„Но Бог е избрал глупавите неща на света, за да смути мъдрите; и Бог е избрал слабите неща на света, за да обърка нещата, които са силни.“ (1 Кор. 1:27)
Винаги започвам да се усмихвам, когато си представям как съм успял да танцувам, защото е пълен с парадокси и много улавя предишния цитат. По някакъв начин е свързано с целия ми живот. Като дете започнах класически танц не защото имах талант, а защото бях с наднормено тегло и баща ми искаше да отслабна и имаше познат там. Изобщо не отслабнах, но се влюбих в балета. Постепенно го оставих, защото не изглеждах естетически приятно, но често танцувах вкъщи само за забавление. По-късно в общността дълго чаках да започне нещо, което приличаше малко на танци. Опитах всичко, пантомима, след това започнахме с тамбури (от които се правят комплекти на тамбура), използвахме ги по време на молитви. Никога не съм го правил, имах проблем с ритъма, не можех да се моля с него, все още имах не танцуващ характер. Тогава изречение от Книгата Изход 35: 5 и 10, за когото Бог призовава: тези, които желаят в сърцето, и тези, които са опитни ми помогнаха. Понякога приличахме на мажоретки, но научих много. Исках да има повече танци в него, затова започнах да търся.

тези които

Стигнах до конференцията в Чешката република и там видях използването на флагове за първи път. Бях развълнуван от това. Тогава за първи път преживях, че Бог ме обича не само като свое дете, но и като съпруга. Никога не съм се чувствала жена, не съм очаквала мъж да ме обича. Изречението от Песента на песните много ме привлича: Очарова ме, сестра ми, моята булка, омагьоса ме с един поглед на очите си. (Пайове 4: 9) Мисля, че с това изречение Бог спечели сърцето ми и в същото време изцели женствеността ми в мен. Говорих много за обещания. И един ден получих първия си залог. Започнах да „играя“ с нея на молитва вкъщи, понякога беше по-лесно, друг път беше по-трудно. Постепенно набрах смелост да я приведа на общи молитви.