тромбофилия

Тромбофилия: накратко, можем да я определим като състояние на повишена податливост към тромбоза и белодробна емболия (тромбоемболично заболяване - TECH).

Вродена тромбофилия

  • лабораторно изследване на хемостазата,
  • по-точно използвайки съвременни методи за генетично тестване - ДНК анализ (PCR),
  • тяхната поява се наблюдава и при генетични анализи на членове на семейството.

Придобита тромбофилия

Бременност = повишен риск от тромбоемболично заболяване

По време на бременността тялото на майката развива плод със средно тегло 3500 g, заобиколен от почти 1 литър околоплодна течност и поддържан от плацента, чието тегло постепенно нараства до 600 g. От съществено значение е да се осигури хранене и енергия за това развитие и растеж значителна адаптация на метаболизма на майката.

Тези адаптационни процеси се индуцират и контролират най-вече по сложен начин взаимодействие на хормони. Наличието на тромбофилия увеличава възможността за споменатите няколко пъти усложнения при бременна жена. Следователно този проблем е в центъра на вниманието на акушер-гинеколозите в сътрудничество с хематолози.

През последните години бяха направени множество нови открития в тази област и все повече се изследват други рискове от болестта.

Хиперкоагулируемо състояние

Фактори, участващи в потискане на хиперкоагулиращата активност (инхибитори на хемокоагулацията), напр. Антитромбинът и протеинът S намаляват. Често се открива в лабораторията устойчивост на активиран протеин C (APC устойчивост).

Способността на тромбоцитите да се слепват се увеличава, активността на фибринолитичната система намалява и се увеличават маркерите за активиране на хемостазата (D-димери, FDP, фибринови мономери). Също така допринася за протромботичните състояния по време на бременност забавяне на потока във вените долните крайници индуциран от натиска на разширяващата се матка върху големите вени в корема и малкия таз.

Причини за венозна тромбоза

Без превенция това усложнение е основна причина за заболеваемост и смърт при бременни и следродилни жени. Очаква се появата му за един до два случая на 1000 раждания. Появява се от 1-ви триместър на бременността, максимумът обаче е след раждането.

Тромбозата обаче не трябва да се проявява само във вените на долния крайник. Тромбоза в плацентарните съдове (главно незначителни) причинява нарушения на кръвообращението на плацентата и може да причини спонтанен аборт или смърт на плода.

Тромбофилни състояния

Други известни тромбофилни състояния също са свързани със загуба на плода, но тяхната причинно-следствена връзка все още не е ясно установена. Те са особено важни вродена тромбофилия с доказана хомозиготна мутация или комбинация от няколко тромбофилни фактора.

Тромбофилията може да бъде лекувана?

В случай на висок тромбофилен риск е необходимо дългосрочно антикоагулантно лечение. Придобитата тромбофилия се лекува по същия начин като вродените дефекти, ако има такива. Понякога те изчезват, когато причината е отстранена, понякога остават постоянна заплаха.

Профилактично лечение

Той представлява приложение на лекарства, които намаляват чувствителността на коагулационната система към хиперкоагулация в ситуации, които увеличават риска от тромбоза. Профилактиката обикновено се състои от малки дози нискомолекулни хепарини или пентазахариди. Дозата на лекарството и методът на профилактика зависят от степента на тромбофилен риск, напр. от теглото на пациента.

Антикоагулантната терапия се състои от по-висока доза, който също се използва за лечение на тромбоза и белодробна емболия. Инжекционните форми на хепарини се използват за краткосрочно лечение, кумарините са предназначени за дългосрочно лечение, напр. лекарства с активното вещество варфарин.

При бременност те са за предпочитане нискомолекулни хепарини, тъй като не е доказано неблагоприятно въздействие върху плода през цялата бременност. Кумарините са противопоказани през първия триместър на бременността, тъй като е доказано, че те са свързани с увреждане на плода през този период.

Същото е противопоказана употреба на кумарини през 3 триместър на бременността, където има повишен риск от кървене. Следователно, лечението с кумарин се използва по-малко във връзка с бременност.

Лечението с хепарин с ниско молекулно тегло е безопасно през цялата бременност и през шестата седмица, а усложненията при кървене не са чести, дори при високи терапевтични дози. Терапевтичната доза обикновено се дава веднъж дневно. Недостатъкът е необходимостта от инжектиране, което създава известен дискомфорт за пациента.

Раждането е опасно?

Ходът на спонтанното раждане представлява относително високо натоварване също и за съдовата система на корема и малкия таз. Има силно налягане върху тазовото дъно, което носи със себе си забавяне на кръвообращението. По отношение на риска от тромбоемболични усложнения, спонтанното раждане е по-малко рисковано и по-свързано с усложнения от кървене.

Хирургично раждане (цезарово сечение) е по отношение на тромбоемболичния риск по-рискови, тъй като това е операция под обща анестезия.

Повечето тромбоемболични събития се случват до след раждане през шестседмичния период, следователно профилактиката (т.е. мерките, предприети предварително) е много важна при рискови пациенти, особено в този период.