Трагичната смърт на 34-годишния известен италиански колоездач Марк Пантани, чието тяло е намерено в събота, 15 февруари, в апартамента на хотел Le Rose в Римини, все още резонира в спортния свят. След допинг скандали през 1999 - 2000 г., обожаван и мразен
25 февруари 2004 г. от 00:00 ч. JURAJ GRESSNER
Трагичната смърт на 34-годишния известен италиански колоездач Марек Пантани, чието тяло е намерено в събота, 15 февруари 2004 г. в апартамента на хотел Le Rose в Римини, все още резонира в спортния свят. След аферите с допинга през годините 1999 - 2000, обожаваният и мразен спортист завършва неуспешно завръщане към колоездачния пелотон и постепенно започва да изпада в депресия и прекомерна употреба на наркотици, които вероятно са били причината за преждевременната му смърт.
Пантани обаче не е единственият известен спортист, който е напуснал този свят поради психични проблеми. Фредерик Джеймс Арчър, най-известният английски жокей от 19 век, се самоубива на 9 ноември 1886 г. в лондонска болница на дъното на умствената и физическата сила.
Първата победа бе постигната от тринадесетгодишен
Фред е роден на 11 януари 1857 г., а баща му Уилям Арчър е бил известен ездач с препятствия, който през 1858 г. е спечелил прочутия Grand National Steeplechase в Ливърпул. Неграмотен жокей не даде на сина си никакво образование и го изпрати да тренира Мат Доусън на единадесетгодишна възраст, който разкри огромен талант за езда на момчетата и постепенно издигна нервно и мълчаливо момче в уверен и безстрашен ездач. Още не тринадесетгодишният Фред спечели на гърба на кобилата Атол Дейзи първия самолет.
Той стана известен на британските торфьори година по-късно в Нюмаркет, когато Доусън го постави в седлото на трудно контролируемия жребец Салванос. Собственикът заложи астрономическа сума пари за победата си и младежът не го разочарова и спечели състезанието. Британският вестник веднага публикува редица хвалебствени коментари, които Фред дори не можа да прочете. Единственото нещо, което той разбираше, беше произходът на чистокръвните породи и информация за сегашния им вид. Той ги изучи подробно и използва придобитите знания при определяне на тактики в състезанията.
На шестнадесетгодишна възраст Фред завършва 107 състезания през 1873 г., когато прекратява чиракуването си и се класира на второ място в класацията на най-успешните британски жокеи. Година по-късно, със 147 шампионати, той стана шампион за първи път и никой не отне тази титла до смъртта му.
За съжаление, Фреда нямаше голям късмет скоро след тренировка: през зимата той нарасна до височина от 173 см и теглото му се увеличи до 73 кг, докато той можеше да има максимум 53 килограма, за да кара равни състезания, дори със седло, стремена, води, трико и ботуши!
Една сардина за обяд
Арчър трябваше да започне да отслабва, което не успяваше, като тичаше в гората или по пистата на хиподрума. Дори честият престой в специална сауна не му помогна, затова той започна да консумира силни лаксативи. Лекар измисли специално съединение за него, което един от колегите му жокеи нарече динамит. Когато й даде количеството, което изля на чаена лъжичка, цяла седмица го боляха и спазми. Фред обаче пиеше и по литър „динамит“ всеки ден, освен че менюто му се състоеше само от половин портокал за закуска, една сардина за обяд и чаша шампанско за вечеря.
Фред беше обезпокоен от тялото и ума си, започна да изпада в депресия, но желанието му за победа не го напусна. Той спечели много пари и беше една от най-богатите и уважавани британски личности. Докато баща му Уилям е имал годишен доход от шест лири и един костюм по време на най-голямата му слава, Фред е платил 6000 лири на Фред през 1884 г. от херцогинята на Монтрос само за обещанието да язди конете си. Но Фред беше щедър и щедър. Той подкрепяше благотворителни събития, домове за сираци, възрастни мъже и неговите бедни колеги и докато управляваше, той ги посещаваше и лично.
Въпреки това щастието в живота напусна Фред. Синът му умира няколко часа след раждането, а съпругата му (дъщерята на първия му треньор Мат Доусън) умира година по-късно при секцио. Известният жокей, който заради теглото си все още страдаше от диети и консумация на "динамит", скоро беше психически на дъното и най-вече сам със своите страдания. Въпреки това той все още беше конен гений и велик джентълмен.
Арчър, известен треньор, веднъж дойде при Арчър и му предложи годеж на гърба на коравия и непокорен жребец Уестууд. Той и повечето състезатели избягаха от пистата до околните полета и не се върнаха на хиподрума, докато не измина дълго време след състезанието.
Той спечели и с най-големия аутсайдер
"Разбира се, приемам годежа, но трябва да ви предупредя, че вече съм заложил 500 паунда за победата на Домино", отговори Арчър. Голдинг каза, че няма да навреди, тъй като Уестууд все още няма шанс да спечели и постави Фред по гръб.
Тогава в състезанията се случиха нещата, които издишаха зрителите. Уестууд все още галопираше точно зад Домино и насърчен от камшика на Фред на финалната линия, той увеличи ускорението, така че изпревари фаворита с глава. Арчър се радваше на победата и загубата на залога от 500 паунда на Домино изобщо не го отегчаваше.
През есента на 1886 г. обаче здравето на Арчър се влошава и той развива тиф, така че той е хоспитализиран в лондонска болница. Въпреки постоянното присъствие на медицинската сестра в стаята, след полунощ на 9 септември той дискретно успя да извади пистолет от чекмеджето на нощното шкафче и се простреля.
Най-добрият английски жокей от 19 век, който е бил британски шампион по езда единадесет пъти, е завършил 8084 състезания по време на кратката си кариера, от които 2471 победи (30,5%). Имаше 22 класики - 5x Дерби, 6x Saint Legér, 5x Oaks, 4x 2000 Гвинеи и 2x 1000 Гвинеи. Според историци на тревата обаче той не е бил убит от куршум от пистолет, а от „динамита“, който е консумирал, за да поддържа ниското си тегло и психическата депресия, която е претърпял в резултат на загубата на най-близките си роднини и приятели. Той почина млад (29 години), той завинаги влезе в историята на световния спорт като гениален шампион по жокей, но, за съжаление, и като допинг крал.