Приложение № 1 към уведомлението за промяна, ев. номер: 2017/04102-Z1B
Одобрен текст на решението за удължаване, ev. №: 2015/06351-PRE, 2015/06352-PRE
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка таблетка съдържа 25 mg еплеренон.
Всяка таблетка съдържа 50 mg еплеренон.
Помощни вещества с известен ефект:
Всяка таблетка съдържа 34,5 mg лактоза монохидрат (вж. Точка 4.4).
Всяка таблетка съдържа 69,0 mg лактоза монохидрат (вж. Точка 4.4).
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирана таблетка.
Eleveon 25 mg: Жълти, кръгли, двойноизпъкнали филмирани таблетки с диаметър приблизително 6 mm и дебелина приблизително 3,0 mm.
Eleveon 50 mg: Жълти, кръгли, двойноизпъкнали филмирани таблетки с диаметър приблизително 7,5 mm и дебелина приблизително 3,7 mm.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Показан е еплеренон:
- като допълнение към стандартната терапия, включително бета-блокери за намаляване на риска от сърдечно-съдова смъртност и заболеваемост при стабилизирани пациенти с левокамерна дисфункция (фракция на изтласкване на лявата камера LVFE ≤ 40%) и клинични признаци на сърдечна недостатъчност след скорошен миокарден инфаркт.
- като допълнение към стандартното оптимално лечение за намаляване на риска от сърдечно-съдова смъртност и заболеваемост при възрастни пациенти с NYHA клас II (хронична) сърдечна недостатъчност и систолна дисфункция на лявата камера (LVEF ≤ 30%) (вж. точка 5.1).
4.2 Дозировка и начин на приложение
Налични са концентрации от 25 mg и 50 mg за индивидуална корекция на дозата. Режимът на максимална доза е 50 mg дневно.
За пациенти със сърдечна недостатъчност след миокарден инфаркт:
Препоръчителната поддържаща доза еплеренон е 50 mg веднъж дневно. Лечението трябва да започне с доза от 25 mg веднъж дневно и да се титрира до целева доза от 50 mg веднъж дневно, за предпочитане в продължение на 4 седмици, като се проследяват серумните нива на калий (вж. Таблица 1). Лечението с еплеренон трябва да започне в рамките на 3-14 дни след остър миокарден инфаркт.
За пациенти със сърдечна недостатъчност клас II по NYHA (хронична):
За пациенти с хронична сърдечна недостатъчност клас II по NYHA, лечението трябва да започне с 25 mg веднъж дневно и да се титрира до целевата доза от 50 mg веднъж дневно, за предпочитане в продължение на 4 седмици; трябва да се вземе предвид серумният калий (вж. таблица 1 и точка 4.4).
Лечението с еплеренон не трябва да започва при пациенти със серумен калий> 5,0 mmol/l (вж. Точка 4.3).
Нивата на серумен калий трябва да се проследяват преди започване на лечението с еплеренон, през първата седмица и един месец след започване на лечението или коригиране на дозата. При необходимост редовно се проследяват серумните нива на калий.
След започване на лечението, дозата трябва да се коригира според нивото на серумния калий, както е показано в таблица 1.
Таблица 1: Корекция на дозата на еплеренон след започване на лечението
Ниво на серумен калий (mmol/l)
Интервенция
Регулиране на дозата
5,0 mmol/l в началото на лечението.
· Пациенти с тежка бъбречна недостатъчност (eGFR 2).
· Пациенти с тежко чернодробно увреждане (степен С по Child-Pugh).
· Пациенти, приемащи калий-съхраняващи диуретици или мощни инхибитори на CYP3A4 (напр. Итраконазол, кетоконазол, ритонавир, нелфинавир, кларитромицин, телитромицин и нефазодон) (вж. Точка 4.5).
· Комбинация от инхибитор на ангиотензин конвертиращия ензим (АСЕ) и ангиотензин рецепторен блокер (ARB) с еплеренон.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
В зависимост от неговия механизъм на действие може да възникне хиперкалиемия по време на лечение с еплеренон. Серумните нива на калий трябва да се наблюдават при всички пациенти в началото на лечението и при промяна на дозата. Освен това се препоръчва редовно наблюдение, особено при пациенти с риск от развитие на хиперкалиемия, като например възрастни хора, пациенти с бъбречна недостатъчност (вж. Точка 4.2) и пациенти с диабет. Употребата на калиеви добавки не се препоръчва след започване на терапия с еплеренон поради повишен риск от хиперкалиемия. Потвърдено е, че намаляването на дозата на еплеренон намалява серумния калий. Едно проучване потвърждава, че добавянето на хидрохлоротиазид към лечението с еплеренон компенсира увеличаването на серумния калий.
Рискът от хиперкалиемия може да се увеличи, когато еплеренон се използва в комбинация с АСЕ инхибитор и/или ARB. Еплеренон не трябва да се използва едновременно с комбинацията от АСЕ инхибитор и ARB (вж. Точки 4.3 и 4.5).
Бъбречна недостатъчност
Серумните нива на калий трябва да се проследяват редовно при пациенти с бъбречно увреждане, включително диабетна микроалбуминурия. Рискът от хиперкалиемия се увеличава с намаляване на бъбречната функция. Въпреки че данните от EPHESUS (Проучване за ефикасност и оцеляване на сърдечната недостатъчност на Еплеренон след остър миокарден инфаркт) при пациенти с диабет тип 2 и микроалбуминурия са ограничени, при този малък брой пациенти се наблюдава повишена честота на хиперкалиемия. Следователно, тези пациенти трябва да се лекуват внимателно. Еплеренон не се отстранява чрез хемодиализа.
Чернодробно увреждане
Не се наблюдава повишаване на серумния калий над 5,5 mmol/l при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане (степен А и В по Child-Pugh). Нивата на електролитите трябва да се наблюдават при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане. Еплеренон не е изследван при пациенти с тежко чернодробно увреждане и поради това е противопоказан (вж. Точки 4.2 и 4.3).
Не се препоръчва едновременното приложение на еплеренон със силни индуктори на CYP3A4 (вж. Точка 4.5).
Литий, циклоспорин, такролимус
Тези лекарства не трябва да се използват по време на лечение с еплеренон (вж. Точка 4.5).
Таблетките съдържат лактоза монохидрат. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, лактазен дефицит на Lapp или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Калий-съхраняващи диуретици и калиеви добавки
Поради повишения риск от хиперкалиемия, еплеренон не трябва да се използва при пациенти, приемащи други калий-съхраняващи диуретици и калиеви добавки (вж. Точка 4.3). Калий-съхраняващите диуретици могат също да увеличат ефекта на антихипертензивните и други диуретици.
АСЕ инхибитори, ARB
Употребата на еплеренон в комбинация с АСЕ инхибитор и/или ARB може да увеличи риска от хиперкалиемия. Препоръчва се внимателно проследяване на серумния калий и бъбречната функция, особено при пациенти с риск от бъбречно увреждане, напр. при пациенти в напреднала възраст. Не трябва да се използва тройната комбинация от АСЕ инхибитор и ARB с еплеренон (вж. Точки 4.3 и 4.4).
Не са провеждани проучвания за взаимодействие с еплеренон и литий. Обаче се съобщава за литиева токсичност при пациенти, приемащи литий едновременно с диуретици и ACE-β инхибитори (вж. Точка 4.4). Еплеренон и литий не трябва да се прилагат едновременно. Ако тази комбинация се окаже необходима, трябва да се проследяват серумните нива на литий (вж. Точка 4.4).
Циклоспорин и такролимус могат да доведат до бъбречно увреждане и да увеличат риска от хиперкалиемия. Еплеренон не трябва да се прилага едновременно с циклоспорин и такролимус. Ако по време на лечението с еплеренон трябва да се прилагат циклоспорин или такролимус, се препоръчва внимателно проследяване на серумния калий и бъбречната функция (вж. Точка 4.4).
Нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВС)
Лечението с НСПВС може да доведе до остра бъбречна недостатъчност, като действа директно върху гломерулната филтрация, особено при рискови пациенти (пациенти в напреднала възраст и/или дехидратирани пациенти). Пациентите, приемащи еплеренон с НСПВС, трябва да бъдат адекватно хидратирани и да се изследва бъбречната им функция преди започване на лечението.
Едновременното приложение на триметоприм с еплеренон увеличава риска от хиперкалиемия. Трябва да се наблюдават серумният калий и бъбречната функция, особено при пациенти с бъбречно увреждане и при пациенти в напреднала възраст.
Алфа - 1 - блокери (напр. Празозин, алфузозин)
Комбинирането на алфа-1-блокери с еплеренон може да увеличи техния хипотензивен ефект и/или риска от постурална хипотония. Препоръчва се клинично проследяване на постуралната хипотония по време на едновременно приложение на алфа - 1 - блокери.
Трициклични антидепресанти, невролептици, амифостин, баклофен
Едновременното приложение на тези лекарства с еплеренон може потенциално да увеличи антихипертензивния ефект и риска от постурална хипотония.
Едновременното приложение на тези лекарства с еплеренон може потенциално да намали антихипертензивния ефект (задържане на натрий и течности).
Проучванията in vitro показват, че еплеренонът не е инхибитор на изоензимите CYP1A2, CYP2C19, CYP2C9, CYP2D6 или CYP3A4. Еплеренон не е субстрат или инхибитор на Р-гликопротеина.
Системната експозиция (AUC) на дигоксин се увеличава с 16% (90% CI: 4% - 30%) при едновременно приложение с еплеренон. Трябва да се внимава, ако дозите на дигоксин са в горния край на терапевтичния диапазон.
Не са наблюдавани клинично значими фармакокинетични взаимодействия с варфарин. Трябва да се внимава, ако дозите варфарин са в горния край на терапевтичния диапазон.
Резултатите от фармакокинетични проучвания с тестови субстрати на CYP3A4, т.е. мидазолам и цизаприд, не показват значими фармакокинетични взаимодействия при едновременно приложение с еплеренон.
- Мощни инхибитори на CYP3A4: Когато еплеренон се прилага едновременно с лекарствени продукти, които инхибират ензима CYP3A4, могат да възникнат значителни фармакокинетични взаимодействия. Силен инхибитор на CYP3A4 (кетоконазол 200 mg два пъти дневно) води до 441% увеличение на AUC на еплеренон (вж. Точка 4.3). Едновременното приложение на еплеренон с мощни инхибитори на CYP3A4 като кетоконазол, итраконазол, ритонавир, нелфинавир, кларитромицин, телитромицин и нефазодон е противопоказано (вж. Точка 4.3).
- Леки до умерени инхибитори на CYP3A4: Едновременното приложение с еритромицин, саквинавир, амиодарон, дилтиазем, верапамил или флуконазол води до значителни фармакокинетични взаимодействия с повишаване на AUC от порядъка на степен от 98% на 187%. Следователно, дозата на еплеренон не трябва да надвишава 25 mg дневно, когато леки до умерени инхибитори на CYP3A4 се прилагат едновременно с еплеренон (вж. Точка 4.2).
Едновременното приложение на еплеренон с жълт кантарион (силен индуктор на CYP3A4) причинява 30% намаление на AUC на еплеренон. По-изразено намаляване на AUC на еплеренон може да настъпи, когато се прилага с по-силни индуктори на CYP3A4, напр. с рифампицин. Поради риска от намалена ефикасност на еплеренон, не се препоръчва едновременната му употреба със силни индуктори на CYP3A4 (рифампицин, карбамазепин, фенитоин, фенобарбитал, жълт кантарион) (вж. Точка 4.4).
Въз основа на резултатите от фармакокинетично клинично проучване, не се очакват значителни взаимодействия при едновременно приложение на антиациди с еплеренон.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Няма достатъчно данни за употребата на еплеренон при бременни жени. Проучванията при животни не показват директни или индиректни неблагоприятни ефекти по отношение на бременността, ембриофеталното развитие, раждането или постнаталното развитие (вж. Точка 5.3). Трябва да се внимава, когато се предписва еплеренон на бременни жени.
Не е известно дали еплеренон се екскретира в кърмата при хора след перорално приложение.
Предклиничните данни обаче показват, че еплеренон и/или неговите метаболити присъстват в кърмата при плъхове и че малките плъхове, изложени на този път, се развиват нормално. Тъй като възможните нежелани реакции върху кърмачето не са известни, трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови/въздържа от тъщата.
Няма налични данни за фертилитета при хора.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са провеждани проучвания за ефектите на еплеренон върху способността за шофиране и работа с машини. Еплеренон не причинява сънливост или когнитивно увреждане, но при шофиране или работа с машини трябва да се има предвид възможността за замайване по време на лечението.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
В двете проучвания EPHESUS и Eplerenone при проучване за хоспитализация и оцеляване при леки пациенти при сърдечна недостатъчност [EMPHASIS-HF]), общата честота на нежеланите събития, съобщени при еплеренон, е същата като при плацебо.
Изброените по-долу нежелани реакции са тези, които се очаква да бъдат свързани с лечението и да надвишават честотата на плацебо, или са тежки и значително надвишават честотата на плацебо, или са наблюдавани по време на постмаркетинговото наблюдение. Нежеланите реакции са изброени по системо-органна класа и абсолютна честота. Честотите са дефинирани като: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до 130 ms и или хоспитализирани по сърдечно-съдови (СС) причини 6 месеца преди записването, или са имали плазмено ниво на натриуретичен пептид тип B (BNP) от най-малко 250 pg/ml или плазмено ниво на N-терминален про-BNP от поне 500 pg/ml при мъже (750 pg/ml при жени) Еплеренон започва с 25 mg веднъж дневно и се увеличава до 50 mg веднъж дневно след 4 седмици. ако нивото на серумния калий е 2, еплеренон започва с 25 mg през ден и дозата се увеличава до 25 mg веднъж дневно.
Общо 2737 субекта бяха рандомизирани (двойно-сляпо), за да получават еплеренон или плацебо. Първоначалното лечение включва диуретици (85%), АСЕ инхибитори (78%), ангиотензин II рецепторни блокери (19%), бета-блокери (87%), антитромботично лечение (88%), хиполипидемия (63%) и дигиталисови гликозиди (27 %). Средният LVEF беше
26% и средната дължина на QRS беше
122 ms По-голямата част от пациентите (83,4%) са хоспитализирани за сърдечна недостатъчност през 6-те месеца преди рандомизацията, като приблизително 50% от тях се дължат на сърдечна недостатъчност. Приблизително 20% от пациентите са имали имплантируеми дефибрилатори или сърдечна ресинхронизираща терапия.
Първичната крайна точка, смърт от сърдечно-съдови заболявания или хоспитализация поради сърдечна недостатъчност, е настъпила при 249 субекта (18,3%) в групата с еплеренон и 356 субекта (25,9%) в групата на плацебо (RR 0,63, 95% IS, 0,54-0,74, p 5,5 mmol/l) при 158 субекта (11,8%) в групата с еплеренон и 96 субекта (7,2%) в групата на плацебо (p Общи условия Помощ Обратна връзка Поверителност Бисквитки