КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
ZYTIGA 500 mg филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка филмирана таблетка съдържа 500 mg абиратерон ацетат.
Помощни вещества с известен ефект
Всяка филмирана таблетка съдържа 253,2 mg лактоза и 13,5 mg натрий.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирана таблетка
Лилави, овални филмирани таблетки (20 mm дълги и 10 mm широки), с надпис „AA“ от едната страна и „500“ от другата.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
ZYTIGA е показан заедно с преднизон или преднизолон за:
- лечение на новодиагностициран високорисков метастатичен, метастатичен хормон чувствителен рак на простатата (mHSPC) при възрастни мъже в комбинация с андрогенна депривационна терапия (ADT) (вж. точка 5.1).
- лечение на метастатичен кастрационен резистентен рак на простатата (mCRPC) при възрастни мъже, които са безсимптомни или леко симптоматични след неуспех на андрогенната депривационна терапия и за които химиотерапията все още не е клинично показана (вж. точка 5.1).
- лечение на mCRPC при възрастни мъже, чието заболяване е прогресирало по време или след химиотерапия, съдържаща доцетаксел.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Това лекарство се предписва от лекар, специалист в областта.
Препоръчителната доза е 1000 mg (две таблетки от 500 mg) като единична доза на ден, която не трябва да се приема с храна (вж. „Начин на приложение” по-долу). Приемът на таблетки с храна увеличава системната експозиция на абиратерон (вж. Точки 4.5 и 5.2).
Дозировка на преднизон или преднизолон
За mHSPC, ZYTIGA се приема с 5 mg преднизон или преднизолон дневно.
За mCRPC, ZYTIGA се приема с 10 mg преднизон или преднизолон дневно.
При пациенти, които не са претърпели хирургична кастрация, по време на лечението трябва да продължи лекарствената кастрация с аналог на лутеинизиращ хормон освобождаващ хормон (LHRH).
Серумните трансаминази трябва да се измерват преди започване на терапията и на всеки две седмици през първите три месеца от лечението и месечно след това. Кръвното налягане, задържането на калий в серума и течността трябва да се наблюдават ежемесечно (вж. Точка 4.4). Пациентите със значителен риск от застойна сърдечна недостатъчност трябва да бъдат наблюдавани на всеки 2 седмици през първите три месеца от лечението и след това ежемесечно след това (вж. Точка 4.4).
При пациенти с предшестваща хипокалиемия или при пациенти, които развиват хипокалиемия по време на лечение със ZYTIGA, помислете за поддържане на нивото на калий на пациента ≥ 4,0 mM.
При пациенти, които развиват токсичност ≥ 3 степен, включително хипертония, хипокалиемия, оток и други неминералокортикоидни токсичности, лечението трябва да се прекрати и да се започне подходяща терапия. Лечението със ZYTIGA не трябва да се подновява, докато признаците на токсичност достигнат ниво на тежест 1 или изходно ниво.
Ако се пропусне дневната доза на ZYTIGA, преднизон или преднизолон, лечението трябва да продължи на следващия ден с обичайната дневна доза.
При пациенти, които развиват хепатотоксичност (аланин аминотрансфераза (ALT) или аспартат аминотрансфераза [AST] 5 пъти над горната граница на нормата [ULN] по време на лечението, лечението трябва да бъде спряно незабавно (вж. Точка 4.4). начално ниво при намалена доза до 500 mg (една таблетка) веднъж дневно. За повторно лечение пациентите трябва да бъдат наблюдавани за серумни трансаминази най-малко на всеки две седмици през първите три месеца и след това веднъж месечно. mg дневно се появява отново хепатотоксичност, лечението трябва да бъдат спрени.
Ако пациентът развие тежка хепатотоксичност (ALT или AST 20-кратна HHN) по всяко време на лечението, лечението трябва да бъде прекратено и да не се възобновява.
Чернодробно увреждане
Не се налага корекция на дозата при пациенти с вече съществуващо леко чернодробно увреждане, клас А по Child-Pugh.
Доказано е, че умереното чернодробно увреждане (клас B по Child-Pugh) увеличава системната експозиция на абиратерон приблизително 4 пъти след еднократна перорална доза от 1000 mg абиратеронов ацетат (вж. Точка 5.2). Няма данни за клиничната безопасност и ефикасност на многократни дози абиратерон ацетат, когато се прилага на пациенти с умерено или тежко чернодробно увреждане (клас B или C по Child-Pugh). Не може да се предвиди корекция на дозата. Употребата на ZYTIGA трябва да бъде внимателно оценена при пациенти с умерено чернодробно увреждане, за които ползата трябва ясно да надвишава потенциалния риск (вж. Точки 4.2 и 5.2). ZYTIGA не трябва да се използва при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. Точки 4.3, 4.4 и 5.2).
Бъбречна недостатъчност
Не се налага корекция на дозата при пациенти с бъбречно увреждане (вж. Точка 5.2). Няма обаче клиничен опит при пациенти с рак на простатата и тежко бъбречно увреждане. Препоръчва се повишено внимание при тези пациенти (вж. Точка 4.4).
Няма налични данни за употребата на ZYTIGA при педиатричната популация.
ZYTIGA е за перорално приложение.
Таблетките не трябва да се приемат поне два часа след хранене и не трябва да се приема храна поне един час след приема на таблетките. Те трябва да се поглъщат цели с вода.
4.3 Противопоказания
- Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
- Жени, които са бременни или потенциално може да са бременни (вж. Точка 4.6)
- Тежко чернодробно увреждане [Child-Pugh клас С (вж. Точки 4.2, 4.4 и 5.2)].
- ZYTIGA е противопоказан с преднизон или преднизолон в комбинация с Ra-223.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Хипертония, хипокалиемия, задържане на течности и сърдечна недостатъчност поради излишък минералокортикоиди
ZYTIGA може да причини хипертония, хипокалиемия и задържане на течности (вж. Точка 4.8) поради повишени нива на минералокортикоиди в резултат на инхибиране на CYP17 (вж. Точка 5.1). Едновременното приложение на кортикостероид потиска секрецията на адренокортикотропен хормон (ACTH), което води до намаляване на честотата и тежестта на тези нежелани реакции. Трябва да се внимава при лечение на пациенти, чието медицинско състояние в момента може да се влоши от повишаване на кръвното налягане, хипокалиемия (напр. Пациенти, лекувани със сърдечни гликозиди) или задържане на течности (напр. Пациенти със сърдечна недостатъчност, тежка или нестабилна стенокардия, скорошен инфаркт на камерна аритмия и при пациенти с тежко бъбречно увреждане).
В клинични проучвания рискът от хепатотоксичност е намален чрез изключване на пациенти с изходен хепатит или значителни аномалии на чернодробния тест. Проучване 3011 изключва пациенти с изходни ALT и AST> 2,5 x ULN, билирубин> 1,5 x ULN, или пациенти с активен или симптоматичен вирусен хепатит или хронично чернодробно заболяване; асцит или нарушения на кървенето поради чернодробна дисфункция. Проучване 301 изключва пациенти с изходно ниво на ALT и AST ≥ 2,5 пъти ULN без наличие на чернодробни метастази и> 5 пъти ULN, при наличие на чернодробни метастази. Пациентите с метастази в черния дроб не отговарят на условията и пациентите с изходни ALT и AST ≥ 2,5 x ULN са изключени от проучване 302. Ненормалните тестове на чернодробната функция при пациенти, участващи в клинични изпитвания, са силно адресирани от изискването за прекратяване на лечението и разрешение за връщане към лечението. само след като стойностите на чернодробния тест на пациента се върнат към изходното ниво (вж. точка 4.2). Пациентите с повишение на ALT или AST> 20 пъти над ULN не се връщат към лечението. Безопасността на повторното лечение при тези пациенти е неизвестна. Механизмът на хепатотоксичност е неясен.
Докладване на предполагаеми нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешение за употреба е важно. Тя позволява непрекъснато наблюдение на съотношението полза-риск на лекарството. От медицинските специалисти се изисква да съобщават за всяка предполагаема нежелана реакция на националния център за докладване, изброен в приложение V.
4.9 Предозиране
Опитът с предозиране на ZYTIGA при хора е ограничен.
Няма специфичен антидот. В случай на предозиране приложението трябва да се прекрати и да се предприемат общи поддържащи мерки, включително мониторинг на аритмии, хипокалиемия и признаци и симптоми на задържане на течности. В същото време трябва да се оцени чернодробната функция.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: ендокринна терапия, други хормонални антагонисти и сродни лекарства, ATC код: L02BX03
Абиратеронов ацетат (ZYTIGA) се превръща in vivo в абиратерон, инхибитор на андрогенната биосинтеза. По-специално, абиратеронът инхибира селективно ензима 17α-хидроксилаза/C17,20-лиаза (CYP17). Този ензим е открит и е необходим за андрогенната биосинтеза в тъканите на тестисите, надбъбречната жлеза и простатата. CYP17 катализира превръщането на прегненолон и прогестерон в прекурсори на тестостерон, DHEA и андростендион (съответно) чрез 17α-хидроксилиране и разцепване на връзката C17.20. Инхибирането на CYP17 води и до повишено производство на минералокортикоиди в надбъбречните жлези (вж. Точка 4.4).
Чувствителният към андроген рак на простатата реагира на лечение, което понижава нивата на андроген. Терапията с лишаване от андроген, като лечение с аналози на LHRH или орхиектомия, намалява производството на андрогени в тестисите, но не влияе върху производството на андрогени в надбъбречните жлези или в тумора. Терапията с ZYTIGA намалява серумния тестостерон до неоткриваеми нива (с помощта на търговски тестове), когато се дава с аналози на LHRH (или орхиектомия).
ZYTIGA намалява серумния тестостерон и други андрогени до нива, по-ниски от тези, постигнати при използване на аналози на LHRH или само орхиектомия. Това се дължи на селективното инхибиране на ензима CYP17, което е необходимо за биосинтезата на андроген. PSA служи като биомаркер при пациенти с рак на простатата. В клинично проучване III. Във фазата на пациенти, които са се провалили предишната химиотерапия с таксани, 38% от пациентите, лекувани с абиратерон ацетат, са имали намаление с поне 50% в сравнение с изходните нива на PSA в.
Клинична ефикасност и безопасност
Промените в серумните нива на PSA не винаги предсказват клинична полза. Поради това във всички проучвания се препоръчва пациентите да останат в проучването до достигане на критерия за прекратяване на лечението, както е описано по-долу за всяко проучване.
Спиронолактон не е разрешен във всички проучвания, тъй като спиронолактон се свързва с андрогенния рецептор и може да повиши нивата на PSA.
Проучване 3011 (пациенти с новодиагностициран високорисков mHSPC)
Оцеляването без рентгенографска прогресия се определя като времето от рандомизиране до появата на рентгенографска прогресия или смърт по някаква причина. Рентгенографската прогресия включва прогресия чрез костно сканиране (съгласно модифицирани критерии на PCWG2) или прогресия на лезии на меките тъкани чрез CT или MRI (от RECIST 1.1).
Значителна разлика в rPFS се наблюдава между лекуваните групи (вж. Таблица 2 и фигура 1).
Таблица 2: Оцеляване без рентгенова прогресия - стратифициран анализ; популация от всички записани пациенти (проучване PCR3011)