приятел

Марек и Стано са двойка BUDDY, които си помагат от четири години. Те се срещнаха на съвместно събитие за нови доброволци и деца от дома. Координаторите ги познаваха отблизо, така че знаеха, че могат да бъдат приятели. Пътят им към приятелството не беше дълъг. Като доброволец Марек особено слушаше какво Стан, дете от вкъщи, се притесняваше от това, което би искал да постигне, или понякога му помагаше при проблемите, с които не вярваше на никой друг. Така се родило верното приятелство, което продължава и до днес. Стано вече е напуснал дома си. Успя да си намери работа и да направи първото си настаняване, което е скромно, но е горд, че не се е озовал като някои от приятелите му от дома. През последните години той имаше интимен приятел с него, който му помага да преодолее житейските препятствия.

Случва се да обичате да прекарвате време с Марек?

Стано: Ако сме заедно, обикновено прекарваме време в разходка с лабрадора Лейла и разходка по язовир Петржалка. Но ние не просто ходим да разхождаме кучето, понякога отиваме да седнем някъде, да поговорим. Дори отидохме при Марек да готвим.

Марек: Сега се виждаме малко по-малко. Стано напусна дома си и започна да работи, което означава много други задължения за него, които не е имал преди. Това е придружено от голяма свобода и решението му да прекарва свободното си време. Логично е, че отива при своите връстници. Но когато е възможно, ще се срещнем.

Какво споделено преживяване си спомняте най-много?

Стано: Една от първите ни дейности беше т.нар спален чувал.

Марек: Също така го запомних веднага. Това беше събитие за запознанства, докато спахме в библиотека в центъра. Това беше целодневна дейност, по време на която се опознавахме под формата на различни дейности и игри. Продължи цял ден и накрая заспахме там и на сутринта продължихме с други дейности.

Стано: Беше добре и с това, че имаше много деца от други домове, които познавах на събитието, така че всички да сме заедно.

Как беше различно за теб? За разлика от това, което сте преживели дотогава?

Стано: Срещнах нови хора там и така не винаги беше същото. Също така успях да се срещна с хора, които работят във фондация PROVIDA и в програмата BUDDY. Те са много приятни и приятни, винаги могат да се адаптират към нас, децата.

Какво ви дават вашите съвместни срещи?

Марек: Срещите са в полза и за двете групи. Доброволците обикновено имат една и съща мотивация защо го правят и са добри хора. А също така децата се разбират и е по-лесно да говорят помежду си.

Стано: Да, не трябва да се срамуваме да говорим за чувствата си, за преживяванията си. Например, когато бях в гимназията, само трима души знаеха, че съм от вкъщи. Иначе не говорех много за това. Също така предпочетох да кажа на класа, че ако ми се обадят от вкъщи, нека го изкриви или не. Да кажа, че леля ми или някой друг ми се обади, а не че се обади възпитателката или някой от дома. И директорът, и заместник-директорът се справяха добре с това и държаха това в тайна.

Тъй като знаете какво ви изненада най-много?

Стано: Когато загубих телефона си, Марек ми даде своя и не ми изкрещя какво съм направил. Обясни ми всичко на спокойствие.

А ти, Марек, как го прие? Когато Стано казва, че никога не си повишавал глас до него.

Марек: Разбира се, това те притеснява. Но не заради изгубен телефон, а заради бъдещето на възприемането на тези неща.

Стано: Знам, че ако се случи нещо подобно, тогава трябва да говорим за всичко.

Марек: Винаги разговаряхме помежду си и се съгласихме. В този случай Стано се призна за виновен, че е пренебрегнал задълженията си.

Стано: Е, това е доброто ми качество да призная вина.

Марек: Да, можете също да оцените какво сте сгрешили и разбирате същността на въпроса. И това е изключително важно. Не се преструвате, че нещо се е случило.

Стано: Да, но все още съм дете. Признавам си, аз съм такъв.

Марек: Също и възрастно дете:)

Марек и какво ви помага да бъдете търпеливи и разбиращи в такива ситуации?

Марек: Разбрах едно нещо, което не осъзнах, преди да се присъединя към програмата BUDDY. Що се отнася до материалните неща, тези деца имат всичко необходимо. Имат дрехи, храна, учебници. Те имат много неща, които някои деца с родители например изобщо нямат. Така че те не се нуждаят от материални неща, но се нуждаят от приятелство и разбиране. Те се нуждаят от по-дълбока връзка, отколкото само от факта, че няколко възпитатели се срещат в апартамент с осем до десет деца. Това рядко създава дълбока връзка.

Симпатиите от двете страни със сигурност са важни за изграждането на отношения.

Марек: Определено да. И това също може да промени това, че възпитателят напуска работата, променя професията или дома на децата, каквото и да е. Също така, че редица хора влизат в образованието си, като се започне от учители, възпитатели или психолози, директори и т.н. Тогава може би понякога баба и дядо. Така че аз не съм тук, за да образовам или преподавам, а за да имам по-дълбока връзка.

Стано: Да има някой, с когото да говоря за всякакви неща, за проблемите си.

Марек: Да, можем да говорим за глупости, но и за сериозни неща. Не замествам никого, защото аз лично се чувствам сякаш съм тук заради Стан. Искам връзката ни да бъде дългосрочна и поверителна.

Стан, какво те убеди да отидеш в програмата BUDDY? Защото бихте могли да изберете дали искате да се включите или не.

Стано: Когато ме попитаха дали бих искал да го опитам, отговорих да. Чух от моята приятелка Мирка от вкъщи, че е страхотна и че й е приятно. Някои деца може да не му харесат, защото например не седят с доброволец.

Марек: И това е важно.

Стано: Спомням си, че ме попитаха какво мисля за доброволец. Така й казах и така е в действителност. Визията ми се сбъдна.

Марек: Нямам представа как са ни свързали в тази селекция, но се получи. Получи се доста добре.

Това би се случило, ако днес разговаряте с друго дете, което обмисля какво да му кажете?

Стано: Бих му казал да го направи. Че ще срещне нови хора. Разбира се, той не само ще вкуси там с тези хора, но ще изживее различни събития, на които днес не ходи. Че е просто нещо друго. И че ще има някой, с когото дори може да говори поверително.

С какво отношенията с Марек са различни от хората от дома?

Стано: В дома има режим и сме горе-долу денонощно. С Марек се виждахме възможно най-често. Винаги сме имали какво да кажем.

И например с тези, които се грижат за теб у дома, нямаше какво да кажеш с тях?

Стано: Имах много добри отношения с някои и обратно с някои. Защото отново не бях свещено светилище.

Марек: Често разговарях с неговите възпитатели за случващото се в живота му. Винаги, когато той правеше нещо и те се ядосваха, те ми казваха и го обсъждахме заедно. Говорихме и му казах, че е сгрешил. Винаги имах две гледни точки на историята и успях да разбера какво става. Доверявах му се преди всичко, не се съмнявах, че ще ме излъже. Той знае, че няма да кажа на никого, винаги е между нас.

Стано: Точно, мога също да му кажа какво съм правил или това, което никой в ​​дома не знае.

Значи ти му вярваш?

Стано: Да, със сигурност.

И какво се промени в живота ви, откакто срещнахте Марк?

Стано: Промених мнението си за някои неща относно юношеството. Не Марек, но възпитателите много пъти ми казваха, че когато напусна дома, ще свърша зле. Защото се случи така, че децата си тръгнаха и се дрогираха например. Признавам си, пия и искам да се позабавлявам. Но и аз паднах на уста, възпитателите бяха прави за това. Но тогава те и Марек ми помогнаха. Марек не твърди, че ще се справя зле. Повярва ми, че ще бъде добре и е така. Имам работа от година и половина и също имам къде да живея.

Марек: Знаех, че ще бъде трудно и му казах. Но му се доверих.

Случи се, което означаваше да паднеш на дъното си?

Стано: Не паднах на дъното толкова зле, че ми се стори лошо. Но разбрах, че когато ми платиха и го „счупих“, изведнъж изобщо нямах нищо. Затова писах на някои хора, включително на Марек, ако ще ме започнат. Радвам се, че ми е останала работа и не е нужно хората да говорят за мен като за храна.

Марек: Когато Стано изпита тази ситуация, аз се опитах да му помогна. Но не под формата на пари, а го заведох да си купи храна. Това беше моята форма на помощ.

Той оцени помощта, която не включваше пари?

Стано: Разбира се. Тогава имах хранителни запаси и донесох пълни торби от Tesco.

Марек: Важно беше той да не е гладен. Това беше основната ми цел. Не ме притесняваше откъде си взел цигара.

Стан, как успя да се промениш от бунтар и да си намериш нормална работа? Не може да е лесно.

Стано: Не дойдох сам при робота, но той ми беше уреден от възпитател, когото не трябваше да правя по това време. Чудя се защо ми помогна тогава. Но веднъж седнахме и си поговорихме. Той много ме хареса, не знам какво беше, затова ми даде предложение около два месеца преди да напусна дома. Попита ме дали бих искал да сортирам пакетите в пощата. Казах му, че го приемам, ще ходя и на нощни смени. Взех го веднага, защото беше шанс. Отидох на интервю и ме взеха.

Което ви помага да запазите работата си и да не се отказвате?

Стано: Спазвам правилата, не ходя там под въздействието на алкохол и отивам навреме. Разбира се, понякога закъснявам, но всички го правят. Но се опитвам и не споря с никого.

Марек също оказва влияние върху връзката ви с работата?

Стано: Хей. И Марек, и много хора, които ми казаха да отида на работа. Мотивацията ми е и да печеля пари на себе си. Ходих на училище, така че нямам много възможности да си намеря работа, която би била добре платена. По този начин работата ми е добре платена, не е най-лошата. Правя и нощни промени, което ме устройва, защото работата ми свършва бързо за една нощ. Спя сутрин и след това работя. Например мога да изляза.

Тъй като знаете какво сте научили за себе си или живота си?

Стано: Марек ме научи да бъда самокритичен. Интересувах се и от това, което Марек прави на работа. По-специално колко добър може да бъде животът, ако човек го прави и освен това му се радва.

И какво харесваш в Марек, какво цениш у него?

Стано: Оценявам природата му като мирен човек, никога през живота си не съм го виждал ядосан. Може да не е бил в настроение, но не беше ядосан изрично. Той е адаптивен човек, адаптира се към мен няколко пъти.

Марек: Ти също аз.

Стано: В приятелството трябва да можем да се адаптираме.

А ти, Марек, който цениш Стан толкова много?

Марек: Оценявам факта, че макар да правеше нещо много пъти и често изпадаше в ситуация, в която не искаше да попада, той никога не се отказваше завинаги. Винаги се изправя и се разклаща, дори и да не е лесно. Той е 19-годишно момче, което се грижи за себе си в хостела, печели.

Стано: Определено ще трябва да променя много повече за себе си.

Марек, какво научи от Стан и връзката ти?

Марек: Търпение. Научих също как децата работят в домовете, какво им липсва и какво не. И може би аз също разработих свой собствен стил на общуване и не само със Стан, но и там се срещам с други деца. Не ги приемам като нещо специално или като някой, за когото човек трябва да съжалява. Мисля, че и на нас ни помогна със Стан, защото той е нормален човек като мен. Разбира се, той имаше и други условия, в които е израснал, но не се нуждае от съжаление. Защото веднага щом човек покаже угризения, децата от дома могат да го злоупотребяват много бързо. Логично е, също инстинктивно.

Стано: И няма да помогне.

Марек: Точно, няма да помогне на нищо, нито на мен, нито на това дете.

Стано: Точно, ако Марек каза, че го съжалява и аз се съжалявам, щях да го използвам по някакъв начин. Дори не съжалявам. Случи се така, както се случи и не мога да се обвинявам, че завърших така.

И кое е най-голямото предизвикателство в живота ви, което вие и Марек сте направили?

Стано: Най-голямото предизвикателство? Вероятно напускането на дома беше предизвикателство. Ако детето напусне, то ще получи вноска от 930 евро. Плюс това той все още има това, което е спестил. Това е голямо предизвикателство за децата от дома. Защото те могат да попаднат в две ситуации. Единият е, когато започват да работят, а другият е, когато парите се разболеят и се развалят. Пропуснах и малко пари. Но аз ходя на роботи и имам редовен доход. Познавам момче, което беше с нас и имаше спестени много пари. През целия си живот беше останал сирак. И той зашлеви всичко, дори не знам къде е сега. Знам, че той започна да фетишизира. Ако Бъди имаше приятел, нямаше да се озове така.

Какво мислите, че Стано е по-различен днес, отколкото когато сте се запознали с него?

Марек: Той носи много повече отговорност в себе си, той не е толкова безразсъден, както преди. Но това е логично, защото от година и половина той е извън дома на децата и в живота го очакваха съвсем други предизвикателства.

Кое е най-голямото ти предизвикателство за в бъдеще, Стан?

Стано: Бих искал да получа шофьорска книжка, това бих искал. А предизвикателството? Вероятно да съм милионер:) Но не, би трябвало да спортувам. Искам да предпазя робота от влошаване. Искам да съм добре.

Марек, твоето желание за Стан?

Марек: За да сбъдне мечтите си.

Марек е истински човек и истински доброволец от BUDDY. Днес Стано е възрастен млад мъж, който наистина е прекарал част от детството и юношеството си в институционализирани грижи. Променихме името му само за целите на тази статия. Опитваме се да запазим неговата неприкосновеност и самоличност. Всички емоции и радости от тази двойка BUDDY обаче са автентични и истински:)

Възгледите на доброволеца и детето, изразени в интервюто, са дадени в оригиналната формулировка поради автентичност и не винаги могат да бъдат в съответствие с позицията на гражданското сдружение PRO VIDA.