Как оценявате престоя си в клиниката?

благодарни

За мен това беше страхотно изживяване. С други хора, различен манталитет, навици. Започнах работа там, вярвам, че ще продължи. Мисля, че можех да бъда по-полезен, но обстоятелствата не ми позволяваха много.

Какви бяха хората, които срещнахте?

Много добре. Моите колеги в клиниката, пациенти, родители. Бях много благодарен да бъда там. Родителите също бяха благодарни да се грижат за децата си. И децата отново, аз съм там за тях.

В допълнение към медицинските прегледи сте направили и родителско образование. Как изглеждаше?

Когато приключихме с профилактичните прегледи на едногодишни деца, се срещнахме с родителите. Получихме и малко информация за децата, разбрахме в колко стаи живеят, имат ли достъп до вода, имат ли тоалетна вкъщи и т.н. След това информирахме родителите за здравето, профилактиката и хигиената на децата.

Как реагираха родителите на тези срещи?

По принцип добре, въпреки че трябва да кажа, че имаше много малко от тях. По-малко от половината. Проблемът беше, че работеха, децата бяха от семейства с един родител и за тях се грижеше леля, баба или друг роднина. Тези хора не ходеха на срещи. Следователно не получихме всички необходими данни, като например дали детето е било ваксинирано. Понякога самите родители не са го знаели, особено ако детето е родено вкъщи. Предполагам там никой не се е занимавал с ваксинации.

Какви трудности сте имали по време на престоя си?

Проблемът беше с инструментите за диагностика. Що се отнася до устройствата, техническото оборудване в клиниката, беше доста добро. Липсваха ни обаче химични вещества за диагностика, напр. за кръвни изследвания. Не можахме да ги намерим. Или фирмите им не са ги имали, или са били в гаранция. Това затрудни диагнозата ни.

Кои заболявания са били най-чести при децата?

Определено чревни паразити. И децата, и възрастните ги имаха. Това е свързано с хигиената, която е на много ниско ниво. Децата не си мият ръцете след използване на тоалетната, в тоалетните няма сапун. Много от тях също имат кожни заболявания и проблеми със зъбите. Когато мият зъбите например, традиционно използват клонки, с които ги мият. За някои е достатъчно, а за други не. Решихме и въшки, но те не „болят“, така че хората не се занимават много с тях. Нямат шампоани за въшки, подбират ги ръчно. Ако вече е много зле, те си бръснат главите и това е след проблем.

Срещнахте и тежко болни деца?

В центъра имаше няколко ХИВ-позитивни деца. Не беше видимо за тях, ние просто го знаехме, нито спазвахме някакви специални мерки при тяхната работа в класната стая, в групата. Те бяха добре подготвени за лечението, осигурено от държавната болница. Мисля, че за тях са се погрижили добре. Родителите им ми се струваха отговорни и се интересуваха от тях.

Какво ви зарадва и какво ви беше трудно?

Работата с деца беше красива. Спомням си, че когато започнахме да разследваме първокурсници, някои страшно се страхуваха от мен. Страхуваха се, че ще им направя нещо лошо. После се успокоиха. И какво беше досадно? Не знаех местния език, само на английски. Малко хора говореха добре английски, което ми затрудни комуникацията с пациенти.

Следващото нещо, с което се борих, беше времето. Африканците го възприемат по различен начин. Все още го имат. Когато трябваше да реша нещо, което наистина ще отнеме известно време, попаднах на отговор - утре. Но това се повтаряше и повтаряше утре и това отне много време. Но тези детски усмивки намалиха разочарованието ми.