това

Свидетелствата на хора, преживели клинична смърт, дават известна представа. Те описват какво се случва с тялото, но и с ума пред портите на смъртта. Въз основа на проучвания и тези твърдения учените смятат, че точно преди да отидем в другия свят, тези пет неща ни се случват.

Чувстваме се жертва

Въпреки че звучи доста малко вероятно и неприемливо, учените в Америка смятат, че умирането е на сцената от филм на ужасите. Представете си, че гледате филм на ужасите. Много е вероятно да почувствате подобни емоции като жертвата във филма, да сте уплашени и да очаквате момента, в който убиецът се появи и атакува жертвата си.

Учените смятат, че така се чувства човек, който умира. Той изпитва чувства на страх и очакване, някои от които може да са ужасяващи. Така че в крайна сметка умирането вероятно няма да бъде толкова мирно и спокойно, колкото бихме искали да мислим.

Преодоляване от страх

Гледането на филм на ужасите и очакването на убиеца да атакува жертвата при нормални обстоятелства предизвиква страх и той е отговорен за производството на адреналин. Когато човек осъзнае, че умира, той уж изпитва същите чувства. Измитият адреналин кара индивида да се опита да намери начин да реагира на ситуацията или да потърси възможности за бягство.

Тялото се опитва да защити и в него протичат редица процеси - химични и физиологични. Те предават сензорна информация, която пътува до тяло в мозъка, наречено таламус, което действа като комуникационен център. Той изпраща сигнали до други части на мозъка.

Необходимостта да се вика

Така че мозъкът получава сигнали и предупреждения, нервната система става буквално претоварена от тях. Така той започва да търси пътища за бягство. Тази реакция се нарича „борба или бягство“ и е скрита дълбоко в нашата психика. Благодарение на нея реагираме по подходящ начин в заплашителни ситуации.

Винаги, когато сме изправени пред заплаха, тялото ни започва да отделя адреналин и глюкоза в големи количества. Ако обаче се окажем в ситуация, в която нито бягство, нито нападение могат да бъдат извършени, имаме желание да изкрещим. Това е естествена реакция на индивид, който се оказва в ситуация, в която очаква заплаха, но няма възможност да се бие и се чувства безпомощен.

pixabay.com

Болка

Когато осъзнаем, че бягството или писъците няма да разрешат ситуацията, изпадаме в отчаяние. Друг логичен отговор на чувството на отчаяние е болката. Това е последното нещо, което изпитваме, преди да умрем. За да се предотврати натискът на болката обаче, към мозъка се изпращат специфични сигнали, които тези, които преживяват близо до смъртта или клиничната смърт, описват като бяла светлина. Твърди се, че именно бялата светлина решава дали човек в крайна сметка ще умре или ще оцелее при клинична смърт и ще се върне към живота.

Самата смърт

След като човек страда от клинична смърт, мозъкът все още е активен за известно време. Той се опитва да принуди тялото да се върне в първоначалното си състояние и по този начин в живота. На този етап все още е възможно да се съживи човек. Ако това успее, ние казваме, че лицето е преживяло клинична смърт. Ако обаче мозъкът вече не може да принуди тялото да функционира отново, човекът определено е мъртъв и биологично.

Може да кажете, че няма да крещите. Че бихте си тръгнали с достойнство и гордост. Но никога не можем да разберем. Смъртта вероятно винаги ще бъде загадка до известна степен.