Кратък речник на словашкия език

бисквита -a L -i mn. -е м. не е жив.

словашки

1. филия печен и след това сушен хляб: диетичен s-e

suchár -a mn. -аз съм. жив. телефонно обаждане. pejor. сух човек без чувство за хумор;

добавете бисквита. k 1: s-á каша;

бисквитна добавка и аксесоари: s-e мнения;
с. да живея;

камшик -а, камшик не док.

1. търкане (означава 1), търкане, кихане: w. ръцете, челото, очите;
с. чупливи пръсти

2. чрез дърпане, триене по нещо, за да предизвика шепот: š. крака

3. почистете, търкайте със силно триене (четка и др.): Š. подови настилки;

  • Правила на словашкия правопис

    Такова Dolina Lej ‑y L ‑ej ‑e ž.; Суходолинчан - мн. Миа м.; Suchodolinčanka ‑y ‑niek ž.; такъвдодолински

    Suchá Hora žej ‑y ž.; Suchohorčan ‑a mn. Миа м.; Suchohorčanka ‑y ‑niek ž.; сухохорски

    Suchá nad Parnou ‑ej ž.; Сушан и Парнянскосушан ма мн. Миа м.; Sušianka и Parnianskosušianka ‑y ‑nok ž.; Сусански и Парняскосушиански

    Речник на словашкия език (от 1959 - 1968) 1

    šucha 1, -y, šucha ženy. r. ниско храстовидно растение, особено в планинските райони;
    бот. с. черно (Empetrum nigrum)

    майната 2, -у, покажи жените. r. (Руски) šuba: Вятърът се играе с ръкавите на богата šuba. (Jes.)

    жена обущар. r. израз разреден. пързалка: Момчета се плъзгат на дълги пискюли. (Карв.)

    сухи, -не, -ни жени. r. слаба жена

    бисквита 1, -а, 6. п. -и, мн. не. -Е човек. r.

    1. (обикновено в множествено число) вид сушен хляб под формата на филийки: твърд s-e;
    Карлови Вари, Ломнице с-е;

    2. сухо, изсъхнало дърво ал. сух клон, сух клон: Островите на бисквитите стърчат от трупите като катарама. (Float) Той я погледна (планина) за бисквити. (Кук.) Ще омекоти планинска бисквита. (Швант.);

    бисквита, -човек. r. zdrob. k 1

    бисквита 2, -човек. r. телефонно обаждане. консервативен, сух, нежив човек: Odm, самотник, стар ерген, бисквита и равин. (Карв.) Има силен, свеж вятър, разкриващ всички онези бисквити и призраци, воблери. (Lajč.);

    да се чукам, -а, -ат и майната, -а, -ат нед. израз (какво, какво за какво)

    1. търкане, търкане, дръпване: w. челото, очите, ръцете, брадичката;
    с. ти длан по длан;
    Хълбоците на коня могат да се търкат. (Швант.) Чуваше се кравата, която търкаше лобчето си върху укрепленията. (Поплавък)

    2. (както директно, така и неразумно) да се прошепне (чрез дърпане, триене, преместване на нещо след нещо): š. крака, капки;
    Тя чу рови и драскотини в комина. (Солт.)

    3. почистете със силно триене (четка, кърпа, пясък). скраб: w. чинии, подови настилки;

    обратното. шепнеш, -а, -аджі;

    || разбъркване и камшик

    1. триене (, какво, какво, какво) триене, избърсване, триене: Босите крака се търкат в пода. (Джил.) Черна котка я последва, разтривайки полата. (Jégé)

    2. Разтегнете се, движете се бавно: Хавиари примижа през тесни дупки. (Хор.);
    прен. Снег (Сияние) започна бавно да пада от оловното небе.

    3. изр. да направи бавна, скърцаща стъпка, да влачи: Старият Хунасек подуши масата. (Згур.)

    ръми м. бавен, дърпащ, тромав: стъпки, разходки;
    š-é танцува (Звезда), в която той потрива краката си