Одобрен текст към решението за прехвърляне, ev. №: 2019/03408-TR 2018/08117-Z
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка филмирана таблетка съдържа 10 mg тиамазол.
Помощни вещества с известен ефект
Всяка филмирана таблетка съдържа 195 mg лактоза монохидрат, вижте точка 4.4.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирана таблетка.
Сиво-оранжева, кръгла, 9 mm двойноизпъкнала филмирана таблетка с делителна черта от двете страни.
Таблетката може да бъде разделена на равни дози.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Лечение на хипертиреоидизъм, включително:
- консервативно лечение на хипертиреоидизъм, особено при малка или липсваща гуша,
- подготовка за операция при всички форми на хипертиреоидизъм,
- подготовка за лъчетерапия, особено при пациенти с тежък хипертиреоидизъм,
- преходно лечение след приложение на радиойод,
- профилактично лечение при пациенти с латентна форма на хипертиреоидизъм, вегетативен аденом или анамнеза за хипертиреоидизъм преди приложението на йод (напр. йодно контрастно вещество).
4.2 Дозировка и начин на приложение
Тиамазол е активният метаболит на карбимазол, но 1 mg тиамазол не е еквивалентен на 1 mg карбимазол. Това трябва да се вземе предвид в началото на лечението с тиамазол или при преминаване от карбимазол към тиамазол. Трябва да се спазват следните препоръки за дозиране.
В зависимост от тежестта на заболяването и приема на йод, лечението обикновено започва с дневна доза от 10 до 40 mg тиамазол. В много случаи инхибирането на производството на хормони на щитовидната жлеза обикновено може да се постигне с начални дози от 20 до 30 mg тиамазол на ден. В по-леки случаи може да не се изисква пълна инхибиторна доза и следователно може да се обмисли по-ниска начална доза. При по-тежки случаи на хипертиреоидизъм може да е необходима начална доза от 40 mg тиамазол.
Дозата се коригира според индивидуалните условия в зависимост от метаболитния статус на пациента, който се определя от развитието на нивата на тиреоидния хормон.
За поддържащо лечение се препоръчва една от следните процедури:
- дневна поддържаща доза от 5 до 20 mg тиамазол в комбинация с левотироксин за предотвратяване на хипотиреоидизъм,
- монотерапия с дневни дози от 2,5 до 10 mg тиамазол.
Индуцираният от йод хипертиреоидизъм може да изисква по-високи дози.
Употреба при деца и юноши (на възраст от 3 до 17 години)
Началната доза за лечение при деца и юноши (на възраст от 3 до 17 години) трябва да се коригира в зависимост от телесното тегло на пациентите. Обикновено лечението започва с доза от 0,5 mg/kg, разделена на 2 или 3 равни дози. За поддържащо лечение дозата може да се намали и да се прилага веднъж дневно въз основа на отговора на пациента към лечението. За предотвратяване на хипотиреоидизъм е необходимо допълнително лечение с левотироксин.
Общата дневна доза от 40 mg/ден не трябва да се надвишава.
Употреба при деца (на възраст над 2 години)
Безопасността и ефикасността на тиамазол при деца на 2 и повече години не са систематично оценявани.
Поради това употребата на тиамазол при деца на възраст под 2 години не се препоръчва.
Консервативно лечение на хипертиреоидизъм
Целта на лечението е да се постигне метаболитно състояние на еутиреоидите и дългосрочна ремисия след ограничена продължителност на лечението. В зависимост от лекуваните пациенти, ремисия може да бъде постигната в максимум 50% от случаите след една година. Съобщаваната честота на ремисия варира значително в случаите без пълно обяснение на основните причини. Факторите, които е вероятно да работят тук, са вид хипертиреоидизъм (имуногенен или неимуногенен), продължителност на лечението, доза тиамазол, както и прием на йод в храни и хранителни добавки.
Консервативното лечение на хипертиреоидизъм обикновено продължава от 6 месеца до 2 години (средно 1 година). Статистически възможността за ремисия се увеличава с продължителността на лечението. В случаите, когато не може да се постигне ремисия на заболяването и не могат да се използват окончателни терапии, тиамазол може да се прилага дълго време в най-ниската възможна доза без или в комбинация с ниска доза левотироксин.
Пациентите с голяма гуша и свита трахея трябва да получат, ако изобщо, краткосрочно лечение с тиамазол, тъй като продължителното приложение може да предизвика растеж на гуша. Необходимо е внимателно проследяване на лечението (ниво на TSH, диаметър на трахеята). Лечението, ако е възможно, трябва да се комбинира с по-нататъшно приложение на левотироксин.
Предоперативно лечение
Временното предварително лечение (за 3 до 4 седмици или по-дълго, ако се изисква индивидуално) може да помогне за постигане на метаболитно състояние на еутиреоиди, като по този начин намалява риска от операция.
Оперативното лечение трябва да се извърши веднага щом пациентът е в еутиреоидизъм. В противен случай трябва да се прилага левотироксин. Лечението може да бъде спряно в деня преди операцията.
Индуцираното от тиамазол нарастване на крехкостта и рискът от кървене от щитовидната тъкан могат да бъдат компенсирани чрез по-нататъшно предоперативно приложение на високи дози йод през последните десет дни преди операцията (лечение с йод на Plumer).
Лечение преди приложението на радиойод
При тежки случаи на хипертиреоидизъм е особено важно да се постигне еутиреоидизъм преди започване на приложението на радиойод, тъй като в редки случаи е настъпила тиреотоксична криза без такова лечение след такова лечение.
Забележка: Тионамидните производни могат да намалят чувствителността на щитовидната тъкан към приложението на радиойод. Активирането на паранодуларна тъкан на автономни аденоми чрез предварително лечение трябва да се избягва с планирана терапия с радиойод.
Преходно лечение след приложение на радиойод
Продължителността на лечението и дозировката трябва да се коригират индивидуално в зависимост от тежестта на клиничното състояние и очакваното време, в което терапията с радиойод става ефективна (приблизително 4 до 6 месеца).
Превантивно лечение на пациенти с риск от развитие на хипертиреоидизъм в резултат на приложение на йодсъдържащи вещества за диагностични цели
Дневната доза от 10 до 20 mg тиамазол и/или 1 g перхлорат обикновено се прилага за около 10 дни (например в случай на екскретирано през бъбреците контрастно вещество). Продължителността на лечението зависи от това колко дълго контрастното вещество остава в тялото.
Специални групи пациенти
Пациенти с чернодробно увреждане
Плазменият клирънс на тиамазол е намален при пациенти с чернодробно увреждане. Следователно трябва да се прилага възможно най-ниската доза и пациентите да се наблюдават внимателно.
Пациенти с бъбречно увреждане
Тъй като няма налични данни за фармакокинетиката на тиамазол при пациенти с бъбречно увреждане, се препоръчва внимателна индивидуална корекция на дозата при стриктно наблюдение на пациента. Трябва да се даде възможно най-ниската доза.
Въпреки че не се очаква натрупване на доза при пациенти в напреднала възраст, препоръчва се внимателно индивидуално адаптиране на дозата при стриктно наблюдение на пациента.
Таблетките трябва да се поглъщат цели с много течност.
В началото на лечението с високи дози на хипертиреоидизъм, горните дневни дози могат да бъдат разделени и приемани на равни интервали през целия ден.
Поддържащата доза може да се приема наведнъж сутрин по време на или след закуска.
4.3 Противопоказания
Тирозол не трябва да се използва при пациенти:
- със свръхчувствителност към активното вещество, към други тионамидни производни или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1,
- с умерени до тежки нарушения на кръвта (гранулоцитопения),
- с холестаза преди започване на лечение, което не е причинено от хипертиреоидизъм,
- с предишно увреждане на костния мозък след лечение с карбимазол или тиамазол,
- с анамнеза за остър панкреатит след приложение на тиамазол или неговия предшественик карбимазол.
Комбинираната терапия с тиамазол и тиреоидни хормони е противопоказана по време на бременност (вж. Точка 4.6).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Тирозол не трябва да се използва при пациенти с:
- анамнеза за леки реакции на свръхчувствителност (напр. алергичен обрив, сърбеж).
Тиамазол трябва да се използва само за кратки периоди и под строго наблюдение на пациенти с:
- голяма гуша със свиване на трахеята поради риск от растеж на гуша.
Съобщава се за агранулоцитоза в приблизително 0,3 до 0,6% от случаите и пациентът трябва да бъде информиран за симптомите (стоматит, фарингит, треска) преди започване на лечението. Обикновено се появява през първите седмици от лечението, но може да се появи и няколко месеца след започване и при започване на лечението отново. Препоръчва се внимателно проследяване на кръвната картина преди и след лечението, особено в случаи на вече съществуваща лека гранулоцитопения. В случай на някой от тези симптоми, особено през първите седмици от лечението, пациентът трябва да бъде инструктиран незабавно да се свърже с лекаря си за кръвна картина. Ако агранулоцитозата се потвърди, лекарството трябва да се преустанови.
Други миелотоксични нежелани реакции са редки при препоръчваните дози. Миелотоксични нежелани реакции са докладвани често при високи дози тиамазол (приблизително 120 mg дневно). Тази доза трябва да се използва само при специфични показания (тежко заболяване, тиреотоксична криза). Появата на токсичност на костния мозък по време на лечението с тиамазол изисква прекратяване на лечението и, ако е необходимо, преминаване към друг тиреостатичен агент.
Съобщавани са случаи на остър панкреатит при пациенти, получаващи тиамазол или неговия предшественик карбимазол. В случай на остър панкреатит, тиамазолът трябва да се прекрати незабавно. Тиамазол не трябва да се използва при пациенти с остър панкреатит след анамнеза за тиамазол или неговия предшественик карбимазол. Повтарящата се експозиция може да доведе до рецидив на остър панкреатит с намалено време на начало.
Жени с детероден потенциал и бременност
Жените с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция по време на лечението.
Употребата на карбимазол при бременни жени трябва да се основава на индивидуална оценка полза-риск. Ако тиамазол се използва по време на бременност, трябва да се даде най-ниската ефективна доза без допълнително приложение на тиреоидни хормони. Необходимо е внимателно наблюдение на майката, плода и новороденото (вж. Точка 4.6).
Предозирането може да доведе до субклиничен или клиничен хипотиреоидизъм и растеж на щитовидната жлеза поради повишени нива на TSH. Когато се достигне еутиреоидизъм, дозата на тиамазол трябва да се намали незабавно и, ако е необходимо, да се прилага едновременно левотироксин. Не се препоръчва пълно спиране на приема на тиамазол и продължаване на приема на само левотироксин.
Растежът на щитовидната жлеза по време на лечение с тиамазол въпреки потискането на TSH се дължи на основното заболяване и не може да бъде предотвратен чрез по-нататъшно лечение с левотироксин.
Постигането на нормални нива на TSH е от решаващо значение за минимизиране на риска от ендокринна орбитопатия или влошаване. Това състояние обаче често не зависи от хода на заболяването на щитовидната жлеза. Такова усложнение не е причина за промяна на подходящия режим на лечение и не трябва да се разглежда като неблагоприятен ефект от правилно коригираното лечение.
В малък процент от случаите може да се появи забавен хипотиреоидизъм след лечение с тиреостатик, без допълнителни мерки за аблация. Това вероятно не е нежелана лекарствена реакция, а последица от възпалителен или деструктивен процес в щитовидната жлеза поради основното заболяване.
Намаляването на патологично увеличената консумация на енергия при хипертиреоидизъм може да доведе до (обикновено желателно) наддаване на тегло по време на лечението с тиамазол. Пациентите трябва да бъдат информирани, че подобряването на клиничното състояние нормализира консумацията на енергия.
Тирозолът съдържа лактоза.
Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, лактазен дефицит на Lapp или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.
Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т.е. по същество незначителни количества натрий.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Йодният дефицит увеличава щитовидната реакция към тиамазол и излишъкът на йод намалява този отговор. Други директни взаимодействия с други лекарства не са известни. Трябва обаче да се има предвид метаболизмът и елиминирането на други лекарства, които могат да се ускорят при хипертиреоидизъм. Нормализирането им ще настъпи във връзка с постепенното нормализиране на функцията на щитовидната жлеза. Ако е необходимо, дозата трябва да се коригира.
Освен това има доказателства, че лечението на хипертиреоидизъм може да нормализира повишената антикоагулантна активност при пациенти с хипертиреоидизъм.
Не са провеждани проучвания за взаимодействие при деца и юноши.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Жени с детероден потенциал
Жените с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция по време на лечението (вж. Точка 4.4).
Хипертиреоидизмът при бременни жени трябва да се лекува по подходящ начин, за да се избегнат сериозни усложнения при майката и плода.
Тиамазол преминава през човешката плацента.
Въз основа на човешкия опит от епидемиологични проучвания и спонтанни съобщения, има съмнение, че тиамазолът причинява вродени малформации, когато се прилага по време на бременност, особено през първия триместър на бременността и във високи дози.
Съобщените малформации включват aplasia cutis congenita, краниофациални малформации (хоанална атрезия; дисморфизъм на лицето), екзомфалус, атрезия на хранопровода, аномалия на омфало-мезентериалния канал и дефект на камерната преграда.
Тиамазол трябва да се използва по време на бременност само след стриктна индивидуална оценка на съотношението полза-риск и само при най-ниската ефективна доза, без допълнително приложение на тиреоидни хормони. Ако тиамазол се използва по време на бременност, се препоръчва внимателно проследяване на майката, плода и новороденото (вж. Точка 4.4).
Тиамазол преминава в майчиното мляко, където достига концентрация, съответстваща на серумните концентрации на майката, и поради това съществува риск от развитие на хипотиреоидизъм при кърмачето.
По време на лечението с тиамазол е възможно кърмене; обаче могат да се използват само ниски дози до 10 mg на ден, без допълнително приложение на тиреоидни хормони.
Функцията на щитовидната жлеза при новородени трябва да се проследява редовно.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Тиамазол няма влияние върху способността за шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Оценката на нежеланите реакции се основава на следните дефиниции за честотата на поява: