Велаксин таблетки

Приложение №. 1 към уведомлението за промяна, ев. №: 2019/04537-Z1A

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Велаксин 25 mg таблетки

Velaxin 37,5 mg таблетки

Велаксин 50 mg таблетки

2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Велаксин 25 mg таблетки

Всяка таблетка съдържа 25 mg венлафаксин (като 28,28 mg венлафаксин хлорид).

Velaxin 37,5 mg таблетки

Всяка таблетка съдържа 37,5 mg венлафаксин (като 42,42 mg венлафаксин хлорид).

Велаксин 50 mg таблетки

Всяка таблетка съдържа 50 mg венлафаксин (като 56,56 mg венлафаксин хлорид).

Велаксин 75 mg таблетки

Всяка таблетка съдържа 75 mg венлафаксин (като 84,84 mg венлафаксин хлорид).

Помощно вещество с известен ефект

Всяка таблетка Velaxin 25 mg съдържа 56,62 mg лактоза монохидрат.

Всяка таблетка Velaxin 37,5 mg съдържа 84,93 mg лактоза монохидрат.

Всяка таблетка Velaxin 50 mg съдържа 113,24 mg лактоза монохидрат.

Всяка таблетка Velaxin 75 mg съдържа 169,86 mg лактоза монохидрат.

Всяко съдържание на този лекарствен продукт съдържа натрий и натриево карбоксиметил нишесте А (вж. Точка 4.4).

За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Велаксин 25 mg таблетки

Бели или почти бели, кръгли таблетки, плоски, скосени, без мирис или почти без мирис, с вдлъбнато релефно означение „E 744“ от едната страна. Диаметърът на таблетката е приблизително 7 mm, а нейната височина е приблизително 2,6 mm.

Velaxin 37,5 mg таблетки

Бели или почти бели, кръгли таблетки, плоски, скосени, без мирис или почти без мирис, с вдлъбнато релефно означение „E 741“ от едната страна. Диаметърът на таблетката е приблизително 8 mm, а нейната височина е приблизително 3,1 mm.

Велаксин 50 mg таблетки

Бели или почти бели, кръгли таблетки, плоски, скосени, без мирис или почти без мирис, отпечатани с „E 742“ от едната страна. Диаметърът на таблетката е приблизително 9 mm, а височината й е приблизително 3,3 mm.

Велаксин 75 mg таблетки

Бели или почти бели, кръгли таблетки, плоски, скосени, без мирис или почти без мирис, с вдлъбнато релефно означение „E 743“ от едната страна. Диаметърът на таблетката е приблизително 10 mm, а нейната височина е приблизително 3,9 mm.

4. КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1 Терапевтични показания

● Лечение на големи депресивни епизоди.

● За предотвратяване на повторение на големи депресивни епизоди.

4.2 Дозировка и начин на приложение

Епизоди на Голямата депресия

Препоръчителната начална доза на венлафаксин с незабавно освобождаване е 75 mg/ден в две или три разделени дози, приемани с храна. Ако пациентите не отговорят на началната доза от 75 mg/ден, дозата може да бъде увеличена до максимална доза от 375 mg/ден. Ескалацията на дозата може да се извършва на интервали от 2 седмици или повече. Ако е клинично обосновано поради тежестта на симптомите, дозата може да се увеличава на по-чести интервали, но не по-малко от 4 дни.

Поради риска от свързани с дозата нежелани реакции, дозата трябва да се увеличава само след клинична оценка (вж. Точка 4.4). Трябва да се поддържа най-ниската ефективна доза.

Пациентите трябва да бъдат лекувани достатъчно дълго, обикновено няколко месеца или повече. Лечението трябва да се преразглежда редовно на индивидуална основа. Дългосрочното лечение може да е подходящо за предотвратяване на големи депресивни епизоди (MDE). В повечето случаи препоръчителната доза за предотвратяване на MDE е същата като тази, използвана в текущия епизод.

Лечението с антидепресанти трябва да продължи най-малко шест месеца след отзвучаване на симптомите.

Специфичните корекции на дозата на венлафаксин само въз основа на възрастта на пациента не се считат за необходими. Въпреки това трябва да се внимава при лечение на пациенти в напреднала възраст (напр. Поради възможността за бъбречно увреждане, възможността за промени в чувствителността на невротрансмитерите и свързания с възрастта афинитет). Винаги трябва да се използва най-ниската ефективна доза и ако се налага повишаване на дозата, пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани.

Венлафаксин не се препоръчва за употреба при деца и юноши.

Контролираните клинични проучвания при деца и юноши с тежко депресивно разстройство не показват ефективност и не подкрепят употребата на венлафаксин при тези пациенти (вж. Точки 4.4 и 4.8).

Ефикасността и безопасността на венлафаксин при други показания при деца и юноши под 18 години не са установени.

Чернодробно увреждане

При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане трябва да се има предвид намаляване на дозата с 50%. Въпреки това, поради междуиндивидуалната вариабилност на клирънса, може да е желателно индивидуализиране на дозата.

Има ограничени данни при пациенти с тежко чернодробно увреждане. Препоръчва се повишено внимание и трябва да се обмисли намаляване на дозата с повече от 50%. Потенциалната полза трябва да се прецени спрямо риска при лечението на пациенти с тежко чернодробно увреждане.

Бъбречна недостатъчност

Въпреки че не се налага корекция на дозата при пациенти със скорост на гломерулна филтрация (GFR) между 30-70 ml/min, препоръчва се повишено внимание. При пациенти, нуждаещи се от хемодиализа и при пациенти с тежко бъбречно увреждане (GFR 1/10) в клинични изпитвания, гадене, сухота в устата, главоболие и изпотяване (включително нощно изпотяване).

Табличен списък на нежеланите реакции

Нежеланите реакции са изброени по-долу по системен орган, категория на честота и низходящ ред на тежест във всяка категория на честота.

* Нежелани реакции, идентифицирани след постмаркетинговия опит.

и са съобщени случаи на суицидни идеи и поведение по време на лечението с венлафаксин или в началото на лечението (вж. точка 4.4).

b Вижте точка 4.4.

c При обединените клинични проучвания честотата на главоболие с венлафаксин е подобна на плацебо.

Прекратяването на лечението с венлафаксин (особено рязко) често води до симптоми на отнемане.

Замайване, сензорни нарушения (включително парестезии), нарушения на съня (включително безсъние и необичайни сънища), възбуда или безпокойство, гадене и/или повръщане, тремор, световъртеж, главоболие, грипоподобни симптоми са най-често съобщаваните реакции. Като цяло тези събития са леки до умерени и ограничени, но могат да бъдат тежки и/или продължителни при някои пациенти. Следователно, когато лечението с венлафаксин вече не е необходимо, се препоръчва бавно спиране чрез постепенно намаляване на дозата (вж. Точки 4.2 и 4.4).

Като цяло профилът на нежеланите реакции на венлафаксин (в плацебо-контролирани клинични проучвания) при деца и юноши (на възраст от 6 до 17) е подобен на този при възрастни. Както при възрастни, се наблюдава намаляване на апетита, загуба на тегло, повишаване на кръвното налягане и повишаване на серумния холестерол (вж. Точка 4.4).

Нежелани реакции по отношение на суицидни идеи са наблюдавани в педиатрични клинични проучвания. Има и няколко съобщения за враждебност и особено при големи депресивни разстройства, самонараняване.

По-специално при педиатрични пациенти са наблюдавани следните нежелани реакции: коремна болка, възбуда, диспепсия, екхимоза, епистаксис и миалгия.

Докладване на предполагаеми нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешение за употреба е важно. Тя позволява непрекъснато наблюдение на съотношението полза-риск на лекарството. От медицинските специалисти се изисква да съобщават за всяка предполагаема нежелана реакция на националния център за докладване, изброен в приложение V.

4.9 Предозиране

В постмаркетинговите доклади се съобщава за предозиране на венлафаксин главно в комбинация с алкохол и/или други лекарства. Най-често съобщаваните събития при предозиране са тахикардия, промени в съзнанието (сънливост до кома), мидриаза, конвулсии и повръщане. Други съобщени събития включват електрокардиографски промени (напр. Удължаване на QT интервала, блокиране на рамото, удължаване на QRS [вж. Точка 5.1]), камерна тахикардия, брадикардия, хипотония, замаяност и смърт.

Публикувани ретроспективни проучвания показват, че предозирането на венлафаксин може да бъде свързано с повишен риск от летален изход в сравнение с наблюдаваните при SSRI антидепресанти, но по-нисък, отколкото при трициклични антидепресанти. Епидемиологичните проучвания показват, че пациентите, лекувани с венлафаксин, имат по-голяма тежест от суицидни рискови фактори в сравнение с пациентите, предписани SSRI. Степента, до която повишеният риск от фатални последици от предозиране може да се отдаде на токсичността на венлафаксин и степента, до която някои от характеристиките на пациентите, лекувани с венлафаксин, са неясни. За да се намали рискът от предозиране, венлафаксин трябва да се предписва с възможно най-ниската доза, за да се осигури оптимално лечение на пациента.

Препоръчват се общи поддържащи и симптоматични мерки; трябва да се наблюдават сърдечният ритъм и жизнените показатели. Когато съществува риск от аспирация, не се препоръчва предизвикване на повръщане. Може да се посочи стомашна промивка, ако се извършва малко след поглъщане или при симптоматични пациенти. Прилагането на активен въглен може също да ограничи усвояването на лекарството. Принудителната диуреза, диализа, хемоперфузия и обменна трансфузия е малко вероятно да са от полза. Не са известни специфични антидоти за венлафаксин.

5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1 Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Психоаналептици, антидепресанти, други антидепресанти, ATC код: N06AX16.

Счита се, че механизмът на антидепресивния ефект на венлафаксин при хората се засилва от невротрансмитерната активност в централната нервна система. Предклиничните проучвания показват, че венлафаксин и неговият основен метаболит О-дезметилвенлафаксин (ODV) са инхибитори на обратното захващане на серотонин и норепинефрин. Венлафаксин също слабо инхибира усвояването на допамин. Венлафаксин и неговият активен метаболит намаляват чувствителността на β-адренергичните рецептори както при остро (еднократна доза), така и при хронично приложение. Венлафаксин и неговият метаболит О-дезметилвенлафаксин са много сходни в общия си ефект върху обратното поемане на невротрансмитерите и свързването с рецепторите.

Венлафаксин практически няма афинитет към мускаринови, холинергични, Н1-хистаминергични или алфа1-адренергични рецептори в мозъка на плъхове in vitro. Фармакологичната активност на тези рецептори е свързана с различни странични ефекти (напр. Антихолинергични, успокоителни и сърдечно-съдови), които могат да се наблюдават при други антидепресанти.

Венлафаксин не действа като инхибитор на моноаминооксидазата (МАО).

Проучванията in vitro показват, че венлафаксин няма афинитет към опиатни или бензодиазепинови рецептори.

Клинична ефикасност и безопасност

Епизоди на Голямата депресия

Ефикасността на венлафаксин с незабавно освобождаване при лечението на големи депресивни епизоди е демонстрирана в пет рандомизирани, двойно-слепи, плацебо-контролирани, краткосрочни проучвания с продължителност от 4 до 6 седмици, при дози до 375 mg/ден. Ефикасността на венлафаксин с удължено освобождаване при лечението на големи депресивни епизоди е установена в две плацебо-контролирани, краткосрочни проучвания с продължителност 8 и 12 седмици, които включват дози, вариращи от 75 до 225 mg/ден.

Едно дългосрочно проучване разглежда рецидив за период от 26 седмици при амбулаторни пациенти, които са отговорили на 8-седмично открито проучване с венлафаксин с удължено освобождаване (75, 150 или 225 mg), които са били рандомизирани да продължат със същото продължително - освобождаване или плацебо дози венлафаксин.

Във второ дългосрочно проучване ефикасността на венлафаксин за профилактика на рецидивиращи депресивни епизоди за период от 12 месеца е установена в плацебо-контролирано двойно-сляпо клинично проучване при възрастни амбулаторни пациенти с повтарящи се големи депресивни епизоди, които са отговорили на лечението с венлафаксин (100 до 200 mg/ден)., Разделено на две дози) в последния епизод на депресия.

В специализирано подробно QTc проучване при здрави индивиди, венлафаксин в супратерапевтична доза от 450 mg/ден (прилаган като 225 mg два пъти дневно) не удължава QT интервала до никаква клинично значима степен. Въпреки това, случаи на удължаване на QTc/TdP и камерни аритмии са докладвани в постмаркетинговия период, особено при предозиране или при пациенти с други рискови фактори за удължаване на QTc/TdP (вж. Точки 4.4, 4.8 и 4.9).

5.2 Фармакокинетични свойства

Венлафаксин се метаболизира в голяма степен, главно до активния метаболит, О-дезметилвенлафаксин (ODV). Средният ± SD плазмен полуживот на венлафаксин и ODV е съответно 5 ± 2 часа и 11 ± 2 часа. Концентрациите на венлафаксин и ODV в стационарно състояние се достигат в рамките на 3 дни след лечение с многократни дози. Венлафаксин и ODV показват линейна кинетика при дози, вариращи от 75 mg до 450 mg/ден.

Най-малко 92% от венлафаксин се абсорбира след еднократна перорална доза венлафаксин с незабавно освобождаване. Абсолютната бионаличност е 40% до 45% по отношение на предсистемния метаболизъм. След приложението на венлафаксин с незабавно освобождаване, пиковите плазмени концентрации на венлафаксин се достигат за 2 часа и ODV за 3 часа. След прилагане на удължено освобождаване на венлафаксин, пиковите плазмени концентрации на венлафаксин се достигат в рамките на 5,5 часа и ODV в рамките на 9 часа. Когато се прилага същата дневна доза венлафаксин под формата на таблетка с незабавно освобождаване или капсула с удължено освобождаване, капсулата с удължено освобождаване се абсорбира по-бавно, но същото количество се абсорбира като таблетката с незабавно освобождаване. Храната не влияе върху бионаличността на венлафаксин и ODV.

Венлафаксин и ODV се свързват минимално с човешките плазмени протеини при терапевтични концентрации (съответно 27% венлафаксин и 30% ODV). Обемът на разпределение на венлафаксин в стационарно състояние е 4,4 ± 1,6 l/kg след интравенозно приложение.

Венлафаксин претърпява обширен чернодробен метаболизъм. Проучванията in vitro и in vivo показват, че венлафаксин се трансформира до основния си активен метаболит ODV чрез CYP2D6. Проучванията in vitro и in vivo показват, че венлафаксин се метаболизира до по-малък, по-малко активен метаболит, N-дезметилвенлафаксин чрез CYP3A4. Проучванията in vitro и in vivo показват, че венлафаксин е слаб инхибитор на CYP2D6. Венлафаксин не инхибира CYP1A2, CYP2C9 или CYP3A4.

Венлафаксин и неговите метаболити се екскретират предимно чрез бъбреците. Приблизително 87% от доза венлафаксин се появява в урината след 48 часа, или като непроменен венлафаксин (5%), неконюгиран ODV (29%), конюгиран ODV (26%) или като друг незначителен неактивен метаболит (27%). Средният ± SD плазмен стационарен клирънс на венлафаксин е 1,3 ± 0,6 l/h/kg и ODV е 0,4 ± 0,2 l h/kg.

Специални групи пациенти

Възрастта и полът не оказват значително влияние върху фармакокинетиката на венлафаксин и ODV.

CYP2D6 силни/лоши метаболизатори

Плазмените концентрации на венлафаксин са по-високи при CYP2D6 слаби метаболизатори, отколкото при екстензивни метаболизатори. Тъй като общата експозиция (AUC) на венлафаксин и ODV е сходна при лоши и екстензивни метаболизатори, не се изискват различни режими на дозиране на венлафаксин за двете групи.

Чернодробно увреждане

Според Child-Pugh A (леко чернодробно увреждане) и Child-Pugh B (умерено чернодробно увреждане) при пациенти, полуживотът на венлафаксин и ODV е удължен в сравнение с нормалните пациенти. Оралният клирънс на венлафаксин и ODV е намален. Наблюдава се голяма междуиндивидуална вариабилност. Има ограничени данни при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. Точка 4.2).

Бъбречна недостатъчност

При пациенти на диализа елиминационният полуживот на венлафаксин е удължен с приблизително 180% и клирънсът е намален с 57% в сравнение с нормалните пациенти, докато полуживотът на елиминиране на ODV е удължен с приблизително 142% и клирънсът е намален с 56%. Необходима е корекция на дозата при пациенти с тежко бъбречно увреждане и при пациенти, нуждаещи се от хемодиализа (вж. Точка 4.2).

5.3 Предклинични данни за безопасност

Изследванията с венлафаксин при плъхове и мишки не показват канцерогенен ефект. Венлафаксин не е мутагенен при широк спектър от тестове in vitro и in vivo.

Проучванията върху репродуктивната токсичност при животни показват по-ниско тегло при раждане при плъхове, по-високи мъртвородени деца и увеличаване на смъртността на малките през първите 5 дни на лактацията. Причината за тези смъртни случаи е неизвестна. Тези ефекти настъпват при доза от 30 mg/kg/ден, 4 пъти дневната доза при хора - 375 mg венлафаксин (в mg/kg). Дозата без ефект върху смъртността на кученцата при плъхове е била 1,3 пъти по-голяма от дозата при хора. Потенциалният риск за хората е неизвестен.

Намалена плодовитост се наблюдава в проучване, при което мъжки и женски плъхове са били изложени на ODV. Тази доза е около 1 до 2 пъти по-голяма от дозата при хора от 375 mg/ден венлафаксин. Значението на тази находка за хората е неизвестно.