помощните вещества

Одобрен текст за решение за промяна, ev. не.: 2019/07393-ZME

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1. Име на лекарствения продукт

2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

125 mg диспергиращи се таблетки

Всяка диспергираща се таблетка съдържа амоксицилин трихидрат, еквивалентен на 125 mg амоксицилин.

За помощните вещества вижте точка 6.1.

250 mg диспергиращи се таблетки

Всяка диспергираща се таблетка съдържа амоксицилин трихидрат, еквивалентен на 250 mg амоксицилин.

За помощните вещества вижте точка 6.1.

375 mg диспергиращи се таблетки

Всяка диспергираща се таблетка съдържа амоксицилин трихидрат, еквивалентен на 375 mg амоксицилин.

За помощните вещества вижте точка 6.1.

500 mg диспергиращи се таблетки

Всяка диспергираща се таблетка съдържа амоксицилин трихидрат, еквивалентен на 500 mg амоксицилин.

За помощните вещества вижте точка 6.1.

750 mg диспергиращи се таблетки

Всяка диспергираща се таблетка съдържа амоксицилин трихидрат, еквивалентен на 750 mg амоксицилин.

За помощните вещества вижте точка 6.1.

1000 mg диспергиращи се таблетки

Всяка диспергираща се таблетка съдържа амоксицилин трихидрат, еквивалентен на 1000 mg амоксицилин.

За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3. Фармацевтична форма

125 mg диспергиращи се таблетки

Duomox са кремаво-бели овални таблетки с логото от едната страна и кода: "231". От другата страна на таблета има делителна черта. Делителната черта не служи за разделяне на таблетката на равни дози, тя има само естетическа функция.

250 mg диспергиращи се таблетки

Duomox са кремаво-бели овални таблетки с логото от едната страна и кода: "232". От другата страна на таблета има делителна черта. Делителната черта не служи за разделяне на таблетката на равни дози, тя има само естетическа функция.

375 mg диспергиращи се таблетки

Duomox са кремаво-бели овални таблетки с логото от едната страна и кода: "233". От другата страна на таблета има делителна черта. Делителната черта не служи за разделяне на таблетката на равни дози, тя има само естетическа функция.

500 mg диспергиращи се таблетки

Duomox са кремаво-бели овални таблетки с логото от едната страна и кода: "234". От другата страна на таблета има делителна черта. Делителната черта не служи за разделяне на таблетката на равни дози, тя има само естетическа функция.

750 mg диспергиращи се таблетки

Duomox са кремаво-бели овални таблетки с логото от едната страна и кода: "235". От другата страна на таблета има делителна черта. Делителната черта не служи за разделяне на таблетката на равни дози, тя има само естетическа функция.

1000 mg диспергиращи се таблетки

Duomox са кремаво-бели овални таблетки с логото от едната страна и кода: "236". От другата страна на таблета има делителна черта. Делителната черта не служи за разделяне на таблетката на равни дози, тя има само естетическа функция.

4. Клинични данни

4.1 Терапевтични показания

Амоксицилин е показан за лечение на следните инфекции при възрастни и деца (вж. Точки 4.2, 4.4 и 5.1):

· Остър бактериален синузит

· Остър отит на средното ухо

· Остър стрептококов тонзилит и фарингит

· Остри обостряния на хроничен бронхит

· Придобити в общността пневмонии

· Безсимптомна бактериурия при бременност

· Тиф и паратиф

· Зъбен абсцес с разпространение на целулит

· Инфекции на протезни стави

· Изкореняване на Helicobacter pylori

Амоксицилин също е показан за лечение и профилактика на ендокардит.

Трябва да се вземат под внимание официалните указания за подходящата употреба на антибактериални средства.

4.2 Дозировка и начин на приложение

Дозата на амоксицилин, избрана за лечение на отделна инфекция, трябва да отчита:

• Предполагаеми патогени и вероятната им чувствителност към антибактериални агенти (вж. Точка 4.4)

• Тежест на инфекцията и мястото на инфекцията

• Възрастта, телесното тегло и бъбречната функция на пациента; както е показано по-долу

Продължителността на лечението трябва да се определя от вида на инфекцията и отговора на пациента на лечението и като правило трябва да бъде възможно най-кратка. Някои инфекции изискват по-продължително лечение (за данни за дългосрочно лечение вижте точка 4.4).

Възрастни и деца с тегло ≥ 40 kg

Индикация *

Партида *

Остър бактериален синузит

250 mg до 500 mg на всеки 8 часа или 750 mg до 1 g на всеки 12 часа

750 mg до 1 g на всеки 8 часа при тежки инфекции

Остър цистит може да се лекува с 3 g два пъти дневно в продължение на един ден.

Безсимптомна бактериурия при бременност

Зъбен абсцес с разпространение на целулит

Остър отит на средното ухо

500 mg на всеки 8 часа, 750 mg до 1 g на всеки 12 часа

750 mg до 1 g на всеки 8 часа в продължение на 10 дни при тежки инфекции

Остър стрептококов тонзилит и фарингит

Остри обостряния на хроничен бронхит

Придобити в общността пневмония

500 mg до 1 g на всеки 8 часа

Тифоидна треска и паратиф

500 mg до 2 g на всеки 8 часа

Инфекции на протезни стави

500 mg до 1 g на всеки 8 часа

2 g перорално, еднократна доза 30 до 60 минути преди процедурата

Изкореняване на Helicobacter pylori

750 mg до 1 g два пъти дневно в комбинация с инхибитор на протонната помпа (напр. Омепразол, лансопразол) и друг антибиотик (напр. Кларитромицин, метронидазол) в продължение на 7 дни

Лаймска болест (вж. Точка 4.4)

Ранен етап: 500 mg до 1 g на всеки 8 часа, до максимум 4 g/ден, дадени в разделени дози за 14 дни (10 до 21 дни).

Късен етап (системно участие): 500 mg до 2 g на всеки 8 часа, до максимум 6 g/ден, дадени в разделени дози за 10 до 30 дни.

* За всяко показание трябва да се вземат предвид официалните насоки за лечение.

Деца с тегло + *

Партида + *

Остър бактериален синузит

20 до 90 mg/kg/ден, които да се дават на разделени дози *

Остър отит на средното ухо

Придобити в общността пневмония

Зъбен абсцес с разпространение на целулит

Остър стрептококов тонзилит и фарингит

40 до 90 mg/kg/ден, които да се дават на разделени дози *

Тифоидна треска и паратиф

100 mg/kg/ден, които да се дават в три разделени дози

50 mg/kg перорално, еднократна доза 30 до 60 минути преди операцията

Лаймска болест (вж. Точка 4.4)

Ранен стадий: 25 до 50 mg/kg/ден, дадени в три разделени дози за 10 до 21 дни

Късен стадий (системно участие): 100 mg/kg/ден, дадени в три разделени дози в продължение на 10 до 30 дни

+ За всяко показание трябва да се вземат предвид официалните насоки за лечение.

* Режимите на дозиране два пъти дневно трябва да се имат предвид само ако дозата е от горната граница на дозовия диапазон.

Възрастни хора

Не се изисква корекция на дозата.

Бъбречна недостатъчност

GFR (ml/min)

Възрастни и деца с тегло ≥ 40 kg

Деца с тегло #

Хепатобилиарни нарушения

хепатит и холестатична жълтеница, умерено повишаване на AST и/или ALT

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Данни от клинични изпитвания

уртикария и сърбеж

Постмаркетингови данни

кожни реакции като мултиформен еритем, синдром на Stevens-Johnson, токсична епидермална некролиза, булозен

и ексфолиативен дерматит, остър генерализиран обрив (AGEP) (вж. точка 4.4) и лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (DRESS)

и системни симптоми)

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

кристалурия (вж. точки 4.4 и 4.9).

* Честотата на тези нежелани събития се основава на данни от клинични проучвания, включващи общо около 6000 възрастни и педиатрични пациенти, получаващи амоксицилин.

# Съобщава се за повърхностно оцветяване на зъбите при деца. Задълбочената хигиена на устната кухина може да помогне за предотвратяване обезцветяването на зъбите, тъй като четката обикновено го отстранява.

Докладване на предполагаеми нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешение за употреба е важно. Тя позволява непрекъснато наблюдение на съотношението полза-риск на лекарството. От медицинските специалисти се изисква да съобщават за всяка предполагаема нежелана реакция на националния център за докладване, изброен в приложение V.

4.9 Предозиране

Симптоми и признаци на предозиране

Може да се появят стомашно-чревни симптоми (като гадене, повръщане и диария) и дисбаланс на течности и електролити. Наблюдава се индуцирана от амоксицилин кристализация, която в някои случаи води до бъбречна недостатъчност. Конвулсии могат да се появят при пациенти с бъбречно увреждане или такива, лекувани с високи дози (вж. Точки 4.4 и 4.8).

Стомашно-чревните симптоми могат да бъдат лекувани симптоматично, като се обръща внимание на баланса вода/електролит.

Амоксицилин може да бъде отстранен от кръвта чрез хемодиализа.

5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1 Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: широкоспектърни пеницилини; ATC код: J01CA04.

Амоксицилин е полусинтетичен пеницилин (бета-лактамен антибиотик), който инхибира един или повече ензими (често наричани пеницилин свързващи протеини, PBPs) на бактериалния пептидогликан биосинтетичен път, който е неразделна структурна съставка на бактериалната клетъчна стена. Инхибирането на синтеза на пептидогликан води до отслабване на клетъчната стена, след което клетъчният лизис и смърт обикновено настъпват.

Амоксицилинът е податлив на разграждане от бета-лактамази, произведени от резистентни бактерии, и следователно спектърът на активност само на амоксицилин не включва микроорганизми, които произвеждат тези ензими.

Времето, през което нивото на амоксицилин е над минималната инхибиторна концентрация (T> MIC), се счита за основния определящ фактор за ефикасността на амоксицилин.

Основните механизми на резистентност към амоксицилин са:

• Инактивиране от бактериални бета-лактамази.

• Промяна в PBP, която намалява афинитета на антибактериалния агент към прицелния патоген.

Бактериалната непропускливост или механизмът на ефлуксната помпа може да предизвика или да допринесе за бактериална резистентност, особено при грам-отрицателни бактерии.

Граничните стойности на MIC за амоксицилин идват от Европейския комитет за тестване на антимикробната чувствителност (EUCAST), версия 5.0.

Микроорганизъм

Гранични стойности на MIC (mg/l)

Чувствително ≤

Устойчив>

Enterococcus spp. 3

Стрептококи от група А, В, С и G

с изключение на Clostridium difficile 8

Грам-отрицателни анаероби 8

Гранични стойности, независими от бактериални видове 10

1 Ентеробактериалните щамове от див тип са категоризирани като чувствителни към аминопеницилини. Някои страни предпочитат да категоризират изолатите от E. coli и P. mirabilis от див тип като междинно чувствителни. В този случай използвайте MIC S (чувствителен) ≤ 0,5 mg/l като гранична стойност.

2 Повечето стафилококи произвеждат пеницилиназа и са устойчиви на амоксицилин. Резистентните към метицилин изолати са, с малки изключения, устойчиви на всички бета-лактамни лекарства.

3 Чувствителността към амоксицилин може да се извлече от чувствителността към ампицилин.

4 Чувствителността на стрептококи от групи A, B, C и G към пеницилини се извлича от чувствителността към бензилпеницилин.

5 Праговете не се прилагат за изолатите на менингит. Пероралното лечение с амоксицилин трябва да се избягва при изолати, категоризирани като междинни продукти, чувствителни към ампицилин.

Чувствителността се извлича от MIC на ампицилин.

6 Праговете се основават на интравенозно приложение. Изолатите, произвеждащи бета-лактамаза, се считат за устойчиви.

7 Щамовете, произвеждащи бета-лактамаза, трябва да се считат за устойчиви.

8 Чувствителността към ампицилин може да се извлече от чувствителността към бензилпеницилин.

9 Граничните стойности се основават на епидемиологични пределни стойности (изрязване-изключени) стойности (ECOFF), които отличават изолатите от див тип от изолатите с намалена чувствителност.

10 Граничните стойности, независими от бактериалните видове, се основават на дози от най-малко 0,5 g x 3 или 4 дози на ден (1,5 до 2 g/ден).

Преобладаването на резистентност може да варира географски и във времето при избрани видове и трябва да се получи местна информация за резистентността, особено при лечението на тежки инфекции. Ако е необходимо, трябва да се потърси съвет от експерт, когато местното разпространение на резистентност е такова, че полезността на лекарството е под въпрос за поне някои видове инфекции.

In vitro чувствителност на микроорганизмите към амоксицилин

Обикновено чувствителни видове

Бета-хемолитични стрептококи (групи A, B, C и G)

Видове, за които придобитата резистентност може да представлява проблем

Коагулаза отрицателни стафилококи

По своята същност устойчиви микроорганизми †

Bacteroides spp. (много щамове на Bacteroides fragilis са устойчиви).

† Естествена междинна чувствителност при липса на придобит механизъм на резистентност.

£ Почти всички щамове на S. aureus са устойчиви на амоксицилин поради производството на пеницилиназа. Освен това всички устойчиви на метицилин щамове са устойчиви на амоксицилин.

5.2 Фармакокинетични свойства

Амоксицилинът е напълно разтворим във воден разтвор при физиологично рН. Той се абсорбира бързо и добре след перорално приложение. След перорално приложение бионаличността на амоксицилин е приблизително 70%. Времето за достигане на пикова плазмена концентрация (Tmax) е приблизително един час.

Следват фармакокинетичните резултати, получени в проучване, при което амоксицилин 250 mg три пъти дневно е прилаган на гладни групи здрави доброволци.

В диапазона от 250 до 3000 mg бионаличността (измерена като Cmax и AUC) е линейна и пропорционална на дозата. Абсорбцията не се влияе от настоящия прием на храна.

Хемодиализата може да се използва за елиминиране на амоксицилин.

Около 18% от общия плазмен амоксицилин е свързан с протеини и привидният обем на разпределение е около 0,3 до 0,4 l/kg.

След интравенозно приложение амоксицилин е открит в жлъчния мехур, коремната тъкан, кожата, мастната и мускулната тъкан, синовиалната и перитонеалната течност, жлъчката и гниенето. Амоксицилинът не се разпределя достатъчно в цереброспиналната течност.

Проучванията при животни не са показали значително задържане на тъкани на свързани с наркотици вещества. Амоксицилин, както повечето пеницилини, може да бъде открит в майчиното мляко (вж. Точка 4.6).

Доказано е, че амоксицилин преминава плацентарната бариера (вж. Точка 4.6).

Амоксицилин се екскретира частично с урината като неактивна пеницилинова киселина в количество, съответстващо на 10 до 25% от началната доза.

Амоксицилин се екскретира главно през бъбреците.

При здрави индивиди средният полуживот на елиминиране на амоксицилин е приблизително един час, а средният общ клирънс е приблизително 25 l/h. Приблизително 60 до 70% от амоксицилин се екскретира непроменен с урината през първите 6 часа след еднократна доза от 250 mg или 500 mg амоксицилин. Различни проучвания са установили, че 50 до 85% от амоксицилин се екскретира с урината в рамките на 24 часа.

Едновременното приложение на пробенецид забавя отделянето на амоксицилин (вж. Точка 4.5).

Елиминационният полуживот на амоксицилин при малки деца на възраст от около 3 месеца до 2 години и при по-големи деца и възрастни е сходен. При много малки деца (включително недоносени деца) през първата седмица от живота интервалът на дозиране не трябва да надвишава два пъти дневно поради незрялостта на бъбречния екскреторен път. Тъй като пациентите в напреднала възраст са по-склонни да имат намалена бъбречна функция, дозата трябва да бъде подбрана внимателно и може да е полезно за проследяване на бъбречната функция.

След перорално приложение на амоксицилин при здрави мъже и жени, полът не оказва значително влияние върху фармакокинетиката на амоксицилин.

Бъбречна недостатъчност

Общият серумен клирънс на амоксицилин намалява пропорционално на намаляващата бъбречна функция (вж. Точки 4.2 и 4.4).

Чернодробно увреждане

Пациентите с чернодробно увреждане трябва да се прилагат с повишено внимание и чернодробната функция трябва да се наблюдава на редовни интервали.

5.3 Предклинични данни за безопасност

Предклиничните данни не разкриват особен риск за хората въз основа на конвенционални проучвания за фармакологична безопасност, токсичност при многократни дози, генотоксичност, токсичност за репродукцията и развитието.

Не са провеждани проучвания за канцерогенност с амоксицилин.

6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1 Списък на помощните вещества

микрокристална целулоза и кармелоза натрий (Е 466)

микрокристална целулоза (E 460)

кросповидон (Е 1202)

аромат на ванилин мандарина

магнезиев стеарат (E 470 B)

6.2 Несъвместимости

6.3 Срок на годност

6.4 Специални мерки за съхранение

Съхранявайте на сухо място при стайна температура (15 ° C до 25 ° C).

6.5 Данни за опаковката

125 mg, 250 mg, 375 mg, 500 mg диспергиращи се таблетки

Блистери, съставени от алуминий и PVC блистери, се поставят в хартиена кутия.

Блистери от 20 таблетки.

750 mg, 1000 mg диспергиращи се таблетки

Блистер, съставен от алуминий и PVC. Мехурите се поставят в хартиена кутия.

Блистери от 20 и 14 таблетки.

Не всички видове опаковки могат да се предлагат на пазара.

6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне

Неизползваният продукт или отпадъчните материали трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.

7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Astellas Pharma s.r.o.

Rohanské nábřeží 678/29

186 00 Прага 8 - Карлин

8. Регистрационни номераA

Duomox 125 15/0149/19-S

Duomox 250 15/0150/19-S

Duomox 375 15/0151/19-S

Duomox 500 15/0152/19-S

Duomox 750 15/0153/19-S

Duomox 1000 15/0383/95-S

9. Дата на регистрация/Дата на подновяване на регистрацията

Дата на регистрация: 11.07.1995

Дата на последно подновяване: 18.10.2006