Той се фокусира върху областта на частното право, по-специално разрешаването на бизнес въпроси и цялостното управление на дълга. Завършил е Юридическия факултет на Университета Масарик в Бърно и работи като стажант-адвокат в офиса на Havel, Holásek & Partners.
Преглед на най-важната информация за условията на командировката на служителя и реквизитите на пътна заповед.
В съвременния мобилен свят е обичайно една компания не само да работи в централата си, но и да изпраща служители, които да предоставят услуги в целия регион, щата или в чужбина. По този начин служителите редовно са в командировки. В следващата статия ще представим кога служител може да бъде изпратен в командировка и какви са другите задължения, свързани с завършване на командировка.
Кога служителят е в командировка?
Според Кодекса на труда служителят винаги е в командировка, ако е работодателят изпраща във връзка с изпълнение на трудови задължения за необходимия период извън договореното му място на работа. Мястото на работа е задължителна част от трудовия договор, така че трябва да бъде посочено от всеки служител. Освен в надлежно обосновани случаи, мястото на работа не трябва да бъде договорено за по-широк район от общината.
Следователно, ако трудовият договор предвижда, че местоработата е в Братислава, такова определение ще бъде валидно. Ако обаче трудовият договор предвижда, че мястото на работа е Словакия, такова определение ще бъде невалидно, тъй като би навредило на правата на работника или служителя - например във връзка с предоставянето на надбавки за пътуване.
Пример: Фактът, че даден служител обичайно пътува из Словакия по време на своята работа, не означава сам по себе си, че е причина да се определи мястото на работа като цялата територия на Словашката република. Например шофьорът на автобус за дълги разстояния, въпреки че пътува из цялата страна по маршрута Братислава - Кошице, има място на работа, от което редовно тръгва и към което редовно се връща, напр. Братислава.
По отношение на периода, за който служителят може да бъде изпратен в командировка, трудовият кодекс не познава никакви конкретни срокове. Времето, необходимо за командировка, винаги зависи от конкретната ситуация. Продължителността му обаче трябва да бъде обоснована от естеството на задълженията, които трябва да изпълнява служителят.
Командировка със съгласието и без съгласието на служителя
По принцип работодателят може да изпрати служител в командировка само с негово съгласие. На практика обаче този принцип е до голяма степен потиснат. Това е така, защото често се прилагат някои от следните условия, при които служител може да бъде изпратен в командировка без неговото индивидуално съгласие:
- Съгласието за командироване в командировки може да бъде включено директно в трудовия договор. В този случай това съгласие ще важи за всички командировки, които служителят извършва по време на трудовото си правоотношение.
- Публикуването в командировки може да е резултат от естеството на договорената работа . В такъв случай съгласието на служителя за командировките произтича от факта, че той се е съгласил да изпълнява този вид работа.
- Командировката не се извършва извън общината на редовното работно място на служителя. Ако служителят има уговорен точен адрес като място на работа (например седалището на компанията), той е строго отведен в командировката веднага щом премине през изходната врата. Ако обаче става въпрос за командировка в общината на редовното му работно място, не се изисква съгласие. Редовното работно място на служителя може да бъде определено по различен начин от мястото на работа в трудовия договор. При липса на конкретна дефиниция редовно договореното място на работа се счита за редовно работно място.
- Командировката не се извършва извън района на пребиваване на служителя. Моля, имайте предвид, че мястото на пребиваване на служителя се счита за мястото, където служителят обикновено живее, не е задължително това да е мястото на официалното му пребиваване.
Пример: Ако служителят има уговорен вид работа в трудовия договор като строителен надзор, е ясно, че по своя характер той трябва да изпълнява тази работа в значителна степен в „полето“, на строителни обекти, чието местоположение ще зависи от договори за строителната фирма. В случай на този вид работа не се изискват допълнителни съгласия.
Поръчка за пътуване и сметка за командировка
Фактът, че служителят трябва да изпълнява и че е завършил командировка, е предмет на задължението за регистрация, регламентирано от Закона за обезщетение за пътуване. На първо място, трябва да се отбележи, че законът за надбавките за пътуване разбира командировка малко по-различно от Кодекса на труда. Според Закона за обезщетението за пътуване служителят е в командировка, ако изпълнява работните си задължения извън мястото на редовното си работно място.
На практика това означава, че ако даден служител има уговорено място на редовно работно място, различно от мястото на работа, командировката му по Кодекса на труда може да не е предмет на задължения по Закона за обезщетение при пътуване.
Пример: Като място на работа служител на фирма за доставка има уговорено място на седалището на компанията, но като редовно работно място е посочена цялата община (напр. Прешов). Ако служителят достави пакет на територията на Прешов, макар че от гледна точка на Кодекса на труда той ще бъде в командировка, но такова пътуване няма да подлежи на задълженията по Закона за обезщетение за пътуване.
Извършването на работа, която е командировка по Закона за обезщетението за пътуване, е предмет на две основни записи - пътна поръчка и сметка за служебно пътуване.
Пътното нареждане е писмен документ, издаден от работодател на служител в командировка. Такъв документ трябва да съдържа поне следната информация:
- Място на командировка
- Месторабота
- Продължителност на командировката
- Начин на транспорт в командировка
- Място на прекратяване на командировката
В рамките на условията, посочени в заповедта за пътуване, работодателят трябва да обърне внимание на законните интереси на служителя, например, в случай на командировка в чужбина, той практически няма друг избор, освен да посочи самолета.
Фактуриране в командировка е документ, издаден в края на мисията, който: доказва претенциите на служителя за обезщетение, дължимо му за извършване на командировката, а именно:
- възстановяване на доказани пътни разходи,
- възстановяване на доказани разходи за настаняване,
- диета,
· Възстановяване на доказани необходими допълнителни разходи (ако например служителят е трябвало да използва платена интернет връзка)
Ако командировката е продължила повече от седем дни, служителят може също да начисли пътни разходи, свързани с посещението на семейството му.
Конкретната форма на заповедта за пътуване или сметката за командировката не е посочена, така че е възможно да се използват различни онлайн приложения. Тогава отделна глава е методът за определяне на конкретния размер на пътните надбавки.