разпознава

Увеличаването на теглото се дължи на дисбаланс между енергийния прием и разход. Връзката между енергийните приходи и разходи се изразява чрез т.нар уравнение на баланса. Така че нека да имаме баланс заедно сега.

БАЛАНСОВ СЧЕТ: ЕНЕРГИЙЕН ДОХОД (какво ядем) = ЕНЕРГИЙНИ РАЗХОДИ +/- енергийни резерви

От това логично следва, че когато ядем повече, отколкото харчим, дебелееме (енергийни доставки) и ако ядем по-малко, трябва да отслабнем. Връзката между енергийния прием и разход обаче е по-сложна и препоръките да се яде по-малко и да се движат повече не водят непременно до желания резултат.

Уравнението е динамично. Променяйки един фактор, тялото ни се опитва да компенсира с друга промяна и по този начин се опитва да поддържа стабилно тегло. Това обаче не винаги може да е идеално за нас. Както казахме миналия път в статия за затлъстяването, от еволюционна гледна точка ние сме малко по-приспособени към недостига на храна, отколкото към постоянните излишъци от храна.

Колко, какво и кога да ядем?

Нека започнем с лявата страна на уравнението/неравенството. В интерес на истината ние знаем/не знаем колко, какво и кога да ядем? Частта от мозъка, наречена хипоталамус (това не е заклинание:)) получава чрез нервни окончания и чрез вещества, отделяни в кръвта информация от храносмилателната система, панкреаса, черния дроб, мускулите, мастната тъкан и други части на мозъка. Клетките в ядрата на хипоталамуса обработват цялата информация, отделят определени вещества, активират други мозъчни клетки а индуцират така чувство на глад или ситост и увеличаване или намаляване на енергийните разходи.

Регулаторните механизми на приема на храна могат да бъдат разделени на краткосрочни и дългосрочни. Краткосрочната регулация ни позволява да знаем кога да спрем да ядем и определя размера на порциите. Въз основа на получената информация за количеството и състава на храната, мозъкът изпраща сигнал: „спирачката, коремът е натъпкан, за да се спука и тялото ще се нуждае от известно време, за да обработи това, което сте му дали, вие сте сити“. "Ширина =" 960 "височина =" 293 "/>

Какво се случва, когато ям повече от достатъчно?

Ако прекаляваме от време на време и запасите ни (мазнини) започват да растат, започва по-дългосрочно регулиране. Тук се използват сигнали от мастна тъкан, а също и от мускули, панкреас и черен дроб, които информират мозъка за количеството енергийни резерви. Те влияят върху периода, през който усещането за ситост продължава, честотата на хранене и чувствителността на мозъка към краткосрочни сигнали. „Все още не е нужно да ядете, има достатъчно запаси, можете да отидете на мирно бягане. „Може би най-известното вещество, участващо в дългосрочната регулация, е хормон на мастната тъкан лептин, наречен хормон на стройността. Колкото повече мастна тъкан имаме, толкова повече лептин се отделя в кръвта и толкова по-богати трябва да бъдем. Но много е много - от определено количество мозъкът започва да игнорира лептина. Както при инсулина (който също предизвиква ситост в мозъка), се развива резистентност към лептин. Ако обаче всички споменати досега регулаторни механизми (= хомеостатични) работеха както трябва, не трябва да преминаваме към лептинова резистентност.

Секс, наркотици и рокендрол

Но все още имаме по-нататъшно регулиране на приема на храна - т.нар хедоничен, свързани с мотивация и емоции. Храната предизвиква у нас приятни чувства, предизвикани от активирането на схемите за възнаграждение в различни части на мозъка (в кортико-лимбичната система). Наричам ги секс, наркотици и рокендрол вериги. Човекът е мързеливо същество по природа и ако приемът на храна или сексът не предизвикват у него приятни чувства, той ще умре от глад и със сигурност няма да се размножи. Това са едни и същи вериги, които могат да бъдат изкуствено активирани от различни лекарства. Физиологично тези механизми ни помагат в мотивацията, ученето, създаването на предпочитания. От хранителна гледна точка те решават каква храна харесваме, за какво бихме „убили“ и какво по-скоро бихме избегнали.

Ако видим или усетим вкусна храна, въз основа на предишен опит, очакваме приятни чувства и просто я искаме. Това е сладкият зъб, който понякога играем със слепа жена. Проблем е, че причинява повечето хора Най-приятните чувства са яденето на калории и/или сладкиши, пълни с енергия. Ако ядем такава храна твърде често, мозъкът се променя и се нуждаем от все повече храна, за да постигнем също толкова приятно усещане. Може да се каже, че има известна прилика с наркоманията при чувствителни хора, но разликата трябва да бъде в интензивността на зависимостта. Ако обаче не можете да се отървете от пристрастяването си към шоколада, определено не започвайте с кокаин - разбира се, не започвайте с него, дори ако не страдате от пристрастяване към шоколада:).

Сътрудничество на 2 вида регулиране на приема на храна

Хомеостатичната и хедоничната регулация до известна степен си взаимодействат и работят заедно. Опитайте се да сравните разликата във вкусовете, когато сте гладни или сити. Понякога не съм достатъчен, за да се чудя какво съм в състояние жадно да сложа в кошницата:). Ако храната предизвиква у нас много приятни чувства, може хедонична регулация, за да победи хомеостатиката и моят ние ядем обаче наистина наистина нямаме нужда от него. Знаете ли, очите ще ядат, коремът вече не може, но може би малко от тази невероятна ароматна храна ще се побере. Хедоновата регулация е донякъде хомеостатична и не се подчинява на по-висшата.

Резултатът е наддаване на тегло, излишен капацитет на мастната тъкан и развитие на инсулинова и лептинова резистентност. Става все по-трудно да се постигне чувство на ситост, тялото ще поеме собственото тегло и ще започне да се бори със загубата на тегло. Ако успеете да отслабнете, мозъкът изведнъж ще си спомни стар приятел - хормона лептин, той ще започне да се пропуска много и ще сте по-гладни. Това е и една от причините, поради които е толкова трудно за някои хора да отслабнат и още по-трудно да поддържат тегло.

Като някои напълняват, а други обедняват?

Регулирането на приема на храна се влияе от редица други фактори. Нека просто кажем нещо за стреса. В неспецифичен отговор на стрес възникват метаболитни промени, за да се осигурят оптимални условия за мускулна работа и да ни подготвят за битка или бягство. Ако очакваната реакция не настъпи (опитайте се да избягате от шефа или да го разклатите:)), може да има дисбаланс между синтеза и консумацията на много вещества. Хроничният стрес е свързан с повишен риск от цивилизационни заболявания. В допълнение към промените в метаболизма, стресът влияе и върху приема на храна.

Още в училище забелязах, че някои съученици изглеждаха изтощени след изпитния период, докато други (включително и аз) повече или по-малко се свиха. Стресова каскада поддържа или намалява апетита в зависимост от интензивността, вида на стимула, външните условия и генетичните нагласи. Хората, по-чувствителни към ефектите на хормона на стреса кортизол, са по-склонни към преяждане със стрес. Преяждането обаче се случва само ако имаме достъп до сладка/калорична, с други думи много вкусна храна. Такава храна предизвиква у нас приятни чувства, активира схемите за възнаграждение и потиска ефекта от стреса.

Вече знам, че напълнявам, защото съм пакостлив. Награждавам и се успокоявам с храна. Добрата новина е, че печеля предимно храна, която много харесвам. Ако напълнях от отвращение, това наистина би ме разстроило. Но какво да направим, ако трябва да отслабнем в допълнение? Отслабването ме стресира и тогава трябва да се успокоя .

"width =" 960 "height =" 629 "/>

Сладкият ви зъб вече няма да ви настигне

За щастие тялото не само регулира приема на енергия, но и прием на отделни хранителни вещества. Може би сте забелязали, че споменавам предимно калорични и сладки храни във връзка с преяждането. Понякога нямаше толкова голямо значение, когато човек от време на време се пълнеше с калории и сладкиши, защото тогава най-вероятно имаше период на недостиг. Въглехидратите и мазнините могат лесно да се съхраняват, докато ние не съхраняваме протеини на склад и тяхната обработка е по-сложна за азота. Това е и една от причините, поради които приемът на протеини се регулира малко по-строго. Следователно от биологична гледна точка kJ не е като kJ. Ако ядете богата на протеини храна, усещане ситост по отношение на консумирания kJ пристигат много по-рано отколкото при въглехидратите и мазнините.

От всички макронутриенти протеините имат най-високата насищаща способност и най-ефективно активират хомеостатичните механизми на прием на храна. Те също така влияят на хедоничната регулация и след Протеиновите ястия по-малко ще преследват желанието ни за сладко. Ако, от друга страна, доставяте на тялото малко протеини (какъвто е случаят с конвенционалните редукционни диети), чувството на глад ще бъде още по-интензивно. Това се използва успешно при редукционни диети с повишено съдържание на протеини. Най-добри резултати се постигат с диети, които човек е в състояние да спазва без много стрес.

Може би се чудите какво се случва, ако снабдим тялото с много протеини. Трябва да има причина за по-строгата регулация, не е ли опасно в този случай? Ако ядете наистина много протеин за дълго време (горната граница, поносима при здрави адаптирани индивиди, е 3,5 g/kg телесно тегло на ден), могат да възникнат проблеми с храносмилането, бъбреците, черния дроб и кръвоносните съдове.

В KetoDiet протеинова диета е абсолютна количеството протеин се увеличава само леко (приблизително 90 g протеин/ден) и определено не трябва да надвишава 2 g/kg на ден, което е безопасно количество дългосрочна консумация за здрав индивид. Диетите с леко повишено съдържание на протеин могат да бъдат много полезни за хора, които се борят с теглото и са склонни към преяждане. В допълнение, повишеното съдържание на протеини в диетата оказва значително влияние върху другата страна на уравнението на баланса и за това ще говорим повече следващия път: o).