Сред първите студенти, които успешно завършиха своята мобилност в рамките на проекта Erasmus + KA107, са двойка студенти от Белградския университет Елена Делевска (Сърбия) и Ивана Йович (Босна и Херцеговина). Те дойдоха в Ружомберок в началото на февруари и въпреки факта, че трябваше да извършват част от мобилността при строги мерки, свързани с коронавируса, градът и университетът им оставиха дълбоко впечатление.
Както Ивана заявява: „За първи път сме в Словакия и след пристигането ни веднага харесахме планините, природата, която е красива тук. Най-удивителното преживяване беше посещението на Високите Татри, Стари Смоковец. Ружомберок е малък град, не като Белград, където живея и уча, но изведнъж имам много време тук за неща, които нямах вкъщи. ".
Елена и Ивана учат устен превод, превод на словашки език в родния университет и усъвършенстваха своя словашки език във Факултета по изкуства, KU в Ружомберок. До преди две години те не знаеха словашки или словашки, нито планираха да учат словашки. И двамата ученици се интересуваха от изучаването на други чужди езици. Както обяснява Ивана: „Първоначално планирах да уча японски, но тази област вече беше напълно заета в университета, затова реших да уча словашки език“. В същата ситуация беше и Елена, която се интересуваше от руския език, но словашкият изглеждаше подобен на руския и затова изборът падна върху нея. Въпреки че говорят сръбски помежду си, и двамата са щастливи, че им е дадена възможност да говорят словашки със словаци. „Няма интерес към словашки в Босна и Херцеговина, но да в Сърбия. В Сърбия има много хора със словашки произход, особено във Войводина. Студенти от този регион също учат в Белградския университет, но словашкият е различен във Войводина и Словакия. Той съдържа много архаизми в Сърбия. "
И двамата ученици признават известна прилика между сръбския и словашкия. Ивана оценява първоначалния си опит по следния начин: „В началото беше трудно, понякога имам проблем с дължините, меки и твърди също. Имаме подобни съществителни и прилагателни, объркани, някои думи са абсолютно еднакви (напр. Хляб, мляко, вино, бира). " Въпреки това, според Елена може да има интересни ситуации в комуникацията между словаци и сърби. „Често се случва някои словашки думи да звучат еднакво, но имат противоположно значение, например, ако кажем в Словакия, че миришат на нещо, това изразява нещо положително. В Сърбия думата миризма има отрицателно значение, тоест смърди. Подобно е в случая с думата удивително, което в сръбския език означава пълна противоположност на нещо ужасно. "
Въпреки че Сърбия и Босна и Херцеговина не са много екзотични страни за словаците, според учениците разликите са забележими, особено в традиционната кухня. Елена разкри: „Аз много харесвам сирене и разбира се харесвам кнедли от бриндза, които сега са ми любимата храна. Бих искал да се науча да ги готвя, за да мога да покажа на майка си как са приготвени и да я оставя да ги опита и тях. Но имаме проблем с bryndza. Правят се различни видове сирене, но не и бриндза. ”Иване в Словакия не харесва по-специално супата с чесън:„ За мен е много ароматна, мирише странно, но харесвам кнедли от бриндза, пиле, различни салати (например картофи). Имаме много месо в Босна и Херцеговина. “Въпреки културните различия и ограничения, свързани с коронавируса, студентите успешно завършиха учебния си престой по програма„ Еразъм + “и са отново в родината си.