Приложение №. 1 за уведомяване за промяна, регистрационен номер: 2018/02227-Z1A
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Варфарин PMCS 2 mg
Варфарин PMCS 5 mg
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН
Варфарин PMCS 2 mg: Всяка таблетка съдържа 2,17 mg варфарин натриев клатрат, еквивалентно на 2,00 mg варфарин натрий.
Помощно вещество с известен ефект: лактоза монохидрат.
Варфарин PMCS 5 mg: всяка таблетка съдържа 5,40 mg варфарин натриев клатрат, еквивалентно на 5,00 mg варфарин натрий.
Помощни вещества с известен ефект: лактоза монохидрат и азорубин алуминиево езеро.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Варфарин PMCS 2 mg: Двойноизпъкнали, почти бели, таблетки с делителна черта от едната страна.
Варфарин PMCS 5 mg: Двойноизпъкнали, светло розови, таблетки с делителна черта от едната страна.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Терапия и профилактика на дълбока венозна тромбоза и белодробна емболизация.
Вторична профилактика на миокарден инфаркт и профилактика на тромбоемболични усложнения (инсулт или системна емболизация) след миокарден инфаркт.
Предотвратяване на тромбоемболични усложнения при пациенти с предсърдно мъждене, заболяване на сърдечната клапа или заместване на сърдечната клапа.
Лечение и профилактика на преходни исхемични събития (TIA) и инсулт.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Целеви INR за орална антикоагулантна терапия
Предотвратяване на тромбоемболични усложнения при пациенти със сърдечни клапи: INR = 2,5–3,5.
Други показания: INR = 2,0–3,0.
Пациенти със средно тегло (70 kg) и лице с INR преди лечението под 1,2 получават доза от 10 mg варфарин дневно в продължение на три последователни дни. По-нататъшното дозиране продължава съгласно таблицата по-долу въз основа на резултата от INR, който се проверява на четвъртия ден.
Амбулаторните пациенти и тези с вроден дефицит на протеин С или S (позовавайки се на точки 4.4 и 4.8) се препоръчват да получават начална доза от 5 mg варфарин (*) дневно в продължение на 3 последователни дни. По-нататъшното дозиране продължава съгласно таблицата по-долу въз основа на резултата от INR, който се проверява на четвъртия ден.
Пациенти в напреднала възраст, хора с незначителен ръст или стойности на INR преди лечението, по-големи от 1,2, или такива със заболяване (позоваване на точка 4.4) или терапия (позоваване на точка 4.5), засягащи антикоагулантната терапия, се препоръчва да започнат 5 mg на варфарин (*) за два последователни дни. Освен това дозирането продължава съгласно таблицата по-долу въз основа на резултата от INR, който се проверява на третия ден.
Доза варфарин (mg/ден)
пропуснете един ден
пропуснете един ден, след това 1.5
пропуснете два дни, след това 1.5
Седмична доза варфарин
продължете дозата
пропуснете до INR 3,5
Повторете началната доза
50% от началната доза
50% от началната доза
25% от началната доза
спрете, докато INR 3,5 падне
Седмична доза варфарин
спрете, докато INR 4.0 намалее, приложението се спира 5 дни преди операцията,
- ако INR = 3.0–4.0, приложението се спира 3 дни преди операцията,
- ако INR = 2,0–3,0, приложението се спира 2 дни преди операцията.
Вечерта преди операцията INR се проверява отново и ако стойността е 9,0
Прекратете варфарин и прилагайте 3,0-5,0 mg витамин К през устата.
Бързо анулиране на ефекта
5.0-9.0 и планирана операция
Пропуснете варфарин и дайте 2-4 mg витамин К p.o. приблизително 24 часа преди операцията, по-късно могат да се добавят допълнително 1-2 mg през устата.
> 20 или тежко кървене
Прилагайте 10 mg витамин К бавно i.v. инфузия. В зависимост от тежестта на състоянието може да се прилага прясно замразена плазма или концентрат на коагулационния фактор. Ако е необходимо, прилагането на витамин К се повтаря на всеки 12 часа.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: антикоагулант, антагонист на витамин К, ATC код: B01AA03.
Варфарин, 4-хидроксикумарин, е антикоагулант, който инхибира зависимия от витамин К. синтез на коагулационни фактори. От неговите изомери S-варфаринът е приблизително 5 пъти по-мощен от R-варфарин. Механизмът му на действие е способността да инхибира намаляването и активността на витамин К при синтеза на фактори на коагулация II, IX и X. При терапевтични дози намалява синтеза на факторите на коагулацията с 30-50% и също така отслабва биологичните им дейност. Пълната ефикасност настъпва в рамките на 2-7 дни, през които факторите на коагулация постепенно се елиминират от кръвообращението.
5.2 Фармакокинетични свойства
След перорално приложение настъпва абсорбция, бионаличността е по-голяма от 90% и максималната плазмена концентрация на варфарин се достига в рамките на 3 до 9 часа. Едновременният прием увеличава абсорбцията, но не намалява абсорбираното количество. До известна степен е налице ентерохепатална рециркулация. Варфаринът е силно свързан с албумин, със свободна фракция от приблизително 0,5-3%. Обемът на разпределение е около 0,14 l/kg. Варфарин преминава през плацентарната бариера, но не преминава в кърмата. Той се метаболизира в черния дроб от ензимите CYP2C9 (S-варфарин) и CYP1A2 и CYP3A (R-варфарин), за да се превърне в неактивни метаболити, които се екскретират с урината. Елиминационният полуживот е 18-35 часа за S-варфарин и 20-70 часа за R-варфарин.
5.3 Предклинични данни за безопасност
LD50 при мишки след перорално приложение е 1500 mg/kg варфарин след интраперитонеално приложение от 750 mg/kg, при плъхове след p.o. от 10 до 100 mg/kg. Токсичността се проявява като различни прояви на кървене. Хроничната токсичност не е проучена при животни.
Варфаринът е тератогенен при опити с животни и увеличава неонаталната и феталната смъртност, когато се използва по време на бременност. При плъховете са наблюдавани промени в растежа на климата и максилоназалната хипоплазия. Генотоксичността и канцерогенността не са повишени.
Данни за мутагенен, канцерогенен потенциал и репродуктивна токсичност не са известни.