КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Diacomit 250 mg прах за перорална суспензия в саше
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяко саше съдържа 250 mg стирипентол.
Помощно вещество с известен ефект 0,11 mg натрий на саше.
Всяко саше съдържа 2,5 mg аспартам, 500 mg диспергирана суха течна глюкоза и 2,4 mg сорбитол.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Прах за перорална суспензия
Светло розов, кристален прах.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Diacomit е показан в комбинация с клобазам и валпроат като допълнителна терапия при рефрактерни, генерализирани тонично-клонични припадъци при пациенти с тежка миоклонична епилепсия при кърмачета (SMEI, синдром на Dravet), ако припадъците не се контролират адекватно с клобазам и валпроат.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Diacomit трябва да се прилага само под наблюдението на педиатър/детски невролог с опит в диагностиката и лечението на епилепсия при кърмачета и деца.
Дозата на стирипентол се изчислява на база mg/kg телесно тегло.
Дневната доза може да се прилага в 2 или 3 разделени дози.
Започването на допълнителна терапия със стирипентол трябва да бъде постепенно чрез увеличаване на дозата до препоръчителната доза от 50 mg/kg/ден, приложена в комбинация с клобазам и валпроат.
Ескалацията на дозата на стирипентол трябва да бъде постепенна, като се започне с 20 mg/kg/ден в продължение на 1 седмица, след това 30 mg/kg/ден в продължение на 1 седмица. По-нататъшното увеличаване на дозата зависи от възрастта:
- на деца под 6-годишна възраст трябва да се дава допълнителна доза от 20 mg/kg/ден на 3-та седмица, достигайки препоръчителната доза от 50 mg/kg/ден за три седмици;
- на деца на възраст от 6 до 12 години трябва да се дава допълнителна доза от 10 mg/kg/ден всяка седмица, за да достигнат препоръчителната доза от 50 mg/kg/ден за четири седмици;
- деца и юноши над 12 години трябва да получават допълнителна доза от 5 mg/kg/ден всяка седмица, докато се достигне оптималната доза въз основа на клиничната преценка.
Препоръчителната доза от 50 mg/kg/ден се получава от резултатите от наличните клинични проучвания, това е единствената доза Diacomit, оценена в основните проучвания (вж. Точка 5.1).
Стирипентол винаги трябва да се приема с храна, тъй като той се разлага много бързо в кисела среда (напр. Ако е изложен на стомашна киселина на гладно).
Стирипентол не трябва да се дава едновременно с мляко или млечни продукти (кисело мляко, прясно сирене и др.), Газирани напитки, плодови сокове или с храни и напитки, които съдържат кофеин или теофилин.
Деца под 3 години
Проведено е основно клинично изпитване на стирипентол при деца с SMEI на възраст 3 години и повече. Клиничното решение за използване на стирипентол при деца с SMEI до 3-годишна възраст трябва да бъде взето въз основа на индивидуална оценка на базата на пациента, като се вземат предвид потенциалните клинични ползи и рискове. При тази група по-малки деца допълнителната терапия със стирипентол трябва да започне само ако клинично се потвърди диагнозата SMEI. (Вижте раздел 5.1). Има ограничени данни за употребата на стирипентол при деца под 12-месечна възраст. Мастирипентол трябва да се използва под строг медицински контрол при тези деца.
Пациенти на възраст ≥ 18 години
Не са събрани достатъчно дългосрочни данни, за да се потвърди ефикасността в категорията за възрастни. Лечението трябва да продължи докато се наблюдава ефикасност.
Корекции на дозата на други антиепилептични лекарства, използвани в комбинация със стирипентол
Въпреки липсата на обширни фармакологични данни за възможни лекарствени взаимодействия, следващата препоръка за коригиране на дозата и схемите на дозиране за други антиепилептични лекарствени продукти, прилагани едновременно със стирипентол, се основава на клиничния опит.
В основни проучвания, когато се започва със стирипентол, дневната доза клобазам е 0,5 mg/kg/ден, обикновено се дава на разделени дози, два пъти дневно. В случай на клинични прояви на нежелани реакции или предозиране на клобазам (т.е. сънливост, хипотония и раздразнителност при малки деца), дневната доза се намалява с 25% всяка седмица. Съобщава се за приблизително дву- до трикратно повишаване на плазмените концентрации на клобазам и 5-кратно увеличение на норблобазам, когато стирипентол се прилага едновременно на деца със синдром на Dravet.
Потенциалът за взаимодействие между стирипентол и валпроат на метаболитно ниво се счита за незначителен и поради това не трябва да се налага корекция на дозата на валпроат след добавянето на стирипентол, освен в случаите на клинична безопасност. В основни проучвания на стомашно-чревни нежелани реакции, като загуба на апетит, загуба на тегло, дневната доза валпроат се намалява с приблизително 30% всяка седмица.
Лабораторни открития не са стандартни
В случай на аномалии в кръвната картина или чернодробните функционални тестове, клиничното решение дали да продължи лечението или да коригира дозата на стирипентол заедно с корекции на дозата на клобазам и валпроат трябва да се вземе по преценка на отделния пациент, като се вземат предвид: потенциалът клинични ползи и рискове (вж. точка 4.4).
Влияние на лекарствената форма
Лекарствената форма в сашето има малко по-високи стойности на Cmax от капсулите и следователно тези гормибиоеквивалентни лекарства не са. Ако се налага промяна на дозировката, препоръчва се промяната да се извършва под клинично наблюдение в случай на проблеми с поносимостта (вж. Точка 5.2).
Пациенти с чернодробно и бъбречно увреждане
Стирипентол не се препоръчва за употреба при пациенти с чернодробно и/или бъбречно увреждане (вж. Точка 4.4).
Прахът се смесва в чаша вода и се изпива веднага след смесването. За информация относно взаимодействието на стирипентол с храна, вижте точка 4.5.
4.3 Противопоказания
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1. Скорошна поява на психоза като епизоди на делириум.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Карбамазепин, фенитоин и фенобарбитал
Тези лекарства не трябва да се използват със стирипентол за лечение на синдром на Dravet. Дневната доза клобазам и/или валпроат трябва да бъде намалена по време на лечението с Diacomit в зависимост от появата на нежелани реакции (вж. Точка 4.2).
Темпът на растеж на децата
Поради честотата на стомашно-чревни нежелани реакции към лечение със стирипентол и валпроат (анорексия, загуба на апетит, гадене, повръщане), скоростта на растеж на децата, лекувани с тази комбинация, трябва внимателно да се следи.
Неутропенията може да бъде свързана със стирипентол, клобазам и валпроат. Кръвната картина трябва да бъде оценена преди започване на лечение със стирипентол. Освен ако няма клинични показания, кръвната картина трябва да се извършва на всеки 6 месеца.
Чернодробната функция трябва да бъде оценена преди започване на лечение със стирипентол. Освен ако няма клинични показания, чернодробната функция трябва да се проследява на всеки 6 месеца.
Чернодробно или бъбречно увреждане
Поради изобилието от специфични клинични данни при пациенти с чернодробно или бъбречно увреждане, стирипентол не се препоръчва за употреба при пациенти с чернодробно и/или бъбречно увреждане (вж. Точка 4.2).
Лекарства, засягащи CYP ензимите
Стирипентолът е инхибитор на ензимите CYP2C19, CYP3A4 и CYP2D6 и може значително да повиши плазмените концентрации на лекарства, метаболизирани от тези ензими, и да увеличи риска от нежелани реакции. (Вижте раздел 4.5). Проучванията in vitro предполагат, че фазата 1 на метаболизма на стрипентола се катализира от CYP1A2, CYP2C19 и CYP3A4 и вероятно други ензими. Препоръчва се повишено внимание при комбиниране на стрипентол с други лекарства, които могат да инхибират или индуцират един или повече от тези ензими.
Основните клинични проучвания не включват деца на възраст под 3 години. Поради това се препоръчва децата на възраст от 6 месеца до 3 години да бъдат внимателно наблюдавани по време на лечението със стирипентол.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Потенциални взаимодействия с лекарства, действащи върху стирипентол
Ефектът на други антиепилептични лекарства върху фармакокинетиката на стирипентол не е напълно установен.
Ефектът на макролидите и азолните противогъбични средства (за които се знае, че са инхибитори на CYP3A4 и субстрати на същия ензим) върху метаболизма на стирипентол е неизвестен. По същия начин ефектът на стирипентол върху техния метаболизъм е неизвестен.
Проучванията in vitro предполагат, че фазата 1 на метаболизма на стрипентола се катализира от CYP1A2, CYP2C19 и CYP3A4 и вероятно други ензими. Препоръчва се повишено внимание при комбиниране на стрипентол с други лекарства, които могат да инхибират или индуцират един или повече от тези ензими.
Ефект на стирипентол върху ензимите на цитохром Р450
Много от тези взаимодействия са частично потвърдени от in vitro проучвания и клинични проучвания. Повишаването на концентрациите в стационарно състояние при комбинираната употреба на стирипентол, валпроат и клобазам е подобно при възрастни и деца, въпреки че има значителна вариабилност между индивидите.
Стирипентол в терапевтични концентрации значително инхибира няколко изоензима на CYP450: напр. CYP 2C19, CYP2D6 и CYP 3A4. В резултат на това могат да се очакват фармакокинетични взаимодействия с други лекарства на ниво метаболизъм. Тези взаимодействия могат да причинят повишени системни концентрации на тези лекарства, което може да доведе до повишени фармакологични ефекти и обостряне и нежелани реакции.
Трябва да се внимава, ако клиничните обстоятелства изискват комбинацията от стирипентол с лекарства, метаболизирани от CYP2C19 (напр. Циталопрам, омепразол) или CYP3A4 (напр. Инхибитори на HIV протеаза, антихистамини като астемизол, хлорфенирамин, блокери на калциевите канали, статини, риск от орална контрацепция) реакции (вижте раздела за антиепилептичните лекарства по-долу). Препоръчва се проследяване на плазмените концентрации или нежеланите реакции. Може да се наложи намаляване на дозата.
Едновременното лечение със субстрати на CYP3A4 с тесен терапевтичен индекс трябва да се избягва поради значително повишен риск от сериозни нежелани реакции.
Данните за потенциалното инхибиране на CYP1A2 са ограничени и поради това взаимодействията с теофилин и кофеин не могат да бъдат изключени поради повишени плазмени концентрации на теофилин и кофеин, които могат да възникнат чрез инхибиране на чернодробния метаболизъм и потенциално да доведат до токсичност. Не се препоръчва употребата в комбинация със стирипентол. Това предупреждение не се ограничава до лекарства, но също така и до голям брой храни и хранителни добавки за деца: Пациентът не трябва да пие напитки кола, които съдържат големи количества кофеин или шоколад, който съдържа следи от теофилин (вж. Точка 4.2).
Тъй като стирипентолът инхибира CYP 2D6 in vitro при плазмени концентрации, постигнати при клинична употреба, лечения, които се метаболизират от този изоензим, като: бета-блокери (пропанолол, карведилол, тимолол), антидепресанти (флуоксетин, пароксетин, сертралин, имипрамин), кломип, антипсихотици (халоперидол), аналгетиците (кодеин, декстрометорфан, трамадол) могат да взаимодействат със стирипентол на нивото на метаболизма. Може да се наложи коригиране на дозата за лекарства, метаболизирани от CYP2D6 и тези, чиято доза се титрира индивидуално.
Потенциал за взаимодействие на стирипентол с други лекарства
Поради липсата на клинични данни се изискват следните клинично значими взаимодействия със стирипентол:
Неподходящи комбинации (трябва да се избягват, освен ако не е абсолютно необходимо)
- Алкалоиди на ергот (ерготамин, дихидроерготамин)
Ерготизъм с възможна некроза на крайниците (инхибиране на чернодробната екскреция на алкалоиди от ръжен ергот).
- Цизаприд, халофантрин, пимозид, хинидин, бепридил
Повишен риск от сърдечни аритмии и по-специално typovtorsades de pointes/"вълнов взрив".
- Имуносупресори (такролимус, циклоспорин, сиролимус)
Повишена концентрация на имуносупресори в кръвта (намалено ниво на метаболизъм в черния дроб).
- Статини (аторвастатин, симвастатин и др.)
Повишен риск от дозозависими нежелани реакции като рабдомиолиза (намален чернодробен метаболизъм на лекарства, понижаващи холестерола).
Комбинации, изискващи действие
- Мидазолам, триазолам, алпразолам
Повишени плазмени концентрации на бензодиазепини могат да се появят поради намален чернодробен метаболизъм, водещ до прекомерна седация.
Стирипентол увеличава депресиращия ефект на хлорпромазин върху ЦНС.
- Ефекти върху други антиепилептични лекарства (AED)
Инхибирането на CYP450 от CYP2C19 и CYP 3A4 изоензимите може да причини фармакокинетични взаимодействия (инхибиране на чернодробния метаболизъм) с фенобарбитал, примидоном, фенитоин, карбамазепин, клобазам (вж. Точка 4.2), валпроат (вж. Точка 4.2), диазомепам. Това води до повишени плазмени концентрации на тези антиконвулсанти с възможен риск от предозиране. Когато се комбинират други антиконвулсанти със стирипентол, се препоръчва клинично проследяване на плазмените концентрации на други антиконвулсанти с възможни корекции на дозата.
Във френската програма за състрадателна употреба стирираматът се добавя към стирипентол, клобазам и валпроат в 41% от 230 случая. Въз основа на клинични наблюдения при тази популация пациенти няма причина да се предлага промяна в дозата на топирамат и режимите на дозиране при едновременно приложение със стирипентол.
Не се очаква топирамат да инхибира конкурентно CYP2C19, тъй като това вероятно ще изисква плазмени концентрации 5-15 пъти по-високи от тези, постигнати при стандартни препоръчителни дози и режими на дозиране на топирамат.
Леветирацетам се метаболизира само в черния дроб. В резултат на това не се очаква фармакокинетично лекарствено взаимодействие между стирипентол и леветирацетам на метаболитно ниво.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Общ риск, свързан с епилепсия и антиепилептични лекарства
Доказано е, че при потомството на жени с епилепсия разпространението на малформации е два до три пъти по-високо от нивото от около 3% в общата популация. Въпреки други фактори, напр. възможни ефекти от епилепсия, наличните данни показват, че това увеличение се дължи до голяма степен на лечението. Установено е увеличение на малформациите в третираната популация във връзка с политерапията.
Въпреки това, ефективното лечение на епилепсия не трябва да се прекъсва по време на бременност, тъй като влошаването на заболяването може да бъде вредно както за майката, така и за плода.
Риск, свързан със стирипентол
Няма налични данни за експозирани бременности. Проучванията при животни не показват директни или индиректни вредни ефекти по отношение на бременността, развитието на плода, раждането или постнаталното развитие при дози, токсични за майката (вж. Точка 5.3). Поради показанията не се очаква стирипентол да се използва по време на бременност и при жени с детероден потенциал. Клиничното решение за използване на стирипентол по време на бременност трябва да се взема по преценка на отделния пациент, като се вземат предвид потенциалните клинични ползи и рискове. Трябва да се внимава при предписване на бременни жени и се препоръчва използването на ефективни методи за контрацепция.
Тъй като не са провеждани проучвания за екскреция в кърмата при хора и тъй като стирипентолът преминава свободно от плазмата в млякото при козите, кърменето не се препоръчва по време на лечението. Ако лечението със стирипентол продължава по време на кърмене, кърменото бебе трябва да бъде внимателно наблюдавано за потенциални нежелани реакции.
Не са наблюдавани ефекти върху фертилитета при проучвания върху животни (вж. Точка 5.3). Няма налични клинични данни, не е известен потенциален риск за хората.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини. Някои пациенти обаче могат да получат световъртеж и атаксия, което може да повлияе способността им да шофират или да работят с машини, а пациентите не трябва да шофират и да работят с машини, докато се лекуват със стирипентол.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Резюме на защитния профил
Най-честите нежелани реакции на стирипентол са анорексия, загуба на тегло, безсъние, сънливост, атаксия, хипотония и дистония.
Табличен списък на нежеланите реакции
Следните честоти са най-често използвани за описване на появата на нежелани реакции: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 към Условия за контакт Помощ Обратна връзка Поверителност Бисквитки