Какво е тетания и как тя се проявява?

Тетания е заболяване, характеризиращо се с наличие на типични припадъци. Атаката започва с изтръпване и усещане за наелектризиране в горни и долни крайници, а също и около устните. Степента и интензивността на атаката постепенно се увеличават. Постепенно се добавят характерни болезнени крампи на крайниците, проявява се с разпространението на пръстите на ръцете и краката (така нареченият симптом на Трусо). На върха на припадък с продължителност от 5 до 20 минути той е в пълно съзнание, но неспокоен и уплашен. Припадъкът обикновено е придружен от реакции на вегетативната нервна система, проявява се с повишен пулс, изпотяване, гадене и общ дискомфорт. Засегнатите по време на атака увеличават честотата на дишането (хипервентилация) и по този начин могат да доведат до метаболитно разстройство - респираторна алкалоза и хипокапния (повишаване на рН на кръвта поради прекомерна загуба на въглероден диоксид при издишването му по време на хипервентилация).

лечение

Атаката отзвучава спонтанно или след лечение и симптомите му изчезват в обратния ред, в който са възникнали. Трябва да се отбележи, че тетаничната атака е само една, но най-клинично значимата от проявите на синдром на тетанус. За тетаничен синдром говорим, когато е сложен набор от различни прояви на централната и периферната нервна система, във връзка с повишена възбудимост на напречно набраздените и гладки мускули. Други симптоми са типични за синдрома на тетанус, като внезапно гадене, обща слабост и умора. От психологическите симптоми това е най-често раздразнителност, липса на концентрация, психическо безпокойство, проблеми със съня и неоснователен страх. В някои случаи могат да се появят симптоми, свързани с храносмилателната система. Те включват чувство на стягане в гърлото, спазми в корема, диария и лошо храносмилане.

Други симптоми включват натиск зад гръдната кост, сърцебиене и нарушения на сърдечния ритъм. Очевидно синдромът на тетанус се проявява с много различни прояви и не винаги е лесно за лекаря да определи правилната диагноза. За правилна диагноза се използват специфични тестове, които могат да потвърдят тетанусния синдром.

Диагностика и диференциална диагноза

За да се разграничи тетанията, респ. синдром на тетанус от други, подобно проявяващи се заболявания (напр. невроза) необходимо е задълбочено интервю между лекар и пациент. Ако пациентът описва явления, типични за повишена нервно-мускулна раздразнителност (нервно-мускулна възбудимост), е подходящо да се извърши електромиографско изследване (ЕМГ). Основните прегледи включват също йонограма и психологически преглед.

ЕМГ = електромиография

Това е метод, използван при изследването на онези заболявания, които се проявяват с увреждане на нерва и мускулите. При тази група заболявания ЕМГ може да отговори на основния въпрос: дали е пряко засягане на напречно набразден мускул (миогенна лезия), или е неврогенна лезия, причинена от засягане на нервна клетка (неврон) и нейните дълги издатини (аксони) ), които инервират определен мускул? В по-тесния смисъл на думата електромиографията означава т.нар. иглена EMG, при която игленият електрод, вкаран през кожата, се използва за наблюдение на електрическата активност на мускулните влакна в наблюдавания мускул.

EMG дава възможност за наблюдение на мускулната функция, като записва неговата електрическа активност по време на етапа на релаксация, както и по време на нейното свиване. Проявата на мускулната активност на напречно набраздените мускули е потенциалната промяна, регистрирана от електромиографското устройство. При съмнение за синдром на тетанус се използват така наречените EMG изследвания. провокационни тестове (исхемия на крайниците - временно намаляване на кръвния поток в крайниците, хипервентилация- повишена честота на дишане). Ако след тези провокативни тестове за записване на ЕМГ се появят типични повтарящи се потенциали в малките мускули на ръката, това е доказателство за синдром на тетанус, независимо от неговия произход.

Йонограмно изследване

Инограмата или по друг начин минералограма е биохимичен кръвен тест, който се използва за определяне на концентрацията на електролити в кръвта. Това са главно аниони (Cl, HCO) и катиони (Na, K, Ca, Mg, Cu, P, Fe). Когато се подозира синдром на тетанус, нивото се наблюдава основно калций, магнезий, калий, натрий и хлор. Също така е полезно изследване на йонизиран калций и вътреклетъчен магнезий, които са динамична фракция на дадени йони, което означава, че намаляването им оказва пряко влияние върху нарастващата невронална възбудимост (нервна възбудимост). Тетанусните синдроми могат да бъдат разделени на две основни групи според връзката им с концентрацията на калций. Това са хипокалциемични тетанусни синдроми (причинени от намаляване на калция) и нормокалциемични тетанусни синдроми (с непроменени нива на калций в кръвта). При тетаничен синдром е необходимо да се извършват повторни йонограмни изследвания.

Психологическа и психиатрична експертиза

Оправдано е в случая, когато тетаничните припадъци възникват въз основа на психически стрес и напрежение, по този начин те не произхождат от нарушен баланс на калциевите йони и магнезий. Генерализираното тревожно разстройство може да се прояви и при тетанус. Основната характеристика е общата постоянна тревожност с типична нервност, треперене, мускулно напрежение, изпотяване, сърцебиене, световъртеж и гадене.

Често пациентът има преувеличени и необосновани страхове за своите близки и предчувствия за произшествия и произшествия. Генерализираното тревожно разстройство е по-често при жените и обикновено е резултат от хроничен стрес. В цялостната грижа за пациент с тетания подходяща е консултация с психолог или психиатър, особено в случаите, когато тетания, третирана с магнезиеви или калциеви препарати, не води до желания ефект.

Лечение на синдром на тетанус

Тетания е хронично заболяване със симптоми с различна интензивност. Острото лечение на тетанична атака се състои в съкращаването му чрез прилагане на разтвор на калциев хлорид чрез инфузия във вена или чрез прилагане на разтвор на магнезиев сулфат във вена или мускул. В случай на повишено психическо напрежение, лекуващият лекар може да добави към терапията успокоителни (успокоителни), напр. диазепам, алпразолам или лексаурин. За да се управлява тетанична атака, е много необходимо да се успокои жертвата и да се убеди, че това не е животозастрашаващо състояние или сериозно заболяване, въпреки неприятните му симптоми. Лечението на други прояви на повишена нервно-мускулна раздразнителност при тетания е въпрос на по-дълъг процес. Влиза в играта промяна в начина на живот по отношение на премахване на психически стрес и напрежение, а също и усилия да се отървете от вредните лоши навици (прекомерно пушене, алкохол, кофеин).

Фармакотерапия при лечението на синдром на тетанус той се фокусира върху приложението магнезиеви препарати, и или интравенозно с краткосрочен ефект (при остри пристъпи, болезнени крампи, тежки мигрени или сърдечни проблеми) или устно като няколкомесечно лечение в редица различни магнезиева сол. Трябва да се вземе предвид, че ефектът от лечението ще се прояви едва след няколко седмици. Естественият прием на магнезий (банани, броколи, булгур) също е от полза. Подходящо е да го включите във вашия начин на живот, под формата на храна или хранителни добавки и превантивно като антистрес.

Освен това те също се администрират калциеви соли (при тежки случаи също интравенозно). Ако се появи психично разстройство, то може да се приема за кратко време (няколко седмици до месеци) леки успокоителни препарати (антидепресанти, лекарства против тревожност). Целевата психотерапия става ефективна, ако пациентът е заподозрян във функционална, а не органична основа на заболяването.

Литература:

  • Неврологична пропедевтика. Павел Варсик и др. ISBN 8096866354, S + S Typografik, Братислава.
  • Патогенеза и клиника на нервни заболявания. Павел Варсик и др. ISBN 8096799169, Lufema Братислава.