Кратък речник на словашкия език
няма док. свивам -а, свивам -а
Правила на словашкия правопис
Речник на словашкия език (от 1959 - 1968) 1
да се свивам, -а, -аю и свивам, -á, -аю и се свивам, -uje, -ují, разреждам. свивам се, -а, -не могат.
1. губят обем, пълнота, бръчки, бръчки (поради изсъхване): плодове, кори, кожата се свива (свива);
листата на растението се свиват (свиват);
кожата на лицето се свива;
устни свити (Pláv.);
материалът се свива, свива (например чрез охлаждане, готвене);
2. експр. (безусловно и за какво) да загубиш обем, размер, смисъл, да се свиеш: Предприемачеството се свива. (Кук.) Последователите на Street Redli се свиха. (Float) Прогресивното наследство от миналото е свито до няколко имена. (Фрост) Той се сви, бързо остарява. (Тат.) Сумите се свиха. (Хор.) Звукът сякаш се сви, сви. (Карв.) Но да ми се свие, да се свие. (Hviezd.);
док. свиване
1. губят обем, пълнота, бръчки, бръчки: Стрелките се свиват от измръзване. (Ondr.);
плодовете се свиват, листата се свиват;
кожата, кожата се свива;
Вените на кравите се свиха като въшки. (Ondr.) Обемната кал се сви [замръзване]. (Gab.) Лицето й се сви (Urb.) По нея се образуваха бръчки.
2. експр. да загуби обем, размер, смисъл, да се свие: Фигурата му се е свила с времето. (Ван.) Мартош пребледня малко и видимо се сви на стола си (Карв.), Прегърбен, сякаш за да стане по-малък. Той остаря с нея и се сви като троха. (Glow) Компанията е намаляла наполовина. (Urb.);
печалби, печалби, пари се свиха;
Пенсията се сви до милостиня. (Letz) Реалността [в стихосбирката] е намалена до минимум (А. Мат.) Намалена е. Представянето на факта не трябва да се свива, за да се илюстрира тезата. (Измръзване);
прен. Денят се сви (Звезда.) Той угасна, съкрати се;
док. да се свие, да се свие, да се свие, да се свие
люлка, -í, -ia док. издайте звънещ звук, дрънкалка: Машината дрънка, разклаща веригите. (Кук.) Scvendžali spiezovčeky. (Кук.) Камбаната бие в залата. (Gab.) Той се нарязва с бум и чакането на scjendji (Glow) с пищял удря твърд предмет. Той хваща мокро магаре, дърпа го тук-там по острието [косата], докато се движи. (Кук.);
прен. Неочаквано Свенджало си помисли: „Михал!“ (Габ.) Изведнъж й хрумна. Стаята мълчи със смях (смях) (Ráz.) В нея има звънлив смях.
scvengotať, -ce/-tá, -cú/-tajú, -tajúc dok. израз издайте звънлив звук, cvengot, scvengjat: Тя остави p-fire с остър жест, който scvengotal около стола. (Отбор.)
1. набръчкана, набръчкана, изсъхнала: Лицето й беше набръчкано, набръчкано. (Мин.);
s-é ябълка;
s-é семена;
s-é листни;
Той погледна сгърчената й длан с мозоли. (Скал.);
Свитото лице на баба (Джес.);
2. експр. измършавял, намален, прегърбен, порутен (обикновено старост, възраст): мъничка, смалена фигура (Лаз.);
Мъжът му се стори по-свит. (Лед);
свита старост (Glow);
Изглежда, че мелницата е по-слаба, по-свити. (Ал.)
3. изр. намалено, от което много е изчезнало: смалено имущество (Кук.) прен. свити желания (звезда.) разочарован, неосъществен