Добавено на: 22.10.2013

(17.10.2013; Zdravotnícke noviny; № 37, стр. 4; JANÍK Branislav)

Преди три години 28-годишната Братислава намери днес Мартин Хорват работа във Виена като медицинска сестра. Както казва, той не би се върнал в Словакия, защото иска да живее в нормално функционираща държава. Той иска да работи пълноценно в професията си, но за адекватна финансова и социална оценка.

Заминахте за Виена през октомври 2010 г. Какво го предшестваше?

През 2004 г. завърших средното медицинско училище в Скалица. Исках да отида в медицинско училище, но баща ми, педиатър, трябваше да се пенсионира рано, а ние не. Продължих редовното си обучение в Словашкия медицински университет. След година и половина обаче трябваше да премина към дистанционно обучение, родителите ми вече бяха пенсионери и аз трябваше да финансирам образованието си сам. Така през 2006 г. се присъединих към университетската болница в Крамари в Братислава за отделението за интензивно лечение. След като завърших бакалавърската си степен, предпочетох да се прехвърля в Университета по здравеопазване и социална работа Св. Елизабет, защото условията в преподавателския състав, но и като цяло в СЗУ са, или са били, странни. Завърших „Елизабет“ през 2009 г. като магистър. Смених и работата си, останах в Kramáry, но работех в частен диализен център, а по-късно и в NÚSCH.

Какъв практически опит имахте?

Първото ми работно място беше коронарното звено в Крамари. Работата ми хареса, лекарите ме взеха, нямахме проблеми, много ме научиха. Мисля, че мъжките сестри взеха нещо различно от сестрите жени, работихме там двама момчета, понякога го чувствахме. Разбира се, имаше лекари, които ясно дадоха да се разбере - каквото искате, вие сте просто медицинска сестра. Минаха години, откакто сестрите отидоха в колеж и това не се хареса на всички лекари. Бях обаче доволен, трябваше да сменя работата си главно заради парите, но и защото исках отново да науча нещо ново. Платиха ми малко повече за диализа, но след една година разбрах, че това не е правилното нещо, не е действие, не бих се занимавал с такава работа през целия си живот.

NÚSCH беше по-интересен в това отношение?

Много ми хареса там. Работата в отделението по анестезиология и реанимация беше едновременно интересна и добре платена за словашките условия. Дори там обаче човек не виждаше съвсем кошер, как и къде се харчат пари, често ненужно.

Така че негативните ви впечатления от словашките работни места нараснаха?

Като обобщение, цялата система на здравеопазване ми харесваше все по-рядко. Не знаех друга, но от една страна, информацията е достъпна днес, от друга страна, сестра ми работи в австрийското здравеопазване от 1990 г. и аз разполагах с информация буквално от първа ръка. Не съм достатъчно глупав, за да не видя кои коли на първоначалните и кметовете са карали да работят, беше ясно, че печелят над средното. Медицинските сестри и другият медицински персонал кашляха, често бяхме само някакви прислужници. В здравеопазването има много пари, но те са слабо разпределени. Освен това не е прозрачен. Проблемът е, че краде, което, разбира се, винаги е изтласкващо. Според мен проблемът в NÚSCH беше, че бяха оперирани много тежко болни хора, където процентът на успех беше може би наполовина и половина или по-малък. Някой е чакал сърдечна операция от десет години, а след това, само за да събере пари, буквално го оперира след дванадесет часа. Сърдечната хирургия прави пари, но ARO ги преправя. Често се оперира, за да плати застрахователната компания, а не наистина да помогне на дългоочаквания пациент. При професор Вилиъм Фишер критериите за операцията бяха точно определени, например той успя да изгони 150-килограмов пациент, за да отслабне първо.

И самата работа на медицинската сестра?

Според лекарите тя винаги е виновна за всичко в Словакия, всичко лошо й се хвърля. Те винаги бяха виновни медицински сестри, а не хирурзи, възникнаха инфекции, гнили рани, изгнили гърди, в кръвта им бяха оперирани всички възможни бактерии и вируси и за всичко това винаги бяха обвинявани медицински сестри. В същото време винаги спазвахме всички епидемиологични условия, имахме палта, завеси, всичко стерилно. И всички безполезни, когато сутрин основният цивилен гражданин идва да разгледа ARO, как е пациентът. Публиката или роднините не го виждат, виждат го само сестри, които са лек и често безсилен гръмоотвод.

През последните седмици блоговете бяха пълни със здравни критики и вие пишете в блогове. Изглежда също така, че сестрите са виновни за всичко.

В институцията бяхме много добър екип от 44 сестри, сред които единственият мъж. Подходът към пациентите там беше много добър. Обаче това, което видях в Крамари, въпреки че не искам да хвърлям всичките си бивши колеги в една торба. В държавните съоръжения има катастрофално управление. Когато пациент дойде във вътрешното отделение на Крамаре, той е посрещнат от миризмата, мръсни коридори и стаи, стари легла, две тоалетни и един душ за двадесет пациенти. Съобщава се, че болницата няма пари. Защо той ги няма? Ръководството управлява болницата неикономично, задължава я, само гаси наистина остри проблеми и не остават пари за нищо. В блоговете имаше много истина. Брат ми имаше много тежка автомобилна катастрофа преди пет години, той все още е засегнат. След всички възходи и падения сме убедени, че в Словакия няма смисъл да се оплакваме, човек не си помага, буквално е безпомощен срещу бялото корпоративно лоби. Суровият факт е, че пациентите кашлят. Видях хора, които крещят на Крама, чудят се сестрите им дали не са ги били.

Защо на болниците липсват пари? Всеки директор се оплаква, че застрахователните компании плащат малко.

Ако трябваше да кажете какъв беше основният тласък за заминаването ви за Австрия, какъв беше той?

Първоначално нямах пари. Все още работех и не печелех, освен че работех в NÚSCH, където ми струваше 900 евро, работих половин работен ден на линейка за 250 евро, работих и като сервитьор. Обаче не спех много, нямаше време за нормален живот, с приятелката ми не можехме да мислим например за семейство, апартамент и т.н. Трябваше да плащам такси за обучение на всеки семестър, въпреки че по това време законът не го позволяваше. Друг импулс беше, че няколко недоволни лекари напуснаха института, с които се разбирах добре. И един от тях, анестезиолог, ме уреди да работя в реанимацията в частна болница за възрастни хора във Виена, където се присъединих на 25 октомври 2010 г.

Предполагам, че не сте имали проблем с немския. Вашите колеги са ви приели?

Баба ми беше австрийка, беше добре с немски. Екипът беше хубав, но след това разбрах, че зад гърба ми е различно и ме взеха като остблок. Въпреки това никой не ми попречи, заплатата ми беше на същото ниво като вътрешната, дори при услугите беше около 2000 евро нето. На всеки две години заплатата се увеличава средно с 50 евро поради синдикатите, имахме 13-та и 14-та заплата, която в Австрия е автоматична. За всяка нощна служба ми дадоха по два часа почивка, което ми направи още две седмици на почивка за 30 дни редовна ваканция. Отначало пътувах до работното място, отне ми 45 минути на магистралата, а когато направих данъчната си декларация, ми беше възстановена сума за бензин. Миналата година реших да се преместя във Виена, вече имам приятелка от Австрия, искаме да си купим апартамент. Тук животът е страхотен. Разбира се, печените гълъби не попадат в устата на никого, но този, който работи и иска да бъде добре, е добре.

Идилия. Какво не харесвате?

Обучение на медицински сестри. В Австрия това е основно тригодишно училище без диплома за средно образование след основното училище. И аз дойдох тук с колеж. Твърдението, което в Словакия безкрайно се отрича, че Брюксел настоява за университетското образование на всички медицински сестри, е глупост. Засега при нас идват студенти, които посещават Krankenpflegeschule - тригодишен курс и могат да работят в здравеопазването. Никой не иска университетска диплома за медицински сестри, въпреки че е вярно, че медицинските сестри вече го правят, но доброволно - познавал съм три-четири досега. Много повече се набляга на следдипломното обучение, особено в интензивната медицина.

Сестрите плащат за това, както при нас?

В Словакия е смешно. Там медицинската сестра може да се регистрира, когато пожелае, когато има място, където го заемат и работодателят трябва да го освободи. Тя го плаща сама, обикновено трябва да си вземе ваканция, за да учи. Все още имах късмета да получа почивка за училище, но отново трябваше да се запиша за института още една година. Когато някой иска да направи следдипломна квалификация в Австрия, напр. специализация от ARO, трябва да я има в рамките на пет години. Изпраща се и се заплаща от работодателя - той е около 5000 евро, отнема година в ежедневна форма, през което време той дори не се явява в болницата, но заплатата му свършва. В Словакия трябваше да се учим, да ходим на училище, да изберем ваканция, да си платим и в крайна сметка това не помогна на много сестри дори в кариерното им израстване. Аспирантурата в Словакия се прави от държавния SZU, правят го голям театър и основно печелят от него, в Австрия например три медицински факултета го правят във Виена.

Вашите австрийски колеги ви попитаха каква е нашата здравна система?

Podaktorí хей, но най-вече има мнение в духа на това, което можеш да имаш там в Словакия. Обясних, че NÚSCH е модерна и модерна болница, но за тях е достатъчно да видят Крамаре от Братислава и им е достатъчно. Дори в Австрия не всички болници са първокласни, като Кайзер-Франц-Йозеф-Шпитал в 10-и район на Виена със 745 легла от 1889 г., но има пари за реконструкция и модернизация.

Има радикална специфична разлика между нашето и австрийското здравеопазване?

Биха били много. Но важното е вероятно това да не бъде пощадено за сметка на пациента, за сметка на предоставянето на здравни грижи. След три години видях занемарен пациент с язви под налягане, който вече беше дошъл при нас от друга болница. Всичко е документирано, снимано, за да се направи перфектен преглед на здравословното състояние. Документирането в сестринския процес е съвсем просто - на компютър. Новостта е т.нар wundmanagment, управление на зарастването на рани, което се извършва от обучени медицински сестри и те работят в тясно сътрудничество с лекарите. За три години не съм видял нито една рана, която да не зараства. В Словакия нямахме необходимите препарати и раните се отваряха и отваряха, съответно. имахме inadin или inadin пластир. Тук имаме 300 различни продукта и не работи както в Словакия, че компанията ще донесе нещо, което да опита. Не мога да използвам новия продукт тук, преди да съм бил на обучение за грижа за рани. Никога не сме имали проблеми с вътреболничните инфекции в болницата, те много внимават за това тук. Основата е дезинфекция на ръцете преди да дойде при пациента и при напускането му, не само за здравните специалисти, но и за посещаващите пациенти.

Където медицинската сестра може да се оплаче?

Тъй като първата инстанция е станцията, тогава заместникът по медицински сестри, директорът, болничните отделения са силни. Ако тези не помогнат, има големи съюзи и в допълнение има Arbeiterkammer, който винаги ще помогне. Предоставя безплатни правни услуги, подпомага здравните специалисти при решаването на работни проблеми. Имах ги и на работа, със станцията, която е от Германия, и неин представител. Горе-долу ставаше въпрос за мобинг, брадва, но не го реших през камерата. Напуснах и още десетина колеги.

Как намерихте нова работа?

Намирането на място в здравеопазването не е проблем във Виена. Бюрото по труда намира робот в областта на мълнията. Кърменето е търсена работа, винаги получавате интензивно лечение. По-трудно е за тези, които все още не са работили в Австрия. Кандидатствах в голяма болница, която принадлежи директно на здравната каса. Имах късмет, отвориха нов голям ARO и ме взеха със заплата с хиляда евро по-висока, отколкото на бившето работно място. Е, човек трябва да копае, това е вярно. Моят приятел също работи там, знаех в какво влизам.

Наблюдавахте сестрите, разположени пред сградата на правителството в Братислава?

Сестрите не протестираха толкова енергично, колкото лекарите, които дадоха масови оставки, така че никой не се страхува от тях. Ако бях на тяхно място, щях да дам масова оставка. Полезен би бил меморандум, в който се посочва, че те ще вдигнат заплатите на сестрите и в същото време ще гарантират, че всички подали оставки ще си върнат мястото. Много хора бяха ядосани на лекарите, когато напуснаха, и разбирам, че сестрите искат да избегнат нещо подобно, но трябва да се събудят. Те са в Словакия и няма да има друга възможност!

Как да кажа сбогом?

Защото съм много щастлив, че не живея в Словакия. Всичко, което трябва да направя, е да прочета какво се случва там. Няма да се върна там, бих бил глупав да го направя за 900 евро. Радвам се, че живея в наистина нормално състояние. Имам нова кола, ходя на почивка два пъти годишно, ходя на пътувания из Европа, мога да отида до Ню Йорк по всяко време - благодарение на факта, че съм надлежно възнаграден за качествената си работа. Не бих бил в Словакия, след като платя всичко, от което се нуждая, от ипотека до ток, щях да имам може би 200 евро за живот.

Още статии в раздела

виенската

Заплатите на медицинските сестри могат да бъдат увеличени с поне 10%

Добавено на: 15.05.2018

Според здравния министър Андрей Калавска заплатите на медицинските сестри могат да бъдат увеличени с поне 10%. В дискусионната сесия RTVS O 5 минути 12 обаче посочи точния брой.

Английски: БЯЛО СЪРЦЕ за медицински сестри

Добавено на: 15.05.2018

Сестрите със сигурност заслужават нашето уважение и благодарност. По случай техния Международен ден 28 медицински сестри и акушерки ще получат награда за грижи и грижи.

Ежедневна истина: Лоринк: Няколко болници отричат ​​недостиг на медицински сестри

Добавено на: 02.05.2018

Рисковете от липса на медицински сестри ще се чувстват предимно от пациента. Това беше показано наскоро в Националния институт по рака в Братислава, където датите за операциите се удължават. по същия начин.

Заместникът Valocký напуска, но в онкологичния институт все още липсват повече от 20 медицински сестри

Добавено на: 30.04.2018

Преди месец медиите съобщиха, че лекари и особено медицински сестри напускат Националния онкологичен институт в Братислава. През това време директорът и заместник-директор на дирекцията Йозеф Валоки каза това.

Е. Червенякова: В Словакия наистина липсват медицински сестри

Добавено на: 30.04.2018

Червенякова твърди, че недостигът на медицински сестри е реален и сериозен проблем и в момента се потвърждава при справяне със ситуацията в Националния институт по рака (NOÚ).

Липсата на медицински сестри е сурова реалност, посочи OĽaNO

Добавено на: 30.04.2018

БРАТИСЛАВА. В Словакия наистина липсват медицински сестри, казва Елена Червенякова (OĽaNO), член на Националния съвет на Словашката република. Тя отбеляза, че правителството многократно е заявявало в програмното изявление, че.