Група американски учени искаха да видят дали този ефект може да бъде предаден на бъдещите поколения. Изследователите са измерили дължината на теломерите при повече от 3000 души във Филипините и са установили, че чертата е наследена поне от две поколения, както по бащина, така и по майчина линия. Въпреки че силата на ефекта намалява с всяко следващо поколение, авторите на изследването предполагат, че то може да служи за адаптиране на потомството към условията на живот на родителите.
Теломерите са крайните части на хромозомите, които играят ролята на определени ДНК амортисьори. С всяко клетъчно делене нишките на ДНК се скъсяват и теломерите се удрят. Подобно на защитния слой, те се изтриват, като по този начин предпазват важна генетична информация от изчезване. Когато теломерите са твърде къси, клетъчното делене спира, защото след това започва да губи гени. Понякога съкращаването на теломера се счита за една от основните причини за износване на тъканите: в тях не остават делящи се клетки, които биха могли да заменят старите и повредени клетки. Първоначалната дължина на теломерите корелира с продължителността на живота на организма и неговото здраве.
С възрастта теломерите в повечето клетки на човешката тъкан се скъсяват. Изключение прави мъжката репродуктивна система: в сперматозоидите, от друга страна, теломерите растат. Все още не е ясно с какво точно това може да бъде свързано. Възможно е теломеразата, ензим, който образува краищата на хромозомите, да е по-активен в тази тъкан. Или може би клетките с по-дълги теломери са по-жизнеспособни и ще оцелеят в своите тъканни конкуренти.
По един или друг начин, колкото по-възрастен е бащата, толкова по-дълги са теломерите на хромозомите в спермата му и той предава половината от тези хромозоми на децата си. Това не работи при майките: с възрастта теломерите в клетките на яйцата, напротив, леко се скъсяват. Но когато учените измерват дължината на теломерите в човешките клетки, те обикновено следват средна стойност, така че теломерите изглеждат по-дълги при по-късните деца.
Американски учени са решили да проверят дали дължината на теломерите се предава на бъдещите поколения. В крайна сметка, ако детето наследява дълги краища на хромозомите от баща си, те трябва да бъдат предадени на децата му, независимо от възрастта, на която са започнали. Изследователите са използвали данни от дългосрочен проект, който наблюдава здравето и храненето на филипинците. Проектът започва през 1983-1984 г., когато няколко хиляди бременни жени са избрани за наблюдение. Оттогава до 2005 г. децата и майките им редовно се преглеждат. През 2016 г. изследователите са измерили дължината на теломерите на хората, родени през 1983-84 г., техните родители, а също и баби и дядовци. Общо извадката включва повече от 3000 филипинци.
Оказа се, че ефектът от „по-възрастния баща - по-дълги теломери“ се възпроизвежда при бъдещите поколения деца и внуци, само че във второто поколение е по-слабо изразено, отколкото в първото. Изследователите изчисляват стандартното отклонение на дължината на теломерите на потомството по отношение на възрастта на бащата при зачеването (т.е. неслучайно възрастта на бащата е повлияла на теломерите на детето), отклонението от бащите към децата се е увеличило два пъти и от децата на внуци три пъти.
Интересното е, че дължината на теломерите се предава както по бащина, така и по майчина линия, което означава, че скъсяването на теломерите, характерно за яйцата, не се проявява толкова силно, колкото удължаването на теломерите в спермата.
Авторите на изследването смятат, че наследяването на дълги теломери може да бъде не само следствие от възрастта на бащата при зачеването, но и специално придобит адаптационен механизъм. Поддържането на дължината на теломерите изисква разход на енергия. И ако организмът съществува в неблагоприятни условия, тогава за него е по-изгодно да използва средства за размножаване, отколкото да удължава краищата на ДНК и по този начин да удължава живота като цяло.
Смята се, че бащата, заченал детето в по-голяма възраст, е бил в благоприятни условия, тъй като е могъл да доживее до тази възраст. Това означава, че синът му, наследил дълги теломери, може да си позволи да харчи повече енергия, за да ги поддържа и да забави размножаването до по-късно, тъй като възрастта на баща му е доказателство, че в тази среда няма пряка заплаха за живота.
В същото време, ако бащата има деца в ранна възраст, това може да се дължи на условия, които не са най-благоприятни за дълъг и безгрижен живот и следователно синът му ще трябва да получи потомство възможно най-скоро и да не губи своите енергия за удължаване на теломерите.