тестът

Все по-малко хранителни вещества има в пшеницата, царевицата, ориза и соята. Експертите установиха колко хора ще бъдат засегнати от такава промяна и с какво въздействие върху здравето.

Отдавна е доказано, че повишените нива на въглероден диоксид могат да влошат хранителната стойност на културите. Тестовете на пшеница, ориз, царевица и соя потвърдиха намалени нива на основни хранителни вещества, а именно желязо, цинк, но също така и протеини.

Голям оборот само за няколко десетилетия

Изследователите са измерили стойността на хранителните вещества в посевите на места с текущи стойности на въглероден диоксид. След това те разгледаха как ще се справят с стойностите, които очакваха през 2050 г. Те анализираха 41 различни вида култури, отглеждани в седем места на три различни континента.

Те открили, че пшеницата с по-високо съдържание на CO2 съдържа 9% по-малко цинк, 5% по-малко желязо и 6% по-малко протеин. Оризът е имал 3% по-малко цинк, 5% по-малко желязо и 8% по-малко протеин. Подобни резултати са регистрирани за соята и царевицата, но няма загуба на протеин в соята.

Още повече въглехидрати

Самюел Майерс, водещ автор на изследването и експерт по околна среда в Харвардския университет, смята, че произтичащото увеличение на въглехидратите може да допринесе за растежа на много заболявания. Те включват метаболитен синдром, диабет, сърдечни заболявания и инсулт. В същото време много от тях вече страдат от няколко развити страни поради високото ниво на затлъстяване.

Те ще се чувстват особено по-бедни

Според Майърс емисиите намаляват хранителната стойност на много важни култури. Два милиарда души вече страдат от недостиг на цинк и желязо. Той причинява много здравословни проблеми, особено за бременни жени и деца. По този начин опасенията за здравето на толкова голяма група хора могат да нараснат значително.

Промените ще се усетят главно от жителите на по-бедните страни. Пшеницата, царевицата, соята и оризът имат относително малко цинк и желязо. В по-малко богатите страни обаче хората рядко ядат месо и тези култури са основен източник на хранителни вещества за тях.

Анемия и забавяне на растежа при деца

Майерс и неговият екип са създали база данни, в която са подробно описани храните, които хората консумират в различни страни. Те отчитат консумацията на 225 вида храни в 152 държави. От тези данни те изчисляват, че 150 милиона души повече могат да страдат от последиците от дефицита на протеин до 2050 г. поради промяна в състава на хранителните вещества. Това важи особено за хората от осемнадесет страни в Африка и Азия, които могат да загубят повече от 5% от протеина си. Дефицитът на протеин може да причини бебета с ниско тегло при раждане и да забави растежа и развитието им.

Най-застрашена е Индия, където днес вече има много недохранени хора. Тук броят им може да нарасне с повече от 50 милиона. Дефицитът на желязо от своя страна може да причини анемия при милиони, особено при бременни жени и деца. Децата също могат да имат липса на желязо и да забавят растежа си и да понижат коефициента си на интелигентност.

Изследователите извършиха това изследване според оптимистичен сценарий. Той предвижда правителствата по целия свят да се ангажират и да се придържат към значително намаляване на емисиите на въглероден диоксид. Всъщност резултатите може да са дори по-лоши.