Конструкторът не може да предвиди наводнението предварително, разработчикът не знае със сигурност какви ще са свойствата на новия продукт по време на тестване, работникът на софтуера не знае колко пъти компютърът „замръзва“ и т.н. Степента, до която дадена несигурност ще или няма да бъде отразена в проекта, е случайна.
2.4.4 Дърво на предположението (SPr)
Обща процедура за съставяне на дървото на предположението:
1. Определяне на целта на Успешното дърво
2. Съставяне на списък на пречките за постигане на целта и списък с подцели, които тези препятствия ще преодолеят.
3. Създаване на логическа последователност от подцели в диаграмата.
4. Изпълнение на плана.
След определяне на ясна цел е необходимо да се формулират писмено пречките, които пречат на целта да бъде постигната. Следващата стъпка е да се определи подцел за всяко от препятствията. Под подцел имаме предвид „какво“ трябва да направим, за да преодолеем препятствието и по този начин да се доближим до постигането на целта. По-нататък ще създадем определена логическа последователност от отделни подцели въз основа на причинно-следствени връзки, подобна на показаната на ФИГ. 2.6. Следователно трябва да идентифицираме взаимозависимостите, които отбелязваме на диаграмата със стрелки.
След съставянето на цялото дърво ще проверим валидността на всички посочени връзки и ще направим корекции. В случай на планиране на екип, всеки член на екипа трябва да се съгласи с така проектираното дърво
Началният етап на проекта
4.1 График на работа по проекта
В предишните раздели дефинирахме какво можем да разглеждаме като проект и използвайки инструментите на TOC, идентифицирахме целите на проекта и очакваните резултати след изпълнението му.
В тази глава ще разгледаме как да постигнем целите на проекта. В терминологията на TOC това означава, че търсим отговор на въпроса: Как да приложим дадена промяна?
Първата фаза на процеса на планиране е създаването на график на работа по проекта. Създаването му се състои в постепенно разделяне на проекта на основни работни единици, ръководителите на които ще участват в изготвянето на подробна мрежова схема.
Постепенно разделяйки проекта на по-малки единици, ние можем да работим за групиране на дейности, които сме в състояние да планираме и управляваме. Ако това е изключителен проект или институцията все още не е планирала и реализирала подобен проект, тогава ще започнем да създаваме график на работата по проекта в дървото на предположенията. С него ще създадем списък с подцели, като ги групираме в области, изискващи например подобни умения, ще създадем основен график на работа. Картината показва пример за работен график за проект, който има за цел да подготви курс за дистанционно обучение с тема "Приложение на TOC в управлението на проекти"
4.2.2 Проектиране на мрежова схема на TOC за стандартни проекти
В случай на стандартни проекти, обикновено разполагаме с данни от предишни проекти. Въпреки че беше казано няколко пъти, няма два проекта еднакви, задачите във всеки проект могат да бъдат много сходни. В случай на стандартни проекти, процедурата за съставяне на TOC мрежова диаграма е следната:
1. Целта на проекта е определена
2. Ще бъде съставен списък на всички резултати от проекта и критерии за успех на изпълнението на проекта. Резултатите от проекта се определят предимно количествено. Понякога обаче те могат да бъдат изразени качествено или чрез комбинация от количествени и качествени взаимоотношения. Критериите за успех могат да бъдат изразени като интервали или ограничения (напр. 1 до 5, повече от 8 и т.н.)
3. Когато настройвате мрежата, тя започва от края. Целта, която се опитваме да постигнем, е показана вдясно (фиг. 4.3). Питаме: Какви входни данни са необходими за стартиране на тази задача? Отговорът на този въпрос ще ни помогне да идентифицираме предишни задачи. Всички задачи, посочени по този начин, се показват вляво от целта на проекта. Изчертават се стрелки от задачата към целта на проекта. (Фиг. 4.4)
Проверяват се връзките, показани със стрелките:
За да достигнем целта (стрелка), трябва да сме изпълнили задача A (стрелка) и задача B (стрелка) и . и задача X (стрелка). 4. Избрана е една от задачите вляво от целта. Както в точка три, всички входове, необходими за стартирането му, се определят. Задачите са маркирани вляво, както е показано на фигура 4.5. По този начин се проверяват всички посочени задачи. Работата в мрежа няма да бъде завършена, докато не бъде постигнато началото на проекта. Получената мрежа може да изглежда както е илюстрирано на фигура 4.6.
Така образуваната мрежа може да бъде преначертана в диаграмата на фиг.
Когато създавате или проверявате мрежа, може да има два случая, когато е необходимо да се раздели планираната задача:
• Искан е вход от друг източник след започване на работата, но преди да приключи.
• Изходът на задача е необходим, за да започне нова задача. 5. Проверява се мрежовата логика. Този контрол започва от началото на проекта и се извършва заедно с лицата, изпълняващи или отговарящи за отделните задачи. Когато преглеждате всяка задача, отговорете на следните въпроси:
• Какви входни данни са необходими за всяка задача?
• Те са достатъчни?
• Кои задачи генерират тези данни?
• Лицето, изпълняващо задача, се съгласява с изходите, дефинирани за тази задача?
• Какво всъщност представлява тази задача?
• В каква форма трябва да се генерират изходите?
• Кой изпълнява тази задача ?
• Какво следващата задача изисква тези резултати?
• Какво оборудване е необходимо за изпълнение на тази задача?
• Вече ги имаме на разположение или просто трябва да ги вземем?
• Каква е най-често срещаната продължителност на тази задача при липса на прекъсвания и непредвидени обстоятелства?
• Каква е оценката на продължителността, свързана с минимален риск?.