доминика

В традиционно корейско облекло/Посещение на фризьор в Корея Снимка: архив Доминика Сакмарова

Доминика Сакмарова идва от Спиш и е страстен любител на словашкия фолклор. Освен това обаче е спечелена и от културата на „Далечния изток“. Първите й стъпки бяха към Азия, за да подобрите езика си. Както ни каза обаче, Азия се придържа към него и до ден днешен не го пуска. Ето защо Доминика се премести тук и от тази завладяваща и често неразбрана за нас тя носи оригинални истории.

Местната култура е диаметрално различна от словашката. Но както казва Доминика, добрите хора живеят навсякъде. И не само тези, но и местната кухня, обичаи или модерни технологии са невероятно привлекателни и интересни за опознаването на чужденците.

Освен това се казва, че местните са суеверни. Дали това е вярно, Доминика ни каза и в интервю, заедно с други интересни факти за обичаите или традициите, за мистериозния четвърти етаж, алкохолната супа и изтребителите на духове.

В интервю с Доминика Сакмарова ще научите:

  • Кое беше първото й пътуване до Източна Азия?
  • Как се различава първото й впечатление от очакванията?
  • Как трябваше да промени менюто си, когато пристигна?
  • Какви словашки деликатеси може да приготви тук?
  • Хората в Китай бяха изненадани от Доминика?
  • Ами суеверието на местните?
  • Защо да избягвате четвъртия етаж?
  • Какво можем да намерим в доминиканската книга „Котешката козина и камила“ при Великата китайска стена?

Защо отидохте в Източна Азия и какво го предшестваше?

Учих синология в Карловия университет в Прага. Синологията е област, която се занимава с китайския език, култура и история. Поради това първото пътуване до Азия беше за подобряване на езиковите умения. Просто Азия е някак прилепнала към човек. И наистина, тя остана и досега не ме пусна.

Какво беше първото ви впечатление след пристигането? Това беше различно от първоначалните ви очаквания или имате ясна представа за местната култура след следването си?

В днешния контекст е смешно, но отначало слязох на летището и ВСЕКИ имаше воал. Тогава наистина ме плашеше. Това беше преди около десет години и Тайван имаше скорошна епидемия от H1N1. За един месец не ми се стори странно. Когато настинахме, бяхме първите, които си купихме було, а когато се охлади навън, децата носеха воал като защита срещу студения въздух, точно както словашките деца носят шалове.

Кои места сте посетили? От колко време живеете тук и къде?

Прекарах по-голямата част от времето си в Тайван. Впоследствие живях известно време в северната част на Китай - което би било на един хвърлей от Северна Корея (ако се опитаме да хвърлим малко камъни в тази посока). Сега, за промяна, с цялото семейство живеем в Южна Корея, с почивки за трета година.

Какво ви докара тези места?

Всяко място е вълшебно по различен начин. В Тайван има фантастични, сърдечни хора, намерих там приятели за цял живот. Корея, от друга страна, е като прозорец към бъдещето. Когато човек има пред очите си всички съвременни технологии, функционираща система, функциониращи институции, той си казва: Иска ми се това да се случи и на Словакия. Идеален дори след сто години. Оценихме го особено след пристигането на коронавируса. В Корея те се справят с ситуацията с такава грация, че почти никога не сме ограничени в ежедневието.

Кои съвременни технологии са ви очаровали най-много?

Корея е пълна с футуристични технологии, в края на краищата роботи ви приветстват на летището, готови да помогнат и да ви отведат там, където трябва. Но повече от скандалните високотехнологични новини, аз се радвам на ежедневните малки неща, които улесняват живота. Как става така, че парите могат да бъдат теглени, депозирани и изпращани към чужда сметка във всеки банкомат. Фактът, че плащате и такса за паркиране на паркингите с картата за таксуване в колата. Или че универсалната карта за "обществен транспорт" може да се използва не само в автобуса и метрото, но и в такси, в музей, на парти или в кафене. И имате отстъпки за всичко благодарение на картата, разбира се. Това са само подробности, но винаги се чудя доколко ще улеснят живота ни.

Съпругът клати глава, за да не се съгласи, уж най-добрата е тяхната работеща кафе машина, която прави k-pop песен за кафето, докато вари кафе, и в същото време показва във видео анимациите какво се случва с вашето кафе. Тук всеки ще намери нещо за себе си.

Как възприемат местните чужденци? Те могат да ги приемат помежду си, ако се държат, разбира се, с уважение и уважение?

За щастие имаме универсален пропуск: две руси деца. Така че често представлява точно обратния проблем: докато успеем да се установим в ресторант, баба хваща бебето на ръце и то вече си играе щастливо с него или си брои зъбите. Дори лелите да ни спрат на улицата, те говорят директно с децата ни. По този начин по-добре се вписват сред местните жители, затова горещо препоръчвам.

Азиатската кухня е различна от нашата. Помните ли какво за първи път приготвихте в Азия? Беше предизвикателство коренно да се променят хранителните навици по този начин?

В Тайван оплаках липсата на подходящ хляб и мляко веднага щом пристигнах, но за щастие съжалението не продължи дълго, тайванската кухня е изключително вкусна. Нямаше причина да готвя много дълго време. Храненето в ресторантите обикновено е по-евтино от закупуването на всички съставки и готвенето трудно. По принцип, като моите приятели, посещавах кухнята само когато исках да им приготвя нещо специално, като коледни сладкиши с мед.

В корейско традиционно облекло Снимка: архив Доминика Сакмарова

Възможно е да приготвите някои типични словашки храни от наличните тук съставки?

С малко креативност е възможно да се подготви почти всичко. Ето, например, в Корея, освен че печем словашки хляб, ние дори сами си правим кисело зеле или кефир и извара. Така че не пропускаме кнедли или коледно зеле. Трябва обаче да се каже, че местната храна е страхотна, особено широкият избор от пресни, вкусни зеленчуци, риба и морски дарове. Така че обикновено ядем корейски ястия, приготвяме и домашно кимчи. Предвид малкия дял на месото и много местни продукти, зеленчуци и риба, това определено е по-здравословен и по-органичен вариант.

И когато внезапно имаме апетит за славашки вкус, всичко, което трябва да направим, е да избягаме тук до следващото парти и да купим Horalky или Mila. За щастие Корея е толкова просветена държава, че дори в тези словашки мегазвездни продукти можете да я купите.

Азиатската култура със сигурност се различава значително от словашката. Случвало ви се е местните просто да си клатят главите от нещо, което е често срещано у нас?

В Китай те поклащаха глави, когато ме видяха да пиша с лявата си ръка. И дори пишете знаци с лявата си ръка! Те не разбраха каква държава сме, която ще допусне такова възмущение, че няма да ни научи да пишем както трябва.

И това, което може би беше най-неразбираемото за вас и то е доста разпространено в Азия?

Хубав илюстративен пример е вечната пасивно-агресивна война на смърчовете срещу коучерите. Когато чужди непознати издухват носа си, предполагам, че местните веднага ще припаднат, което им се струва отвратително. Местните хора предпочитат весело да си дърпат носа с всички сили, спокойно и за половин ден в едно парче. Това от своя страна подлудява смърча.

Китайски улици Снимка: архив Доминика Сакмарова

Кои местни обичаи ви интересуват най-много?

Тук в Корея възрастта често се изчислява според лунния календар. Ето как става това: когато се роди бебе, то вече е на годинка. И тогава той ще празнува други „рождени дни“ не на годишнината от рождението му, а в деня на Лунната Нова година. Най-просто казано, според традицията всеки има една година повече за китайската Нова година. Достатъчно е някой да се роди през януари, а след месец той всъщност е на две години, дори не знае как.

Наистина ли хората в Азия са толкова суеверни, както казват? Защо да избягвате четвъртия етаж?

Суеверията, които хората обожават. Дори толкова, че с ентусиазъм са поели нашето западно суеверие относно нещастното число 13, въпреки че то няма основание в китайската традиционна култура. А номер четири? Квартетът има недостатъка в китайския, че звучи малко като умиращ. Когато живеех в Тайван, хората можеха да правят невероятни неща, само за да избегнат номер четири. Това е просто банално съвпадение на думи, но вие ще рискувате?

Всички суеверни бяха управлявани от собственика на нашата къща, който се приспособи творчески към факта, че сградата му има просто нещастни четири етажа. Но няма да разкривам как го е направил, ще разберете в Cat Fur.

Нова книга на Доминик - Котешка козина и камила до китайската стена Снимка: архив Доминика Сакмарова

Написали сте блогове от вашия опит, по много забавен и интересен начин, които са спечелили читатели от първите ви редове. Сега публикувате своя собствена книга „Котешка козина и камила“ на Великата китайска стена. Какво откриваме в него и как е изложено?

Cat Fur е колекция от истории за Далечния изток - за Тайван, Китай, но и за Азия в Словакия. Може да изглежда като пътепис, но не ме разбирайте погрешно. Всъщност това е пълната противоположност на пътеписа. Това са весели анекдоти, в които четете точно това, което не пише в туристическите пътеводители. Истории за това как живеят хората в Далечния изток и че не е нужно да бързате към Великата китайска стена и Тайпе 101, а просто да се обърнете към най-близката странична улица и да изпитате много по-интересни неща там.

Например, защо да не се разведем, когато са наоколо призраци, как се разхождат птици, защо слузът не принадлежи на автобуса, кои жени трябва да пият алкохолна супа, тъй като изглежда като екзорсист на духове - да, духовете са благословени в книгата. Това е безразсъдно четене, идеално за влак, лягане или карантина. Точно за да повдигнете духа си, без значение от коя страна отваряте. Можете да започнете от началото, от края, дори от средата и от всяка страна ще научите нещо ново за Далечния изток.

Вие също лично сте посетили споменатия палач на духове или някоя местна врачка?

Разбира се, не бих го пропуснал! Никой призрак не ми пречеше, но приятелят ми ме взе със себе си. Само аз бях любопитен, всички останали, чакащи линията, изглеждаха отегчени, сякаш чакаха да си купят електричка. Процедурата беше успешна - но няма да разкривам подробности, ще разберете отново в Кожената козина.

Каква препоръка бихте дали след дългогодишния си опит на словак, който ще посети Азия?

Не се колебайте и тръгнете. Навсякъде. Необичайна храна, непознаване на езика všetko всичко това може да се направи, ако се държите малко по-малко от турист и малко повече, сякаш трябва да останете там до края на живота си. Ще предам мъдростта, която получих преди първото си пътуване: Добрите хора живеят навсякъде. Това е достатъчно.

Ако се интересувате от културата на Далечния изток, харесвате теми, свързани с пътуване или научаване на нещо ново чрез увлекателно четене, пълно с интересни неща, от които няма да можете да се откъснете, не пропускайте книгата Доминика Сакмарова Котешка козина и камила на Великата китайска стена, която ще бъде публикувана на 11 ноември.

Можете да го поръчате предварително тук и в допълнение с отстъпка. В него ще намерите много повече и както Доминика обещава в своята книга със субтитри Всички коментари от входа. Позволете ми от Далек, със сигурност ще се забавлявате с него. А за още интересни неща от живота в Азия, не забравяйте да гледате Доминика в Instagram.