Приложение №. 1 към уведомлението за промяна, ев. №: 2016/02307-Z1B
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка таблетка Spitomin 5 mg съдържа 5 mg буспирониев хлорид.
Всяка таблетка Spitomin 10 mg съдържа 10 mg буспирониев хлорид.
Помощно вещество с известен ефект
Всяка таблетка Spitomin 5 mg съдържа 55,7 mg лактоза монохидрат.
Всяка таблетка Spitomin 10 mg съдържа 111,4 mg лактоза монохидрат.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Външен вид: бели или почти бели, кръгли, плоски таблетки с пресечен ръб, без мирис, с делителна черта от едната страна и маркирани Î151 (Spitomin 5 mg) и Î152 (Spitomin 10 mg) от другата.
Делителната черта помага само да се счупи таблетката, така че да може да се погълне по-лесно и да не служи за разделяне на равни дози.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Spitomin е показан за лечение на постоянна тревожност. Основната употреба е за облекчаване на симптомите на генерализирано тревожно разстройство (GUP), като:
- тремор, компулсивни движения, напрежение и неспособност да се отпуснете, повишен мускулен тонус, мускулни потрепвания и болка, които показват съществуването на двигателно напрежение,
- автономна хиперактивност, проявяваща се с повишено изпотяване, сухота в устата, тахикардия, задух, учестено дишане, световъртеж, парестезия, повишено уриниране, диария, дискомфорт в корема и бледност,
- психологически симптоми, обикновено придружени от безпокойство: безпокойство, възбуда, възбуда, безпокойство и страх, включително страх от смърт,
- прекомерно внимание, водещо до раздразнителност, затруднена концентрация и безсъние.
Спитоминът може да се използва и като допълващо лекарство при лечението на алкохолно зависими или депресирани пациенти. (Вижте раздел 4.5 „Лекарства и други взаимодействия“.)
4.2 Дозировка и начин на приложение
Дозите трябва да се индивидуализират според състоянието на пациента.
Препоръчителната начална доза е 3 х 5 mg дневно. Може да се увеличава с 5 mg дневно на всеки 2-3 дни. Средната дневна доза е 20-30 mg. Единичната доза не трябва да надвишава 30 mg. Максималната дневна доза не трябва да надвишава 60 mg.
Ако буспирон се прилага едновременно с мощен инхибитор на CYP3A4, началната доза трябва да се намали и да се увеличава постепенно след.
Специални групи пациенти
Бъбречна недостатъчност
След еднократно приложение при пациенти с лека до умерена бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс 20 - 49 ml/min/1,72 m 2), се наблюдава леко повишаване на нивата на буспирон в кръвта без увеличаване на полуживота. Буспиронът трябва да се използва с повишено внимание и в ниски дози при тези пациенти и се препоръчва два пъти дневно. Отговорът и симптомите на пациента трябва да бъдат внимателно оценени преди всяко увеличаване на дозата. Еднократното приложение на пациенти с анурия води до повишаване на кръвните нива на метаболита 1-пиримидин/пиперазин (1-PP) и диализата не показва ефект нито върху нивата на буспирон, нито върху 1-PP. Буспирон не трябва да се използва при пациенти с креатининов клирънс 2, особено не при пациенти с анурия, тъй като буспиронът и неговите метаболити могат да бъдат увеличени.
Чернодробно увреждане
Както се очаква, лекарства като буспирон, използвани при пациенти с чернодробно увреждане, показват намален ефект на първо преминаване. След еднократна доза пациентите с цироза на черния дроб изпитват по-високи пикови концентрации на непроменен буспирон, заедно с удължаване на полуживота. Буспиронът трябва да се използва с повишено внимание при тези пациенти и индивидуалната доза трябва да се коригира внимателно, за да се намали потенциалът за странични ефекти от страна на ЦНС, които могат да бъдат резултат от високи пикови концентрации на буспирон. Повишаването на дозата трябва да се обмисли внимателно след 4-5 дни предишен опит с дозиране.
Пациенти в напреднала възраст
Настоящите данни не подкрепят промяна в режима на дозиране въз основа на възрастта или пола на пациента.
Безопасността и ефикасността на буспирон при деца и юноши под 18 години не са установени.
Плацебо-контролирани проучвания при 334 пациенти, лекувани с буспирон в продължение на до шест седмици, не показват ефективността на буспирон в дозите, препоръчани за възрастни при лечението на генерализирано тревожно разстройство при пациенти на възраст под 18 години. Плазмените концентрации на буспирон и неговия активен метаболит са по-високи при педиатрични пациенти при същите дози в сравнение с възрастните.
За вътрешна употреба.
Храната увеличава бионаличността на буспирон. Таблетките трябва да се приемат по едно и също време всеки ден със или без храна.
Сокът от грейпфрут увеличава плазмената концентрация на буспирон. Пациентите, приемащи буспирон, трябва да избягват консумацията на големи количества сок от грейпфрут.
4.3 Противопоказания
Spitomin не трябва да се използва при пациенти, които имат следните затруднения:
- свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.,
- тежко чернодробно или бъбречно увреждане (креатининов клирънс 2),
- остра интоксикация с алкохол, хипнотици, аналгетици или антипсихотици,
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Прилагането на буспирон при пациенти, приемащи инхибитор на моноаминооксидазата (МАО), може да бъде опасно. Съобщава се за повишаване на кръвното налягане след добавяне на буспирон към режим на лечение, съдържащ МАОИ. Поради това едновременната употреба на буспирон с инхибитори на моноаминооксидазата не се препоръчва.
Spitomin не трябва да се използва при деца и юноши под 18-годишна възраст, тъй като безопасността и ефективността не са установени в тази възрастова група (вж. Точка 4.2).
Буспирон трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с:
- чернодробна дисфункция
- бъбречна недостатъчност
- остра тесноъгълна глаукома
Буспиронът може потенциално да маскира клиничните признаци на депресия и поради това не трябва да се използва самостоятелно за лечение на депресия.
Злоупотреба с наркотици и пристрастяване
Въз основа на проучвания при хора и животни, буспиронът няма потенциал за злоупотреба с наркотици и зависимост.
Потенциал за реакции на отнемане при пациенти, зависими от успокоителни/хипнотици/анксиолитици
Тъй като буспиронът не понася кръстосано бензодиазепини и други често срещани успокоителни/хипнотици, той не потиска синдрома на отнемане, който често се появява при прекратяване на тези лекарства. Поради това е препоръчително тези лекарства да бъдат преустановени постепенно преди започване на терапия с буспирон, особено при пациенти, получаващи дългосрочни депресанти на ЦНС.
Дългосрочна токсичност
Тъй като механизмът на действие не е напълно изяснен, не може да се предвиди дългосрочна токсичност за ЦНС или други органи.
Няма данни, които да предполагат възможно взаимодействие между буспирон и алкохол. Въпреки че лекарството не увеличава причиненото от алкохола увреждане на физическите и умствените способности, пациентите трябва да бъдат посъветвани да избягват консумацията на алкохол по време на лечение със Spitomin.
Може да са необходими няколко дни лечение (7-14 дни), за да се получат задоволителни анксиолитични ефекти. Пациентите трябва да бъдат съветвани да не очакват незабавно подобрение. Оптималните резултати изискват многократни дози от лекарството. За максимален терапевтичен ефект може да са необходими 4 седмици лечение. Необходимо е медицинско наблюдение при пациенти с тежки симптоми на тревожност.
Пациенти с непоносимост към лактоза трябва да бъдат предупредени преди да приемат Spitomin. Таблетката от 5 mg съдържа 55,7 mg лактоза, а таблетката от 10 mg съдържа 111,4 mg лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, лактазен дефицит на Lapp или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Трябва да се внимава при едновременното приложение на буспирон с други лекарствени продукти от ЦНС.
Ефект на други лекарства върху буспирон
- МАО инхибитори: едновременното приложение с МАО инхибитори може да повиши кръвното налягане. Поради това едновременното приложение с МАО инхибитори не се препоръчва (вж. Точка 4.4).
- Еритромицин: Едновременното приложение на буспирон (10 mg еднократна доза) и еритромицин (1,5 g веднъж дневно в продължение на четири дни повишава плазмените концентрации на буспирон при здрави доброволци (Cmax се увеличава 5 пъти и AUC 6 пъти), ниска доза буспирон е препоръчва се (напр. 2,5 mg два пъти дневно) Следните корекции на дозата и на двете лекарства трябва да се направят въз основа на клиничния отговор.
- Итраконазол: Едновременното приложение на буспирон (10 mg еднократна доза) и итраконазол (200 mg веднъж дневно в продължение на четири дни) повишава плазмените концентрации на буспирон при здрави доброволци (Cmax се увеличава 13 пъти и AUC 19 пъти). Ако трябва да се приема буспирон в комбинация с итраконазол, се препоръчва ниска доза буспирон (напр. 2,5 mg веднъж дневно). Следващата корекция на дозата и на двете лекарства трябва да се направи въз основа на клиничния отговор.
Комбинации, използвани с повишено внимание:
- Дилтиазем: Едновременното приложение на буспирон (10 mg еднократна доза) и дилтиазем (60 mg три пъти дневно) повишава плазмените концентрации на буспирон при здрави доброволци (Cmax се увеличава 5,3 пъти и AUC 4 пъти). Едновременното приложение на буспирон с дилтиазем може да увеличи ефекта и токсичността на буспирон. Следващата корекция на дозата и на двете лекарства трябва да се направи въз основа на клиничния отговор.
- Верапамил: Едновременното приложение на буспирон (10 mg еднократна доза) и верапамил (80 mg три пъти дневно) повишава плазмените концентрации на буспирон при здрави доброволци (Cmax и AUC се увеличават 3,4 пъти). Едновременното приложение на буспирон с верапамил може да увеличи ефекта и токсичността на буспирон. Следващата корекция на дозата и на двете лекарства трябва да се направи въз основа на клиничния отговор.
- Рифампицин: Рифампицин индуцира метаболизма на буспирон чрез CYP3A4. Следователно едновременното приложение на буспирон (30 mg еднократна доза) и рифампицин (600 mg веднъж дневно в продължение на пет дни) намалява плазмените концентрации (Cmax и 84% намаление на AUC и 90%) при здрави доброволци и фармакодинамичния ефект на буспирон.
Комбинации за разглеждане:
- SSRIs: Комбинацията от буспирон и селективни инхибитори на обратното поемане на серотонин (SSRIs) е тествана в много клинични проучвания при повече от 300 000 пациенти. Въпреки че не са наблюдавани сериозни токсичности, редки случаи на гърчове са наблюдавани при пациенти, приемащи буспирон едновременно със SSRI.
В рутинната клинична практика са докладвани отделни случаи на гърчове при пациенти, приемащи буспирон в комбинация със SSRI.
Буспирон трябва да се използва с повишено внимание в комбинация със серотонинергични лекарствени продукти (включително МАО-инхибитори, L-триптофан, триптани, трамадол, линезолид, SSRI, литий и жълт кантарион), тъй като има изолирани съобщения за серотонинов синдром при пациенти, приемащи едновременно SSpirone. Ако се подозира тази възможност, трябва незабавно да се преустанови приемането на буспирон и да се започне поддържащо симптоматично лечение.
- Свързване с протеини: Буспирон може да измести по-малко свързани с протеините лекарства като дигоксин in vitro. Клиничното значение на това свойство е неизвестно.
- Нефазодон: Едновременното приложение на буспирон (2,5 или 5 mg два пъти дневно) и нефазодон (250 mg два пъти дневно) причинява значително повишаване на плазмените концентрации на буспирон (20 пъти увеличение на Cmax и 50x AUC) и статистически значимо намаление (приблизително 50%) плазмени концентрации на метаболита на буспирон, 1-пиримидинилпиперазин. При дози от 5 mg буспирон два пъти дневно се наблюдава леко повишаване на AUC за нефазодон (23%) и неговите метаболити, хидрокси нефазодон (HO-NEF) (17%) и mCPP (9%). Леко увеличение на Cmax се наблюдава при нефазодон (8%) и неговия метаболит HO-NEF (11%).
Профилът на нежеланите събития при субекти, получаващи буспирон 2,5 mg два пъти дневно и нефазодон 250 mg два пъти дневно, е подобен на субектите, получаващи само тези лекарства. Субектите, приемащи буспирон 5 mg два пъти дневно и нефазодон 250 mg два пъти дневно, са имали нежелани реакции като замаяност, астения, световъртеж и сънливост. Препоръчва се дозата на буспирон да се намали при едновременно приложение с нефазодон. Следващата корекция на дозата и на двете лекарства трябва да се направи въз основа на клиничния отговор.
- Сок от грейпфрут: Едновременното приложение на буспирон 10 mg и сок от грейпфрут (двойна доза 200 ml за 2 дни) повишава плазмените концентрации на буспирон при здрави доброволци (Cmax се увеличава 4,3 пъти и AUC 9,2 пъти).
- Други CYP3A4 инхибитори и индуктори: Препоръчва се внимателна употреба на ниски дози буспирон, когато се прилага едновременно с мощен CYP3A4 инхибитор. За поддържане на анксиолитичния ефект на буспирон, прилаган в комбинация с мощен индуктор на CYP3A4, напр. фенобарбитал, фенитоин, карбамазепин, жълт кантарион, може да се наложи корекция на дозата на буспирон.
- Флувоксамин: По време на краткосрочно лечение с буспирон в комбинация с флувоксамин, плазмените концентрации на буспирон са се удвоили в сравнение с монотерапията с буспирон.
- Тразодон: Едновременното приложение на тразодон е причинило 3- до 6-кратно увеличение на ALT при някои пациенти.
- Циметидин: Едновременната употреба на буспирон и циметидин причинява леко повишаване нивото на метаболита на буспирон, 1- (2-пиримидинил) -пиперазин. Поради силното свързване на буспирон с протеини (приблизително 95%), трябва да се внимава, когато се прилага едновременно със силно свързване с протеини
- Баклофен, лофексидин, набилон и антихистамини могат да увеличат седативния ефект.
Ефект на буспирон върху други лекарства
- Диазепам: Не са наблюдавани статистически значими разлики във фармакокинетичните параметри в стационарно състояние (Cmax, AUC и Cmin) при диазепам след добавяне на буспирон към режима на дозиране на диазепам, но се наблюдава увеличение с около 15% при нордиазепам и по-малко значими клинични нежелани реакции са наблюдавани събития (замайване, болка). главата и гаденето).
- Халоперидол: Едновременното приложение на халоперидол и буспирон може да повиши серумните нива на халоперидол.
- Дигоксин: При хората приблизително 95% от буспирона се свързва с плазмените протеини. Буспирон не насища in vitro лекарства, които са здраво свързани със серумни протеини (напр. Варфарин). Въпреки това, той може да измести по-малко здраво свързани лекарства, като дигоксин, in vitro. Клиничното значение на това свойство е неизвестно.
- Варфарин: Съобщава се за удължаване на протромбиновото време след добавяне на буспирон към режим на лечение, съдържащ варфарин.
- Употребата на буспирон с други анксиолитици и лекарства за ЦНС не е добре документирана. Следователно, едновременната употреба на Spitomin с невролептици или антидепресанти изисква изключително внимание.
- Трябва да се внимава при едновременно приложение на Spitomine с антихипертензивни средства, сърдечни гликозиди, антидиабетни средства и орални контрацептиви.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Няма или няма данни за употребата на буспирон при бременни жени. Проучванията за репродуктивна токсичност при животни не показват преки или непреки вредни ефекти (вж. Точка 5.3).
Като предпазна мярка, буспирон не се препоръчва по време на бременност.
Ефектът на буспирона върху раждането е неизвестен.
Не е известно дали буспиронът или неговият (ите) метаболит (и) се екскретират в кърмата. Въз основа на оценката на ползата от кърменето за детето и ползата от лечението за майката трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или буспиронът.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Буспирон оказва слабо влияние върху способността за шофиране и работа с машини. Трябва да се обърне внимание на рисковете, свързани със сънливост или замайване поради този лекарствен продукт (вж. Точка 4.8).
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Нежеланите реакции на буспирон, ако се появят, обикновено се наблюдават в началото на лечението и обикновено изчезват при продължителна употреба и/или намаляване на дозата.
При сравняване на пациентите, приемащи буспирон, с тези, приемащи плацебо, замаяност, главоболие, нервност, световъртеж, гадене, възбуда и изпотяване/мокро лепкавост са единствените нежелани реакции, които се наблюдават със значително по-висока честота