Основателят на исляма е роден около 570 г. в Мека, като член на арабското племе курейши. Баща му почина преди раждането му, а майка му малко след това. Сираците бяха поети от дядо Абд ал Мутталиб, а по-късно от чичо Абу Талиб. Не се знае много за младостта на Мохамед. На двадесет години той се присъединява към услугата на богата вдовица на име Хадиджа като агент по продажбите. Твърди се, че е опитен бизнесмен, бързо спечели симпатиите на своя началник и на 25 години се ожени за Хадиджа. Освен всичко друго, това значително подобри неговото социално и обществено положение в племето.
Как започна всичко
Според традицията бъдещият пророк започва да размахва първите си видения едва през 610 г., на около четиридесет години. По време на неуточнени медитации в пещери край Мека, по собствените му думи, архангел Гавраил му се явил и му заповядал да проповядва нова истина на хората. Твърди се, че самият Мохамед първо се е страхувал от тези разкрития и ги е считал за халюцинации. Страхуваше се, че е луд. Едва след като Хадиджа, според традицията, той е убеден, че неговите видения не са проява на психични заболявания, а че Бог наистина го е избрал да комуникира с човечеството чрез него.
Бягство от Мека
Мохамед се появява публично едва около 612 г. Той провъзгласява единствения всемогъщ Бог, на когото всички трябва безусловно да се подчинят, иначе безкрайна болка ги очаква в адския огън след смъртта. Той не вдъхнови много хора, но имаше последователи, които вярваха на Мохамед и влиянието му постепенно нарастваше. Според учението на новия пророк, всеки би трябвало да се подчинява на великия Аллах, защото той е създал цялата вселена и следователно целият свят принадлежи само на него.
С нарастващото влияние на Мохамед подобни искания скоро престанаха да се харесват на управляващата класа в Мека, където по това време имаше широко разпространена религиозна толерантност. Освен това, със смъртта на чичо Абу Талиб и съпругата му Хадиз около 619 г., Мохамед загуби силна подкрепа в племето и в личния си живот. Според мюсюлманската традиция олигарсите в Мека се опитали да убият пророка, но Аллах предупредил навреме. Той успява да избяга в близкия град Ятриб, по-късно преименуван на Медина. Това се случи на 24 септември 622 г., тази дата се счита за началото на ислямския календар.
Бандити и убийци
В Медина те не чакаха първите мюсюлмани с отворени обятия; Мохамед често влизаше в спорове, особено с еврейските жители на града. Медина лежи на стария търговски път между Мека и Близкия изток, а мюсюлманите скоро започнаха да правят набези на търговски кервани. Те осигурявали прехраната си и в същото време нанасяли тежки рани на курейшите, които били зависими от търговията.
Скоро меканците започнали да се бият с мюсюлманите. Те обаче не успяха в решителната битка при Бадре, въпреки факта, че имаше почти три пъти повече от мюсюлманите. Победата на последователите на новата религия срещу такова превъзходство се счита за знак на Бог и силата на Мохамед нараства.
Все повече хора в Медина приеха исляма, но имаше и такива, особено еврейските племена Бану Надир и Бану Курайз, които не се покориха. По-късно мюсюлманите изгонили от града членове на племето Бану Надир. Племето Бану Курайз, което също беше виновно за готовността си да си сътрудничи с курейшите, се оказа по-лошо. Всички мъже от Бану Курайз бяха около 600 до 900, те обезглавиха и продадоха жените и децата си в робство.
Спорен брак
Неговият спорен брак с Айша, дъщерята на неговия приятел Абу Бакр, също си струва да се спомене в описанието на живота на пророка Мохамед. Само по себе си не би било нищо особено за мъж на петдесет години да се ожени за шестгодишно дете. В крайна сметка това беше просто още един от договорените бракове, които обикновено се практикуваха по това време. Пророкът обаче започва да прави секс с Айша, когато е била на девет години, което в западното общество обикновено се нарича педофилия. Подобна морална преценка обаче е без значение за ислямския свят, защото за мюсюлманите моралният авторитет е примерът на пророка, а не възгледът на „корумпирания Запад“. Например в Иран девет години все още са пълнолетни за момиче, за да се омъжи.
Преминаване към световно господство
След като пое контрола над Медина, вниманието на Пророка се насочи срещу враговете му в Мека. Те обаче вече били толкова отслабени, че през 629 г. изпразнили града си за три дни, за да могат мюсюлманите да извършват там свещени обреди. Мохамед обявява светилището на Кака в Мека за най-святото място на исляма, а поклонението в Кааба за задължение. През 630 г. 10-хилядна мюсюлманска армия марширува церемониално в Мека, без да срещне съпротива. Меканците нямали избор, затова приели исляма. По същия начин една по една новата религия е възприета от всички други градове и оазиси на Арабския полуостров. Мюсюлманската армия по това време е най-силната армия в региона и нейната сила продължава да нараства благодарение на новопокръстените. Още през 638 г. мюсюлманите завладяват Йерусалим. И в продължение на сто години, през 732 г., ислямската експанзия трябваше да бъде спряна от Карол Мартел в битката при Поатие в днешна Франция.
Пророкът, разбира се, не доживя до това. През март 632 г. той лично поклони в Мека, но това беше „прощално поклонение“. Малко след завръщането си в Медина той се разболял и не станал от леглото от началото на юни. Умира на 6 юни в къщата на най-скъпата си съпруга Айша в Медина, където е погребан. По-късно т.нар Джамията на Пророка, която е второто най-свято място на исляма.