В клиничната практика лекарят често среща такива трудности при пациенти като дискомфорт в корема, коремна болка, диспепсия, палпация и други подобни. В тази статия припомняме спленомегалията като възможна причина за съпротива в горния ляв квадрант на корема.
Далакът е органът с най-голям дял на лимфоидна и моноцито-хистиоцитна тъкан в човешкото тяло. Състои се от червена пулпа, която премахва старите и ненормални кръвни клетки от кръвообращението, и бяла пулпа, която осигурява имунно наблюдение и производството на антитела. Функцията на далака при защита срещу инфекция е сложна. Той действа като механичен филтър, като място за представяне на антиген, активиране на лимфоцити и производство на антитела. Нормалното тегло на далака при възрастен е 150 g (диапазон от 70 до 200 g).
Далакът обикновено се намира в горния ляв квадрант на корема под лявата дъга на ребрата. При спленомегалия далакът се осезава по време на клиничен преглед на пациента, увеличаването на далака трябва да се провери чрез образни методи, където се оценява дължината или теглото на далака. Това е така, защото при някои индивиди може да се усети дори немагнифициран далак в зависимост от навика и вида на коремната стена.
От образни техники се използва сонографско, CT или MR изследване или сцинтиграфия. Най-добрият наличен, неинвазивен преглед и в същото време най-евтиният образен метод е ултразвуково изследване на далака, при което дължината на далака е от порядъка на 10 - 12 cm (в краниокаудалното измерение) в рамките на референтния диапазон (12). Според няколко произведения обаче размерите на далака трябва да се оценяват според височината на обекта. Чоу и колеги съобщават, че 26% от изследваните здрави мъже и 6% от здравите жени са имали дължина на далака повече от 12 см и препоръчват използването на калкулатор за дължина на далака (3).
Етиология
Етиологията на спленомегалията може да бъде разделена според патофизиологичните механизми на конгестивна (повишено налягане във вената на далака), инфилтративна (съхранение на клетки или отлагания), пролиферативна (хиперфункция в имунните процеси) и други причини (4).
Клинична картина
Субективно пациентите могат да се оплакват от неопределен дискомфорт в корема, подуване на корема, чувство на напрежение в корема, анорексия и болка, излъчваща се към лявото рамо. Симптоми като слабост, загуба на тегло, нощно изпотяване могат да показват злокачествено заболяване. Febrility, студени тръпки и болки в мускулите са често срещани при инфекциозни заболявания. Симптомите на анемичен синдром, хематом, петехии или кървене се появяват по време на хемолитични или злокачествени процеси (1).
При лабораторни тестове цитопенията, т.е. анемия, левкопения и тромбоцитопения, често присъстват самостоятелно или в различни комбинации. Резултатите от други лабораторни изследвания зависят от причинителя. Лекарят винаги трябва да допълва 5-параметричния диференциален брой левкоцити и клинично да изследва далака (палпация), когато открива цитопения (особено тромбоцитопения, левкопения и макроцитна анемия).
История и изследване
В анамнеза, при пациенти със спленомегалия, ние се фокусираме върху личната история, настоящи и минали заболявания, контакт с инфекциозни заболявания (не забравяйте за туберкулозата), злоупотреба с алкохол, наркотици и наркотици, престой в чужбина, особено в екзотични райони. Не трябва да забравяме и рисковите фактори за ХИВ инфекция. Фамилната анамнеза, жълтеница и спленектомия при генетични роднини са много важни. Уголемената далака се палпира най-лесно по време на физически преглед по време на дълбоко вдишване. В същото време забелязваме жълтеница и следи от кървене или надраскване (сърбеж).
Лабораторни изследвания
По-специално повтарям необходимостта от 5-параметров диференциран бюджет на левкоцитите, който е икономически ефективен, но изключително важен лабораторен тест. Той е достъпен за всички лекари, независимо от специализацията, и в тази индикация може много бързо да насочи нашите диференциално-диагностични решения при изследване на причината за спленомегалия.
Според резултатите от теста са посочени други специални изследвания, като изследване на костен мозък, серумни имуноглобулини, протеинова електрофореза и изследване на леки вериги в серума и урината, поточна цитометрия, електрофореза на хемоглобина и така нататък.
В случай на отрицателни лабораторни находки, изследванията трябва да се повторят приблизително между 6 и 12 месеца (1).
Диференциална диагностика
При осезаемо съпротивление в областта на лявата ребрена дъга, на първо място е необходимо да се извърши ултразвуково изследване, което да потвърди или изключи спленомегалия, или. патология в коремната стена или ребрата. В случай на отрицателни находки трябва да се направи колоноскопско изследване, за да се изключи патологията в областта на сгъването на далака на дебелото черво и гинекологичен преглед (придатъци, матка).
Лечение
Няма специфично лечение за спленомегалия, лекува се причинителят. Ние също така разглеждаме спленектомия за определени диагнози. Индикацията за спленектомия, освен травма, са предимно хематологични заболявания, напр. тежка хемолитична анемия с анемия, имунна тромбоцитопенична пурпура в случай на неуспех на медикаментозното лечение и др. Въвеждането на практика на лапароскопска спленектомия е намалило риска от следоперативни усложнения.
За какво да мислим
Пациентите с аспления (най-често след спленектомия) имат значително повишен риск от развитие на сериозни инфекциозни заболявания, които могат да бъдат фатални (OPSI: поразителна инфекция след спленектомия) (5). Честотата се съобщава при 3-5% от пациентите със спленектомия, с максимална честота до 5 години след спленектомия. Спленектомията е особено рискова при деца под 1 година, рискът от OPSI е до 50%. Следователно, превантивната ваксинация е показана преди спленектомия, ако е възможно, или. веднага щом здравословното състояние на пациента след спленектомия позволява. Схемите за ваксинация включват ваксинация срещу Streptococcus pneumoniae (2 дози), Hemophillus influenzae b, Neisseria meningitidis (2 дози) и редовна ваксинация срещу грип. Препоръчва се и цялостно лечение с ATB на бактериални заболявания.
В същото време пациентът трябва да бъде добре обучен за сериозността на риска от тежки инфекции и необходимостта да информира своя лекар, включително зъболекар, за здравето си и трябва да се осигурят антибиотици при спешни случаи при пътуване в чужбина (6, 7, 8).
Заключение
Далакът е орган, който по някакъв начин се пренебрегва и недооценява. Общата идея, особено сред широката общественост, е, че далакът не е толкова важен, когато е възможно да се живее без него. Както показва обаче клиничната практика, въпреки че медицината е усвоила техниката за отстраняване на далака, нейната функция все още не е в състояние да замести.