беше номинирана

Най-добрите истории от живота обикновено се разказват малко по малко

В момента романът се публикува от издателство „СЛОВАРТ“ Малко, чийто автор е Вероника Гогола. В него полският писател говори без фанфари и патос от гледна точка на детето за най-важното в живота, но и за съвсем обикновени неща.

„Вдъхновението за написването на тази книга беше някъде в дълбините на сърцето ми, със сигурност Храбал, но също така и Астрид Линдгрен и нейните деца от Булербин“, разкри авторът в предаването Pena dní на Rádio_FM. „Вдъхнових се от семейството си и начина на говорене, който ни помогна. Тъй като четох много, имаше и вдъхновения от литературата и се интересувах как да вкарам жив език на селските разказвачи в книгата, която теоретично не е литературна. Вдъхнових се от доходите си и от цялото семейство на разказвачите на Гогол. "

Романът „След малко“ е книга за смъртта, по-точно за факта, че смъртта е част от живота и тези, които са напуснали, остават присъстващи в него именно благодарение на разказването на истории. Вероника Гогола има силно чувство за идентичност в мястото, откъдето идва, и е била оформена от хора и истории, които е чувала като дете и сега им ги разказва. „Усещам корените си и силата на предците си - мисля, че това ми помага да обработвам нещата в живота на възрастните. Спусъкът за написването на книгата беше смъртта на баща ми, защото отчасти я възприемам като мисия, която той ми остави. Исках да му благодаря и да кажа - да, беше прав “, казва авторът за произхода на книгата.

Книгата с памет за детството не получи голям отзвук само у дома в Полша, където беше номинирана за редица литературни награди, но чешките рецензенти също не спестиха похвали:

„Гогол има само една проза за своя сметка - но каква! Разказът След малко е силно атмосферно изображение на изходящия свят. Светът, който държи заедно благодарение на основни качества като ред, мит, семейство, ритуал, памет. “Lidové noviny

„Историята избягва всякаква наивност или патос и остава здраво стъпила на земята. Разказва се от един вид безвремие, езикът на детето, но с острата чупливост на възрастен. Използваният от Гогола материал е познат и обработен многократно в литературата. Това, което прави книгата й интересна, е неестественото възприемане на времето, живота и смъртта. “ILiteratura.cz

На словашки език книгата е преведена от Карол Хмел, публикуването на книгата от публични източници е подкрепено от Фонда за подкрепа на изкуството .

За автора

Вероника Гогола (1988) е израснала в провинцията в южна Полша, където се случва и нейният автобиографичен роман „По трошкаш“. За дебюта си тя спечели главната награда на фестивала на книгите „Джоузеф Конрад“ в Краков и беше номинирана за престижната литературна награда „Найки“, финалист за Централноевропейската награда „Ангелус“ и литературната награда „Грифия“.

Учи украинистика в Ягелонския университет в Краков; в момента живее в Братислава. Превежда от словашки и украински и подготвя книга за Словакия и словаците за полските издатели.