия при клинични проучвания с пластира.
Тъй като пиковите плазмени концентрации на лидокаин, наблюдавани в клиничните изпитвания с пластири, са ниски (вж. Точка 5.2), клинично значимите фармакокинетични взаимодействия са малко вероятни.
Въпреки че абсорбцията на лидокаин от кожата обикновено е ниска, пластирът трябва да се използва с повишено внимание при пациенти, приемащи антиаритмици от клас I (напр. Токаинид, мексилетин) и други местни анестетици, тъй като не може да се изключи рискът от адитивни системни ефекти.
4.6 Бременност и кърмене
Бременност
Лидокаин преминава през плацентата. Няма обаче достатъчно данни за употребата на лидокаин при бременни жени.
Проучванията при животни не показват потенциални тератогенни ефекти на лидокаин (вж. Точка 5.3).
Потенциалният риск за хората е неизвестен. Следователно Versatis трябва да се използва по време на бременност, само ако е абсолютно необходимо.
Кърмене
Лидокаин се екскретира в кърмата. Няма налични проучвания с пластира при кърмещи жени. Тъй като лидокаинът се метаболизира относително бързо и се появява почти изключително в черния дроб, се очаква да се отделят само много ниски нива на лидокаин в кърмата.
Влияние върху способността за шофиране и работа с машини
Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини.
Ефектът върху способността за шофиране и работа с машини е малко вероятно, тъй като системната абсорбция е минимална (вж. Точка 5.2).
Неблагоприятни ефекти
При всяко групиране по честота нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Очаква се нежелани реакции да се появят при приблизително 16% от пациентите. Поради естеството на лекарството това са локализирани реакции.
Най-често съобщаваните нежелани реакции са реакции на мястото на инжектиране (като изгаряне, дерматит, еритем, сърбеж, обрив, дразнене на кожата и мехури).
В таблицата по-долу са изброени нежелани реакции, съобщени при постхерпетични проучвания на невралгия при пациенти, използващи пластира. Те са сортирани по клас и честота на органна система. Честотите се определят като много чести (³1/10), честите (≥1/100 до 12 месеца) се възползват повече от активното лечение, подкрепено от констатацията, че тази група пациенти е била по-податлива на прекратяване поради липса на ефект при преназначаване на плацебо рамото. по време на двойно-сляпото извеждане на това проучване.
В контролирано отворено проучване Versatis показва сравнима ефикасност с прегабалин при 98 пациенти с PHN с благоприятен профил на безопасност.
5.2 Фармакокинетични свойства
Абсорбция
Когато 5% лечебният пластир с лидокаин се използва в максималната препоръчителна доза (3 пластира, приложени едновременно за 12 часа), приблизително 3 ± 2% от общата приложена доза лидокаин е системно достъпна. Подобно е при еднократно и многократно приложение.
Популационните кинетични анализи от клинични проучвания за ефикасност при пациенти с PHN разкриват средна максимална концентрация на лидокаин от 45 ng/ml, когато се прилагат 3 пластира едновременно в продължение на 12 часа на ден, след многократно дозиране до една година. Тази концентрация съответства на наблюденията от фармакокинетични проучвания при пациенти с PHN (52 ng/ml) и при здрави доброволци (85 ng/ml и 125 ng/ml).
Лидокаинът и неговите метаболити MEGX, GX и 2,6-ксилидин не показват тенденция към натрупване, през първите четири дни са достигнати концентрации в стационарно състояние.
Кинетичният анализ на популацията показва, че тъй като броят на пластирите се увеличава от 1 до 3, приложени едновременно, системната експозиция се увеличава по-малко, отколкото би било пропорционално на броя на приложените пластири.
Разпределение
След интравенозно приложение на лидокаин при здрави доброволци, обемът на разпределение е 1,3 ± 0,4 l/kg (средно ± so.o., n = 15). Обемът на разпределение на лидокаин не зависи от възрастта, намалява при пациенти със застойна сърдечна недостатъчност и се увеличава при пациенти с чернодробно заболяване. При плазмени концентрации след прилагане на пластир, приблизително 70% от лидокаин се свързва с плазмените протеини. Лидокаинът преминава през плацентарната и кръвно-мозъчната бариера, вероятно чрез пасивна дифузия.
Биотрансформация
Лидокаинът бързо се метаболизира в черния дроб до няколко метаболита. Основният път на метаболизма на лидокаин е N-деалкилирането до моноетилглицин ксилидин (MEGX) и глицин ксилидин (GX), като и двете са по-малко мощни от лидокаина и се предлагат в ниски концентрации. Те се хидролизират до 2,6-ксилидин, който се превръща в конюгиран 4-хидрокси-2,6-ксилидин.
Метаболитът 2,6-ксилидин има неизвестна фармакологична активност, но показва канцерогенен потенциал при плъхове (вж. Точка 5.3). Кинетичният анализ на популацията разкрива средна максимална концентрация на 2,6-ксилидин от 9 ng/ml, когато се повтаря ежедневно в продължение на една година. Тази констатация е потвърдена във фармакокинетично проучване от фаза I. Няма данни за метаболизма на лидокаин в кожата.
Елиминиране
Лидокаинът и неговите метаболити се екскретират през бъбреците. Повече от 85% от дозата се намира в урината като метаболити или активното лекарство. По-малко от 10% от дозата лидокаин се екскретира непроменена. Основният метаболит в урината е 4-хидрокси-2,6-ксилидин конюгат, при условие че около 70-80% от дозата се екскретира с урината. 2,6-ксилидин се екскретира в урината при хора при концентрации, по-малки от 1% от дозата. Елиминационният полуживот на лидокаин след прилагане на пластир при здрави доброволци е 7,6 часа. Екскрецията на лидокаин и неговите метаболити може да бъде забавена от сърдечна, бъбречна или чернодробна недостатъчност.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Ефекти при неклинични проучвания за цялостна токсичност са наблюдавани само при експозиции, считани за достатъчно над максималната експозиция при хора, което показва малко значение за клиничната употреба.
Лидокаин хидрохлорид не показва генотоксичност при проучвания in vitro и in vivo. Неговият хидролизиран продукт и метаболит, 2,6-ксилидин, показват смесена генотоксична активност в няколко анализа, особено след метаболитно активиране.
Не са провеждани проучвания за канцерогенност с лидокаин. Проучванията с метаболита 2,6-ксилидин в диетата на мъжки и женски плъхове водят до свързана с лечението цитотоксичност и назална обонятелна епителна хиперплазия и се наблюдават карциноми и аденоми в носната кухина. Туморигенни промени са установени и в черния дроб и подкожната тъкан. Тъй като рискът за хората е неясен, трябва да се избягва продължително лечение с високи дози лидокаин.
Лидокаин няма ефект върху общата репродуктивна способност, плодовитостта на жените при плъхове или върху ембрио-феталното развитие/тератогенността при плъхове при плазмени концентрации до 50 пъти концентрациите, наблюдавани при пациенти.
Проучванията при животни са недостатъчни по отношение на мъжкия фертилитет, раждането или постнаталното развитие.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Самозалепващ се слой:
глицерол, течен кристализиращ сорбитол, кармелоза натрий, пропилей гликол (E1520), урея, тежък каолин, винена киселина, желатин, поливинилов алкохол, алуминиев глицинат, динатриев едетат, метил парабен (E218), пропил парабенова киселина (E216),.
Поддържащ слой: pegoterate
Покривен слой: pegoterate
6.2 Несъвместимости
6.3 Срок на годност
След първо отваряне на сашето, пластирите трябва да се използват в рамките на 14 дни.
6.4 Специални условия на съхранение
Не охлаждайте и не замразявайте.
След първо отваряне: Дръжте торбата плътно затворена.
Вид опаковка и съдържание на опаковката
Саше, което може да се запечата отново, направено от съполимер хартия/полиетилен/алуминий/етилен метакрилова киселина, съдържащо 5 пластира.
Всяка опаковка съдържа 5, 10, 20, 25 или 30 пластира.
Не всички видове опаковки могат да се предлагат на пазара.
6.6 Специални предпазни мерки при работа
След употреба пластирът все още съдържа лекарството. След пилинг, използваният пластир трябва да се сгъне наполовина, със залепващата страна навътре, така че самозалепващият слой да не е изложен и пластирът да се изхвърли.
Неизползваният продукт или отпадъчните материали трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
8. РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШЕНИЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО