Преглед на имигрантите в европейското общество

Общо данни

От 1 януари 2019г

комисия

малък ЕС 446,8 милиона население

    Общият брой е включен

20,9 милиона граждани извън ЕС (4,7% от всички граждани на ЕС) В друго отношение този общ брой е включен

34,2 милиона души, родени извън Европа (7,7% от общото население на ЕС)

* Това не включва лица, родени в друга държава-членка

Делът на населението, родено в чужбина, е по-нисък в ЕС, отколкото в повечето развити страни.

Процент на населението, родено в чужбина в отделни държави.

Източник: Евростат, ОИСР, UNDESA, данни от 2018 или 2019 г.
Забележка: лица, живеещи в ЕС, родени извън ЕС (с изключение на лица, родени в друга държава-членка); ако те включват лица, родени в друга държава-членка на ЕС, делът ще бъде 11,9%

Причини за идване в Европа

Повечето разрешения за пребиваване са издадени по семейни причини

Всички валидни разрешения за пребиваване в края на 2019 г. според причината за издаване

Заетост на имигрантите

През 2019 г. средно 191,5 милиона души на възраст 20-64 години са били заети на пазара на труда в ЕС; 8,8 милиона от тях (4,6%) са граждани на държави извън ЕС.

В ЕС средният процент на заетост на населението в трудоспособна възраст е по-висок за гражданите на ЕС (73,8% през 2019 г.), отколкото за гражданите извън ЕС (60,0%).

Много граждани извън ЕС са важни работници.

През 2019 г. гражданите бяха извън ЕС прекомерно представителство в някои икономически сектори, като:

Сектор Обща заетост на граждани на държави извън ЕС Обща заетост на граждани на ЕС
Услуги за настаняване и хранене 13,2% 4,4%
Административни и спомагателни дейности 7,5% 4,0%
Домакинска работа 7,5% 0,8%

Граждани на страни извън ЕС бяха недостатъчно представен в други икономически сектори, като:

Сектор Обща заетост на граждани на държави извън ЕС Обща заетост на граждани на ЕС
Публична администрация и отбрана; задължително социално осигуряване 1,0% 7,1%
Образование 3,2% 7,5%

По отношение на професиите те са граждани на страни извън ЕС прекомерно представителство в следните сектори:

От друга страна, имаше граждани на страни извън ЕС недостатъчно представен в следните сектори:

Сектор Обща заетост на граждани на държави извън ЕС Обща заетост на граждани на ЕС
Учители и професионален педагогически персонал 1,7% 5,0%
Професионалисти в административните, спомагателните и бизнес дейности 2,0% 7,0%
Квалифицирани селскостопански работници (ориентирани към пазара) 1,3% 3,2%

Бежанци в Европа

В края на 2019 г. в света имаше 26,0 милиона бежанци и 45,7 милиона вътрешно разселени хора (данни на ВКБООН).

Само 10% от всички бежанци и само част от вътрешно разселените лица са живели в ЕС.

В сравнение с общото население делът на бежанците в ЕС е 0,6%

Голям брой бежанци живеят в няколко страни по света:

Брой на бежанците спрямо общото население

Източник: ОФИС НА ВИСШИЯ КОМИСАР НА ООН ЗА БЕЖАНЦИТЕ
Забележка: Графиките показват ЕС и десетте държави с най-голям брой бежанци

Повечето бежанци от Африка и Азия не идват в Европа, а се преместват в съседни държави.

Последни статистически данни за развитието

Миграция към и от ЕС


  • 2,2 милиона
    имигранти в ЕС,

  • 0,9 милиона души са емигрирали от ЕС,

  • което представлява общото нетна имиграция в ЕС ниво
    1,3 милиона души

С 4,2 милиона деца, родени в ЕС, и 4,7 милиона убити хора, без миграция, населението на Европа ще намалее с половин милион.

През 2019 г. бяха издадени първите 3 милиона разрешения за пребиваване в ЕС за:

10 националности с най-често предоставяните разрешения за първо пребиваване през 2019 г.

Кандидатстване за убежище в Европа

Лицата, търсещи убежище

Брой на първите молби за убежище в ЕС през 2019 г. по континенти на произход

15 националности с най-голям брой заявления за убежище за първи път в ЕС през 2019 г.

През 2019 г. търсещите убежище дойдоха от почти 150 страни. В ЕС са подадени 699 000 заявления, от които за първи път са подадени 631 000, което е увеличение с 12% от 2018 г. насам.

Все по-голям брой кандидати идват в ЕС законно от безвизови държави (27% от кандидатите, кандидатствали за първи път през 2019 г.), главно от следните:

Повечето от първите заявления са направени в следните държави:

  • Германия (142 450)
  • Франция (138 290)
  • Испания (115 175)
  • Гърция (74 910)
  • Италия (35 005)

По отношение на населението, най-голям брой първи молби за убежище са подадени през 2019 г. в следните държави:

  • Кипър (1449 на 100 000 жители),
  • Малта (813),
  • Гърция (698).

Брой на първите молби за убежище, подадени през 2019 г. на 100 000 жители:

През 2019 г. 207 000 души, кандидатстващи за международна закрила, са под 18 години, от които 7% (14 000) са непридружени. Най-голям брой непридружени деца и юноши, търсещи убежище, са от Афганистан, Сирия и Пакистан.

Признаване на статут на бежанец

През 2019 г. държавите членки приеха 541 000 първа инстанция решение за убежище. 38% от тях са положителни:

  • 109 000 души са получили статут на бежанец,
  • 52 000 души са получили статут на субсидиарна закрила,
  • 45 000 души са придобили хуманитарен статут.

След това бяха взети още 297 000 окончателни решения обжалване, с 33 000 решения, получили статут на бежанец, 30 000 решения със статут на субсидиарна закрила и 28 000 решения с хуманитарен статут.

Като цяло държавите-членки предоставиха някаква форма през 2019 г. защита за почти 300 000 търсещи убежище. Най-голямата група лица, на които е предоставена закрила, са

  • Сирийци (27% от всички, които се ползват от закрила),
  • Афганистанци (14% от всички бенефициенти на закрила),
  • Венецуелци (13% от всички бенефициенти на закрила).

Ефективност на системата за убежище

В края на 2019 г. все още не са били решени 929 000 молби за убежище, което е малко по-малко в сравнение с предходната година (941 000), като по този начин се ускорява обработката на молбите.

Делът на висящите производства и висящите молби варира в различните държави-членки в зависимост от различното време за обработка.

Броят на чакащите заявления в сравнение с общия брой подадени заявления за даден месец

Почти 60% от молбите за убежище се обработват първоначално в рамките на шест месеца (изчислено въз основа на предварителни данни от 18 държави-членки).

Значителните разлики между държавите-членки продължават да съществуват в процентите на признаване, отслабвайки съгласуваността на системата на ЕС за убежище. Например през 2019 г. процентът на признаване на афганистанските граждани на първо място варира от 2% в Унгария до 93% в Италия. Този марж е дори по-голям от този през 2018 г.

През 2019 г. държавите членки регистрираха 142 900 молби, изпратени съгласно правилата на Дъблин, които бяха изпратени до други държави членки, за да поемат отговорността за разглеждане на молба за международна закрила. От 131 300 решения по тези заявления, 85 700 (65%) са положителни, с 23 700 извършени прехвърляния, което съответства на 28% от получените заявления.

През първата половина на 2020 г. в ЕС са подадени 219 000 молби за убежище (включително 197 000 молби за първи път), което е намаление с 34% в сравнение със същия период на 2019 г. Спадът помогна на държавите-членки да намалят висящите молби: в края на юни, броят на обработените заявления е 842 000, което е с 9% по-малко в сравнение с края на 2019 г.

През първата половина на 2020 г. броят на първоинстанционните решения е 237 000, което е с 8% по-малко в сравнение със същия период на предходната година. В 46% от случаите решението е положително, като 56 000 решения за предоставяне на статут на бежанец, 21 000 решения за предоставяне на статут на субсидиарна закрила и 31 000 решения за предоставяне на хуманитарен статут.

Преселване

През 2019 г. около 21 200 души бяха преместени извън ЕС в държавите-членки на ЕС, което е с 12% повече в сравнение с 2018 г. 73% от тях бяха приети от три държави-членки: Франция, Швеция и Германия. Това бяха най-често сирийци, които съставляваха 60% от разселените.

Съгласно общите схеми на ЕС за презаселване от 70 000 души в ЕС са защитени от 2015 г. насам. Държавите-членки получават подкрепа от бюджета на ЕС за такива премествания.