VIKTÓRIA MARCINOVÁ е майка на 2 деца (Бенджамин 6 години и Зоя 4 години), която беше очарована от книгите и започна да популяризира четенето сред децата от най-ранна възраст. Тя основава блога Четете заедно за родители, които търсят вдъхновение за четене на детски книги. Само преди няколко дни тя спечели първо място за този проект в състезанието за бизнес жени на VUB Business Academy. В лекциите той обяснява на родителите, че четенето с деца не е само четене на истории. Това означава много повече във възпитанието и образованието. Ако все още не сте смятали четенето за деца за важно, интервю с Вики ще ви убеди, че книгите ще бъдат на челните места на вашите рафтове.
Преминавате между родители и блог за родители, които четат с децата си. Как стигна там?
Моят блог е създаден преди 2 години и се смея, че това е историята на уморена майка. Децата бяха на 3 и 1 година. Беше много труден период. Беше студено, мрачно време, детски кавги, чести плачове, постоянна смяна навън, дъно. В ранната вечер, напълно изтощен, паднах в леглото и започнах да чета книга на децата. След известно време разбрах, че всичко в къщата е тихо. Лежахме залепени един за друг в пълен комфорт и стресът изчезна някъде. Разбрах колко е невероятно. Докато четяхме, забелязах, че 1-годишната дъщеря вече не държи книгата с главата надолу и синът ми изведнъж започна да говори за вулкани. Наистина бях изненадан откъде знае. Разбрах, че децата ми растат много и дори не забелязах. Казах си, че трябва да спираме по този начин по-често.
Сега вече сме свикнали да продължаваме да бързаме. Просто ви хареса забавянето?
Точно. В този момент на мълчание разбрах, че всъщност ми е приятно да бъда майка, а в книгата също имам време да се радвам на децата и да се наслаждавам на времето заедно. Всеки ден като майки сме изтощени от постоянните изисквания на децата, все пак обръщаме внимание на няколко неща едновременно. Но по време на книгата всички успяхме да се срещнем в един момент. Децата имаха цялото ми внимание и аз ги имах.
Оттогава книгите стават част от вашето ежедневие?
От тази вечер нататък започнах да влагам книги в ежедневието си, а не просто да чакам да заспя. На закуска ни чакаше книга на масата, четяхме на гърнето и оставяхме телевизора. Докато въвеждахме книгите в живота си, разбрах, че забавяме. Когато четем, не е задължително аз да съм този, който контролира нещата. Станах родител, който често може да каже „да“, мога да се съглася, да се вълнувам, да бъда изненадан. Мога да бъда майка, която се присъединява към страната на децата и им позволява да дишат. Те получават повече положително внимание от моя страна, вместо отрицателно под формата на викове, те са по-склонни да си сътрудничат. Четенето е лесен инструмент за приятелство с детето ви.
Беше ми ясно, че това определено е необходимо на повече родители на малки деца. Децата са интересни същества и именно с тези книги можем да ги опознаем много по-добре. Например дъщеря ми е много изразителна и все още се учи да не крещи. Но едва след тъжната бенка започнах да виждам, че тя също е много гореща или че е много дълбоко виновна.
Това е просто нещо, което всеки трябва да изпита за краткото време, в което децата ни са малки. Ето защо се роди идеята ми с блога.
Как мислите, че е с родителите, които четат на деца? Те четат достатъчно за деца?
Книгите никога не са били едно от първите неща, за които са говорили на детската площадка сред майките си. Тъй като бяхме в близък контакт с книгите, дъщеря ми напр. започна да носи на детската площадка като едногодишен в торба с книги. Махнахме едно одеяло с нас, където то се изтърколи през лятото и след време около нас се събраха десет до дванадесет деца. Те се събраха около нас и се възхищаваха на нашите книги. Искаха да им го купя. Парадоксално, но майките често реагираха на книгата по негативен начин. Когато стартирах блога обаче, бързо се озовах в балона на родители, които четат вкъщи с децата си, обичат книгите и намират повече вдъхновение в моя блог. Смешното обаче е, че създадох блога си само за хора, които не четат у дома.
Защо някои родители не четат на децата си? Питате ги за това?
Обикновено ми се оплакват, че детето им няма да бъде обсебено, не се интересува, не иска да чете. Идеята ни за четене на деца обаче е доста изкривена. Детето трябва да седи в тихо спокойствие, ние обръщаме неговите страни и това по никакъв начин не ни безпокои. Но нещо такова за децата изобщо не е естествено. Когато детето е на 4-5 години, то може да задържи вниманието си между 10 и 15 минути, ако се радва на нещо много, малко по-дълго. Неразумно е да очаквате 1-годишно дете да седи тихо и неподвижно.
Например най-малките деца никога не отварят книга в началото и със сигурност не я завършват. Отварят го в средата, обръщат го с главата надолу, прелистват гърба, затварят го от третата страна и отиват за друга книга. Когато някои родители видят това, това може да бъде много разочароващо. Е, напълно нормално е да опознавате книгите. Родителите допускат често срещана грешка, дори когато се опитват да принудят децата от техните детски книги. Те често са написани на език, който днешните деца вече не разбират, като например такава красива и хумористична история за китайския спинчин. Днешните деца не разбират езика му. Или фактът, че се опитват да принудят децата да четат книги, които според тях са чели на тази възраст, макар и да са много по-възрастни.
И имате няколко съвета, които ще държат детето ви по-внимателно?
Първо и най-важно, трябва да погледнем възрастта на детето, когато избираме книга. Книгата, която купуваме за дете, когато е на 1 година, е напълно различна от тази, когато е на 5. Можем да четем и новородено. Всичко започва да се учи, но възприема гласа ни. Няколко големи проучвания вече показаха, че главата на новороденото реагира на звуците около него и че то се учи дори когато още не формира език, когато изобщо не говори. С книгите определено не трябва да чакате, докато детето ви навърши една година или докато започне да говори. Напротив. Освен това книгите могат да бъдат чудесен мотиватор в ежедневната игра. Обръщам се към това в поредица от статии в блога за четене по възраст. Тримесечното дете има напълно различни способности и нужди от едногодишно или тригодишно дете.
Ако интересът на детето към книгите скоро бъде обезсърчен от родителите, те се връщат към книгите по-късно?
Не, и това е жалко. Странно е, че ако детето не яде зеленчуци, ние се опитваме да го накараме да се храни по различни начини, защото осъзнаваме, че това е здравословно и полезно за детето. Ние не се отказваме. Това не се случва с книгите. В същото време те имат огромна стойност за нашия вътрешен живот. Този навик обаче не ни се струва важен. Освен това дори самите родители не четат и детето няма шанс да развие навика, ако не го вижда или изпитва.
Зависи дали детето ще се превърне в читател за цял живот?
Има няколко от тези фактори, но три се считат за най-важни: дали родителят насърчава и/или чете с детето, дали самият родител е читател и дали домашната библиотека има поне 150 хартиени екземпляра. Това са констатации от изследвания на американската образователна компания Scholastic, които ги повтарят на всеки две години.
Ако родителят не чете, детето има много малък шанс. И ако детето не чете, това се отразява на развитието на неговия език, лексика, а също и на способността да формира зрял език. Това от своя страна ще повлияе на способността да се изразяват нуждите. Четенето също влияе върху концентрацията, мотивацията и паметта и по този начин влияе върху скоростта на разбиране на новите неща в училище и техните оценки. Това от своя страна оказва влияние върху избора на гимназия, а също и заетостта. Въздействието е наистина силно.
Едно от ключовите проучвания за четене от 1995 г. се фокусира върху деца, които са били на осем месеца по това време и на три години в края на изследването. Някои от тях бяха от по-малко, други от по-стимулираща среда. Всички те започнаха да говорят по едно и също време, но когато бяха на три години, речникът на децата от стимулираща среда беше 2,5 пъти по-голям от останалите. Когато бяха на 10 години, изследователският екип се върна при тях. Оказа се, че тези деца са толкова изпреварили училище, че останалите изобщо нямат шанс да ги настигнат. Единственото, което родителите им направиха в ранна възраст, беше, че ги излагаха с различни материали, книги, списания, отвеждаха ги на интересни места.
И така, кога можем да започнем да купуваме първите детски книги?
След около половин година можем спокойно да им рецитираме Шекспир, всичко, което ще зарадва мама. След това можете да преминете към книги за каучук и плат. Въпреки че детето все още не възприема, че това е книга, по-скоро е просто играчка за него. Можем да го използваме, когато детето тренира да превежда предмета от ръка на ръка или докато пълзи. Той все още не осъзнава, че книгата съдържа история. Около първата година те вече са картонени или миниатюрни книги. След една година той също възприема знаците на хартия и разбира, че това има някакво значение и връзка с нещата в нашия свят около нас, които ние им показваме. Тук започва следващото четене.
Какво тренират децата за такова четене-не четене? ?
Може да ни се стори тривиално да ги помолим да ни покажат зайче или патица. Но това е голяма работа. Детето трябва да фокусира очите си и да помисли как изглежда формата на патица. Този фокус и разпознаване на различията и приликите по-късно се превръща в разпознаване между b, d и p. Започва с обикновена крава, но накрая се чете с разбиране.
И когато децата започнат да възприемат, че в тези книги вече има история?
Той е индивидуален, но можем да кажем, че е около 3 години. След 1 година те вече възприемат много неща, но не знаят как да го съчетаят в едно цяло. Такива малки деца имат много книги, напр. за колите, където намират всякакви автомобили, които само съществуват. Те са без история, но могат безкрайно да разглеждат снимките и да ви ги показват. Но въпреки че децата не могат да запазят едно и също нещо в историята, това не означава, че не трябва да им казваме.
Как биха могли родителите да подкрепят навиците на децата да четат книги?
Ежедневният ритуал е най-важното нещо в този навик. Изследванията официално казват, че 20 минути четене на ден са достатъчни, но трябва да са редовни. Учените не казват, че задължително трябва да е нощта преди лягане или дори общо двадесет минути. Много родители вече са твърде уморени вечер и четенето в леглото ги приспива по-рано. Ако майките и децата са в детската градина, те могат да го правят през деня. Добре е напр. използвайте и принципа на „прищипване“, тоест винаги да прикачвате четенето към дадена дейност. Напр. когато децата са във ваната или на гърнето, можем да четем известно време. При това всяко семейство ще работи по различен начин: по различен начин, ако майката отиде през нощта, ако има само един родител и т.н. Например, винаги четем стихове и рими на закуска. Те са особено важни за развитието на речта. Те трябва да имат книги у дома, да ходят редовно в библиотеките и книжарниците с децата си.
А какво ще кажете за по-големите деца? Трябва да четем на деца, които вече започват да четат сами?
Това е времето, когато родителите наистина спират да четат на децата, но правят грешка. Има едно много интересно нещо, което ние като родители не осъзнаваме. Смятаме, че сме изпълнили нашата мисия за четене, когато детето започне да чете само. Отчасти това е вярно. Ако обаче детето не може да чете, ние го излагаме на красиви приказки с увлекателна история и богат речник. След като започне да се научава да чете сам, тези книги и истории се променят много. Те ще бъдат опростени, просто погледнете сричковата книга и четеца. Богатството на речника и по този начин и привлекателността на историята, за която сме поставили детето, се губи. Изведнъж го оставяме сам с онези прости книги и спираме да му четем. Какво става? Детето престава да получава това, което е имало интелектуално. Започва да смята четенето за скучно и то напълно основателно. Това вече не е приключение, история. Това е дълг. „Ема има майка, мама има Ема“, не е това, което едно дете може да запази вълнението си по-дълго.
Също така много деца, когато четат тихо, нямат сили да четат до края на изречението и затова пропускат думи, изречения. Това драматично се отразява на по-нататъшната му способност да създава култивиран и зрял език. Когато родителят му чете на глас, той не може да пропусне сложни изречения. Той изслушва дългото изречение, поставя се в банка от думи и остава там.
Така че трябва поне да упорстваме, докато детето започне да чете по-сложни текстове?
Но отново, защо да спрем? Когато попаднете на интересна статия, споделяте я с приятелите си във Facebook, четете парче от нея на съпруга си. Можете също така да споделяте части от книги, които си заслужават. Четенето на глас на половинката или детето е израз на абсолютно внимание. От това се нуждаят нашите взаимоотношения. Лепило.
Така че връзката между нас също е важна, ако не спрете да четете?
Когато се роди бебе, ние обясняваме света около нас. Това е това, това е кола, хаво. Ако децата свикнат с факта, че ние, родителите, им обясняваме света, те също ще се обърнат към нас, когато определят много по-трудни думи като свобода, любов или лоялност. Ако внезапният живот е създал дистанция между нас, детето отива другаде след обяснението. Най-често в интернет или сред връстници толкова незрели, колкото е той.
Знаете за някои статистически данни за това как четат тези по-големи деца?
Библиотеката на Стария град в Братислава направи словашки изследвания, според които се оказва, че повратната точка е тринадесетата година от живота. Ако детето оцелее като четец, едва ли ще напусне четенето. В същото време проучването Scholastic показа, че над 76 процента от американските тийнейджъри биха чели повече, но те не знаят какво, не могат да стигнат до качествени книги.
Определено можете да бъдете огромно вдъхновение за родителите в четенето. Какво ще намерят във вашия блог?
Поредица за четенето според възрастта на детето, съвети и трикове за това как да вмъкнете четенето в ежедневието, истории на други родители, които се опитват да четат с деца, но за декември подготвяме втората година от голямото коледно състезание Коледа Punch 2016 с блогове Pampuch.sk и Knihydetem.cz Имаме цял куп книги за раздаване.
Ще донесете интересни съвети за книги под елхата на нашия портал за родители. Какво можем да очакваме с нетърпение?
Като начало резервирайте съвети за родители на деца, които все още не обичат да четат.